Византийско владичество над българските земи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 7:
 
== Завладяване ==
През средата на [[10 век]] [[Византия]] се съюзява с [[Киевска Рус]] и България трябвало да воюва сама срещу двете държави. Русите съумяват да превземат столицата [[Преслав]], с което България губи цялата източна част от териториите си, коитокоято впоследствие успява да си върне влеченновременно, но без Тракия. След това столицата й е премествана неколкократно и след 50-годишна война с Византия, България започва да губи отново територии и да клони към заник.
 
В последните години от войната, при [[Битка при Беласица|битката при Беласица]] през [[1014]] г., [[император]] [[Василий II]] пленява 15 000 български войници, ослепява ги и отново ги освобождава, като на всеки 100 оставя по един водач с едно око. Вследствие от ужасяващата гледка [[цар]] [[Самуил]] получава [[сърдечен удар]] и умира. Четири години по-късно, през [[1018]] г. след смъртта на [[Иван Владислав]], България пада напълно под властта на Византия. Последното огнище на българската съпротива е планината [[Томор]] в [[историко-географска област|област]]та [[Кутмичевица]] (днешна южна [[Албания]]).