Размножаване: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Йоан смилянски (б.), към версия на 213.226.13.92
м вътр. препратки; форматиране: 13x тире, 9x нов ред, 4x кавички, А|АБ, запетая, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Размножаването''' е [[биология|биологичен]] процес, чрез който [[организъм|организмите]] се [[Възпроизвеждане|възпроизвеждат]], създавайки нови [[Индивид|индивиди]]. То е основна отличителна черта на всички познати живи организми — – всеки индивид е резултат на размножаване на предшественик. Материалистичното схващане за произхода и разнообразието на [[Жива природа|живата природа]] се основава на [[еволюция|еволюционното учение]]. Според него съвременните организми са възникнали постепенно в продължение на милиони години и са във взаимодействие с [[околната среда]]. Важна роля в този процес играе размножаването, което е основно свойство , характерна особеност на живите организми, чрез което се постига непрекъснатостта на [[Живот|живота]]. Животът на [[Земята]] продължава да съществува благодарение на свойството на организмите да се размножават. Дори и най-нисшите форми на живот – - [[Вируси|вирусите]], които не притежават нито едно от другите свойства на живите организми, са способни да се възпроизвеждат. Процесите на размножаването при различните организми е изключително разнообразен. Най-общата класификация се основава на [[безполово размножаване|безполово]] и [[полово размножаване]].
 
При безполовото размножаване даден индивид може да създаде потомство без участието на друг индивид от същия вид. В този случай генетичните изменения в отделните поколения настъпват само вследствие на [[Мутация|мутации]], което прави индивидите много сходни един на друг, а [[Популация|популацията]] на вида — – уязвима за промени в средата. При половото размножаване се комбинира генетичен материал от двамата родители и потомството е по-разнородно, а популацията става по-адаптивна. Освен това половото размножаване обикновено е свързано с възникването на етап от жизнения цикъл ([[семе]]на, [[Спора|спори]], [[Яйце|яйца]] и други), през който организмите са по-устойчиви към външни въздействия.
 
Пример за безполово размножаване е простото деление на [[Бактерии|бактериалните]] [[клетки]], докато половото размножаване е характерно за повечето [[Гръбначни животни|гръбначни]] животни.]] Много организми ([[листни [[въшки]], [[актинии]], някои [[плесен]]и и [[морски звезди]], много [[растения]]) могат да се размножават както полово, така и безполово. При благоприятни условия безполовото размножаване дава възможност за по-бързо нарастване на популацията. При влошаване на околната среда тези организми преминават към полово размножаване, създавайки по-разнородно потомство с по-добри възможности за приспособяване.
 
== Репродукция на вирусите ==
Ред 10:
== Безполово размножаване ==
{{основна|Безполово размножаване}}
При безполовото размножаване даден индивид може да се възпроизведе и размножи без намесата на друг индивид от същия [[вид (биология)|вид]]. Деленето на [[бактерии|бактериалната]] клетка на две дъщерни клетки е пример за безполово размножаване, въпреки че безполовото размножаване не се ограничава само до [[едноклетъчни]]теЕдноклетъчен организъм|едноклетъчните организми]]. Прието е родителят да се нарича"майчин организъм"Например„майчин организъм“ (например повечето растения имат способността да се размножават безполово).
 
Безполовото размножаване е биологичният процес, чрез който един организъм създава генетично подобно или еднакво/идентично на себе си копие без принос на генетичният материал от друг индивид. [[Бактериите]] се делят безполово чрез двоично разцепване; [[вирусите]] вземат под контрол клетки на домакин, за да създават повече вируси; [[Хидри|хидрите]] ([[безгръбначни]] от рода на хидроидеаХидроидеа) са способни да се размножат чрез [[пъпкуване]]. Тези организми нямат различни полове, и те са способни на "разделяне"„разделяне“ на два или повече индивиди. Безполовите видове на някои, като хидра и [[Медуза (животно)|медуза]], също могат да се размножат сексуално. Например, повечето растения са способни на растителна репродукция без семена или спори —, но могат и добре да се размножават полово. Подобно на това, бактериите могат да разменят генетична информация чрез [[Конюгация|конюгация ]]— сливане на клетки. Другите начини на безполовото размножаване включват образуване на [[Фрагментация (размножаване)|фрагментация]] и спори, което включва само [[Митоза|митозата]].
 
=== Размножаване чрез деление ===
 
==== Деление при прокариотните клетки ====
 
==== Амитоза ====
==== Митоза и мейоза ====
[[Митоза]] и [[Мейоза|мейозата]] са вътрешна, интегрална част от клетъчно делене. Митозата се случва в телесни клетки, докато мейоза се случва в [[Гамета|гаметите]].
 
Резултатът като брой клетки от митозата е два пъти броя оригинални клетки. Числото [[хромозоми]] в клетките на дъщерните клетки е същото като това на родителскта клетката. Митозата продължава около 2,5 часа. Основната биологична същност на този процес е разпределянето на хромозомите равномерно в двете дъщерни клетки. Условно процесът се разделя на пет фази:
==== Митоза ====
1.# [[Интерфаза]] (подготвителна)- – удвояване на [[Хроматин|хроматина]] и подготвяне на клетката за делене.
2.# [[Профаза|Профаза ]]— разкъсване на [[Ядрена обвивка|ядрената обвивка]] и обособяване на хромозомите.
3.# [[Метафаза|Метафаза ]]— удвояване на хромозомите от 46 на 92.
4.# [[Анафаза|Анафаза ]]— започва разделянето на клетките и към всеки от краищата се насочват по 46 хромозома.
5.# [[Телофаза|Телофаза ]]— изчезва делителното вретено и около двете групи хромозоми се образуват ядрени обвивки.
 
Най-важните явления, които се извършват с майчината клетка през профазата са две – превръщането на интерфазните хромозоми в митотични и оформянето на делително вретено. Хромозомите се спирализират и нагъват като силно се скъсяват и удебеляват, превръщайки се в компактни частици. Те са с удвоено съдържание на [[ДНК]] и всяка хромозома се състои от две хроматиди, свързани чрез центромер. Хромозомите не могат да се движат активно. Тяхното придвижване в клетката се осъществява посредством делителното вретено. То се образува в [[Цитоплазма|цитоплазмата]] от белтъчни нишки, свързващи двата полюса на клетката. В края на профазата ядърцето[[Ядро|ядрото]] и ядрената мембрана постепенно се разпадат. За разлика от митозата при мейозата клетките, получени като краен резултат от деленето, съдържат в себе си само една втора от броя на хромозомите в майчината клетка.
==== Мейоза ====
{{обработка|форматиране}}
Митоза и мейозата са вътрешна, интегрална част от клетъчно делене. Митозата се случва в телесни клетки, докато мейоза се случва в гаметите.
 
Резултатът като брой клетки от митозата е два пъти броя оригинални клетки. Числото хромозоми в клетките на дъщерните клетки е същото като това на родителскта клетката.
Митозата продължава около 2,5 часа. Основната биологична същност на този процес е разпределянето на хромозомите равномерно в двете дъщерни клетки. Условно процесът се разделя на пет фази: интерфаза, профаза, метафаза, анафаза и телофаза.
1.Интерфаза (подготвителна)- удвояване на хроматина и подготвяне на клетката за делене.
2.Профаза — разкъсване на ядрената обвивка и обособяване на хромозомите.
3.Метафаза — удвояване на хромозомите от 46 на 92.
4.Анафаза — започва разделянето на клетките и към всеки от краищата се насочват по 46 хромозома.
5.Телофаза — изчезва делителното вретено и около двете групи хромозоми се образуват ядрени обвивки.
Най-важните явления, които се извършват с майчината клетка през профазата са две – превръщането на интерфазните хромозоми в митотични и оформянето на делително вретено. Хромозомите се спирализират и нагъват като силно се скъсяват и удебеляват, превръщайки се в компактни частици. Те са с удвоено съдържание на ДНК и всяка хромозома се състои от две хроматиди, свързани чрез центромер. Хромозомите не могат да се движат активно. Тяхното придвижване в клетката се осъществява посредством делителното вретено. То се образува в цитоплазмата от белтъчни нишки, свързващи двата полюса на клетката. В края на профазата ядърцето и ядрената мембрана постепенно се разпадат.
За разлика от митозата при мейозата клетките, получени като краен резултат от деленето, съдържат в себе си само една втора от броя на хромозомите в майчината клетка.
 
=== Размножаване със спори ===
 
=== Вегетативно размножаване ===
 
=== Пъпкуване ===
Пъпкуването е вид безполово размножаване, същността на което се изразява в образуване на подутини върху повърхността на майчиния организъм. В тези подутини започва бързо размножаване, диференциране и растеж на клетки и се обособяват дъщерните индивиди. Това е ефективна форма на размножаване, при която възпроизвеждане на потомство се осъществява за кратко време.
 
=== Соматична ембриогенеза ===
Соматичната ембриогенеза (от гр.[[Гръцки език|гръцки]]: ''сома'' – - тяло„тяло“, ''ембрион'' – - „[[зародиш]]“ и ''генезис'' – - възникване„възникване“) е вид безполово размножаване, при което новият индивид води началото си от една или група клетки на родителската форма. Пример за подобно размножаване са Морскитеморските звезди и [[червеи]]. Или още наричан накъсване на тялото.
Или още наричан накъсване на тялото.
 
=== Партеногенеза ===
Партеногенезата[[Партеногенеза]]та (от гр.гръцки: ''παρθενος ''девствен,„девствен“ и ''γενεσις ''раждане„раждане“) е тип размножаване, характеризиращо се с развитие на животински или растителен зародиш без процес на [[оплождане]]. Осъществява се от женските индивиди при отсъствие на мъжки. Новородените, които са хаплоидни, могат да бъдат и от двата пола. В природата партеногенетичното размножаване се среща при някои нисши растения (нарича се агамоспермия), някои безгръбначни животни ([[водни бълхи]], [[мравки]], [[пчели]]), както и при редица гръбначни животни ([[гущери]], [[змии]], някои [[риби]], [[Пуйка|пуйки]]). Този тип размножаване често се използва от някои видове като алтернатива при колонизирането на изолирани [[Хабитат|хабитати]], например единични острови в океана, когато женските от определен вид могат да се окажат без [[Копулация|копулационни]] партньори.
В природата партеногенетичното размножаване се среща при някои нисши растения(нарича се агамоспермия), някои безгръбначни животни(водни бълхи, мравки, пчели), както и при редица гръбначни животни(гущери, змии, някои риби, пуйки). Този тип размножаване често се използва от някои видове като алтернатива при колонизирането на изолирани хабитати, например единични острови в океана, когато женските от определен вид могат да се окажат без копулационни партньори.
 
Редуването на партеногенетично с полово поколение се нарича хетерогамия. Тя може да бъде и редуване на два различни вида полово поколение, но се различава от метагенезата, при която се редуват полово с безполово поколение.
 
Специфичен тип партеногенетично размножаване е гиногенезата. При нея женските индивиди могат да се размножават само партеногенетично, като всички новородени също са женски. Копулация може да се осъществи с мъжки от близки видове, но тя не води до оплождане, а само в редки случаи се явява като стимулатор на нов цикъл на партеногенеза. Пример за гиногенеза е размножаването при [[Саламандри|саламандрите]] от [[Род (биология)|род]] ''Ambystoma''.
 
== Полово размножаване ==
{{основна|Полово размножаване}}
Половото размножаване изисква участието на два индивида, обикновено по един от двата различни [[пол]]а. Размножаването напри [[човек|хората]] е пример за полово размножаване. Като цяло, по-сложните организми се размножават полово, а по-простите, обикновено [[Едноклетъчно|едноклетъчни,]] – безполово.
 
Полово размножаване е биологичен процес, чрез който организмите създават потомци, които имат комбинация на генетичния материал предоставена от два (обикновено) различни членове на вида. Всеки от двата родителски организма предоставя половината на генетичният си материал на потомството като създава хаплоидни гамети. Повечето организми оформят два различни вида гамети. В тези [[Анизогамия|анизогамни]] видове, двата пола са споменати като мъжки (създавайки [[Сперматозоид|сперматозоидите]] или микроспорите) и женски (произвеждайки [[Яйцеклетка|яйцеклетката]] или мегаспорите). В изогамните видове гаметите са подобни или еднакви във формата, но може да има разделими качества и тогава може да им бъдат дадени различни имена. Например, [[Зелени водорасли|зеленото водорасло]], ''Chlamydomonas reinhardtii'', има така нареченнаречени "положителни"„положителни“ и" отрицателени"„отрицателени“ гамети. Някои видове на организми, като цилиадите, имат повече от два вида на гамети.
 
=== Хермафродитизъм ===
[[Хермафродитизъм|Хермафродитни]] видове са тези, които имат и женски, и мъжки полови клетки. Такива видове се срещат при по-низшите животни и при някои хора- (възприема се като отклонение от нормалното развитие на индивида).
 
=== Партеногенеза и апомиксис ===
 
=== Прогенеза ===
 
=== Размножаване на разнополови организми ===
 
==== Гаметогенеза и оплождане ====
Половият процес има две страни :
# [[Гаметогенеза|Гаметогенеза ]]— образуване на зрели специализирани полови клетки с намеленнамален наполовина, или хаплоиден, хромозомен набор (n).
# Оплождане — – сливане на ядрата на зрелите полови клетки, при което се образува [[зигота]] и се възстановява диплоидният хромозомен набор (2n).
 
=== Смяна на поколенията ===
Някои животни, които се размножават безполово, могат да се размножават и полово. Някои(някои [[мешести]], [[плоски червеи]] и [[членестоноги]]).
 
== Външни препратки ==
{{commons|Category:Reproduction}}
* [http://users.rcn.com/jkimball.ma.ultranet/BiologyPages/A/AsexualReproduction.html Безполово размножаване - – английски]
* [http://a-history.net Репродуктивна система при хората - – английски]
* [http://www.biolreprod.org/ Журнал по биология на репродукцията - – английски]
* [http://www.andrologyjournal.org/ Журнал по андрология - – английски]
 
[[Категория:Размножаване| ]]