Митологическа школа: Разлика между версии

'''Митологическата школа''' е {{факт|направление в [[хуманитарни науки|хуманитаристиката]] което възниква на основата на системния интерес към народното творчество, продиктуван от диренията на т.нар. [[хайделбергска школа]] и [[Братя Грим]] - най-известните събирачи на народни умотворения от началото на [[19 век]].|2016|2|11}} Възникването на '''митологичната школа''' е свързано с първото обяснение на редица [[феномен]]и съпътствали възникването на цивилизациите още от древността, а именно и най-вече [[Древногръцка митология|древногръцката митология]] с [[Омир]]овите [[Илиада]] и [[Одисея]], [[древноримска митология|древноримската митология]], както [[Библия]]та и [[Авеста]]та.<ref>{{cite book |last= Токарев |first= Сергей |authorlink= Сергей Токарев |title= Религията в историята на народите (предговор) |year= 1983, София |publisher= Народна младеж }}</ref>

{{факт|През XVIII век в [[Западна Европа]] по време на [[Просвещение]]то нараства интереса към миналото с цел обяснение на неговото наследство в областта на [[религия]]та и в частност на [[митология]]та. В началото на 19 век се поява и романтичното хайделбергско движение в областта на [[философия на науката|философията на науката]] и изкуството. Братя Грим се фокусират и насочват усилията си към събиране на народни умотворения (приказки и саги) като стремеж към разкриване на германското минало от предримския латински безписмен период. Това движение се пренася и в останалите развити европейски страни и особено във водещата сила в [[Свещен съюз|Свещения съюз]]. Обяснението на митовете като световен феномен от представителите на школата заразява [[идея|идейно]] и дейците изявяващи се на литературното поприще. Митологичната школа влияе върху творчеството на редица представители на [[руска класическа литература|руската класическа литература]] - [[Василий Жуковски]], [[Александър Пушкин]], [[Николай Гогол]]. В [[Карелия]] по това време от събирането на руни е създадена от [[Елиас Льонрот]] епическата поема [[Калевала]]. Пак от това време датират опитите на [[Стефан Веркович]] да сглоби загубените първи "[[Веди]]" от "[[Веда Словена]]" по/от фолклора на родопските помаци.|2016|2|11}}

{{факт|Към средата на XIX век изявени представители на митологическата школа са немските учени Кун, Шварц, Мангард, французина Пикте, руските учени [[Фьодор Буслаев]], [[Александър Афанасиев]], [[Орест Милер]] и разбира се корифеят на [[сравнително езикознание|сравнителното езикознание]], лингвистът въвел в науката понятието [[арии]] - [[Макс Мюлер]].|2016|2|11}}