Петокнижие: Разлика между версии

'''Петокнижието''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ''Πεντάτευχος'') е първата и основна част на [[Библия|Библията]]та. В [[евреи|еврейската]] традиция е познато под името '''Тора''' (''תורה'' — – закон), според централната тема, която разглежда.

В Петокнижието се утвърждават основите на целия [[Стар завет]]. Ключовите моменти са представени като божие начинание: божиите дела умело показват на [[израилтяни|израилтяните]]те, че [[Бог]] е ''велик'', ''вездесъщ'' и ''добър''. От неговите дела в Библията се изтъкват особено освобождението на израилтяните от [[Египет]] (''Изход'') и влизането им в [[Ханаан]] (''Исус Навиев''). С течение на времето тези събития, възприемани като особен Божи дар, ще станат символ на окончателното избавление и спасение. От това проличава истинският характер и литературният вид на Петокнижието: '''религиозна история'''.

В Петокнижието се откриват следи от древно наследство: използвани са редица предания, информацията за събитията е представена по сложен и неуеднаквен начин – различни стилове, повтаряне на разказ за едно и също събитие (''Битие'' 1:1 – 2:4 и 2:4 – 2:24; 4:17 и сл. и 5:12- – 17; 6–86 – 8), двояко писане на името на Господ: ''Яхве'' (''Йехова'') и ''Елохим'', варианти в законите, различни тенденции и т.н.

* Най-старо е ''йеховистичното предание'' (или документ). Наречено е така поради честото срещане на името на Господа като ''Яхве'' (''Йехова'') в някои текстове. Редактирано е в [[Юдея]] по време на цар [[Соломон|Соломон]] като реакция срещу внасяне на египетски мъдрости и срещу подражаване на ханаанския култ. Яхве е считан за всеобщ бог – господар на природата и историята, който иска чрез Юдея да властва над всички народи. Божието присъствие се представя чрез най-смели [[антропоморфизъм|антропоморфизми]]: Бог посещава [[Адам и Ева]] в [[рай|рая]], прави им кожени дрехи, говори с тях. В това предание Яхве е същевременно близък и [[трансцеденция|трансцедентален]]. Неговата трансцеденталност се изразява чрез символиката на забранения плод, недостижимостта на небето в опита за построяване на [[Вавилонска кула|Вавилонската кула]] и т.н. Всички законови задължения в ''Битие'' са свързани с култа към Яхве. На това предание се приписват следните текстове: ''Битие'' 2- – 4; 6:1- – 8; 6- – 9; 11; 15; 18; 19:1- – 29 и др.

* ''Елохистичното предание'' (или документ) е оформено преди падането на [[Самария]] ([[721 пр.н.е.]]) в ''северното еврейско царство''. То придава голямо значение на Йосиф, праотеца на северните еврейски [[племе]]на. Посочва много места и събития по тези земи. За събитията в южното царство следва йеховистичното предание. От него се различава най-очевидно в изтъкването на божествената трансцеденталност, одухотворяването на законовите задължения и обръщането на култа към Яхве навътре към съзнанието. Вече се съзира и пророчески дух: предупреждава се за опасност от показно почитане на Бога. Няма антропоморфизъм. Божията воля се открива във видения и сънища, или по т.нар. [[Урим]] и [[Тумим]] (''Второзаконие'', 33:8- – 10). Стилът не е образен или драматичен, а е въздържан, с по-малко национален жар. На това предание се приписват следните текстове: ''Битие'' 20; 21:8- – 20; 22:1- – 14; 41; ''Изход'' 1:15- – 22; 2:1- – 15 и др.

* Почти по същото време възниква и ''преданието на свещениците''. Създава го йерусалимското свещеничество от племето на [[левити]]те, определено още от Мойсей за култови функции, което не е доволно от схващането на девтерономиста за равенство на всички израилтяни (''II'' (''IV'') ''книга на царете'' 23:9, ''Второзаконие'' 18:8). Изтъква се външният облик на култа и изпълнението на външните правила като път, по който народът ще достигне до Бога (''Левит'' 19:2). Първата писмена редакция на това предание произлиза вероятно от времето на цар Иосия. Тези идеи и цялото предание са запазени преди всичко в третата книга на Петокнижието, ''Левит'', но се среща и в други части от Библията (''Битие'' 1- – 2:4а; 5; 6:9- – 22; ''Изход'' 1:1- – 5)