Асен Христофоров: Разлика между версии

| работил-в = {{факт|[[УНСС|ДВУФАН]]|2016|2|11}}

Литературният дебют на Асен Христофоров е автобиографичната книга „Скици из Лондон“, излязла през 1945 година.<ref>Аретов, Николай. Самоков през ХІХ век в един исторически роман („Ангария“, 1960 г., на Асен Христофоров), - в: Югоизточноевропейският град и съвремеността на миналото. Научни изследвания в чест на проф. Лидия Кирова, София 2012, с. 173.</ref> През 1947 година Христофоров, привърженик на [[неокласическа икономика|неокласическата икономическа теория]] и противник на [[Марксизъм|марксизма]], е уволнен от изключен от университета {{факт|чрез непреназначаване при преструктурирането и преобразуването през 1947 г. на [[УНСС|Държавното висше училище за финансови и административни науки]] (дн.УНСС) във Факултет за стопански и социални науки при Софийския университет.|2016|2|11}}.<ref name="аврамов"/> През 1951 година е арестуван, обвинен в шпионаж и пратен без присъда в лагера [[Белене (концлагер)|Белене]]. След като е освободен, през 1953 година отива да живее на вилата си в [[Говедарци]]<ref name="аврамов"/> и се отдава на преводи и писателска дейност, публикува мемоарни, пътеписни и краеведски книги: ''В дебрите на Рила'' (1957), ''Скици из Рила'' (1957), ''Мацакурци'' (1958, 2 изд. ''Вуцидей''), ''Ангария'' (1960), ''Искровете'' (1962) и други. Превежда от английски ''[[:Белия зъб]]'' на [[Джек Лондон]], ''[[Джоузеф Андрюз]]'' на [[Хенри Филдинг]], сборника с разкази „Дъблинчани“ на [[Джеймс Джойс]], ''Трима души в една лодка'' на [[Джером К. Джером]], [[Емили Бронте]] и други.