Георги Абаджиев (офицер): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Инфокутия Военно лице → Шаблон:Военно лице
м форматиране: 12x тире-числа, 4x тире, 6lokavica, 8 интервала, год.→г., кавички (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{друго значение|българския генерал|българския и македонски писател|Георги Абаджиев (писател)}}
{{Военно лице
| име = Георги Абаджиев
| роден-дата = [[22 юли]]
| роден-година = [[1859]]
Ред 15:
| принадлежност = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[България]]
| въоръжени сили = [[Картинка:Bulgaria war flag.png|20px|border|Знаме на Българската армия]] [[Българска армия]]
| години на служба = 18 август 1877 - – 1919
| звание = [[Генерал-лейтенант]]
| войсково поделение =
Ред 25:
}}
 
'''Георги Киров Абаджиев''' е опълченец-поборник, [[Българи|български]] [[офицер]], ([[генерал-лейтенант]]). Командир на [[Дванадесета пехотна дивизия|12<sup>-а</sup> пехотна сборна дивизия]] и началник на Бургаския укрепен пункт през [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915- – 1918).
 
== Биография ==
Георги Абаджиев е роден на 22 юли 1859 г. в Ески Заара / дн. Стара Загора /. Негов по-малък брат е юристът [[Стефан Киров (юрист)|Стефан Киров]]. По-късно двамата подпомагат отглеждането на бъдещия поет [[Кирил Христов]], техен племенник, останал от малък сирак.
 
През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877- – 1878)]] Георги Абаджиев е [[Опълчение|опълченец]] в 7<sup>-а</sup> опълченска дружина. На военна служба постъпва на 18 август 1877 година. След войната постъпва във [[Военното училище]] в София. Завършва в първия випуск през [[1879]] г. и е произведен в офицерско звание [[подпоручик]]. На 9 юли [[1881]] година е повишен в [[поручик]] и на 7 септември 1885 г. е зачислен в VI- а Старозагорска дружина. На 9 септември [[1885]] г. е повишен в звание [[капитан]], на 17 април [1887] г. в [[майор]].
 
На 2 август [[1891]] г. е повишен в звание [[подполковник]], на 14 февруари [[1900]] г. е в полковник. Назначен за командир на XXI- и пехотен Средногорски полк. Последователно eе командир на [[Осемнадесети пехотен етърски полк|18<sup>-и</sup> пехотен етърски полк]] (6 март 1890—151890 – 15 ноември 1894) и на II- а бригада от [[Седма пехотна рилска дивизия|VII- а пехотна Рилска дивизия]].
 
=== Балкански войни (1912- – 1913) ===
По време на [[Балканската война]] (1912- – 1913) полковник Абаджиев е командир на 1<sup>-ва</sup> бригада от [[Пета пехотна дунавска дивизия|5<sup>-а</sup> пехотна дунавска дивизия]] с която взема участие в [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] (Селуолу, Гечкели) и [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]]. На 14 септември 1913 е произведен в чин [[генерал-майор]] и уволнен от армията.
 
=== Първа световна война (1915- – 1918) ===
В навечерието на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915- – 1918) се числи към щаба на [[Седма пехотна рилска дивизия|7<sup>-а</sup> пехотна рилска дивизия]], на 30 юли 1916 година е назначен за началник на [[Дванадесета пехотна дивизия|12<sup>-а</sup> пехотна сборна дивизия]], а на 15 юни 1917 - – на [[Бургаски укрепен пункт|Бургаския укрепен пункт]].<ref>Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 156</ref>
 
На 14 май 1937 година е повишен в звание [[генерал-лейтенант]].
Ред 64:
* [[Кръст за независимостта на България 1908|Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“]] (1909)
* Военен орден „[[За храброст]]“ III ст., 2 кл. (1913)
* Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове
* Народен орден „За военна заслуга“ II ст.
 
=== Чуждестранни ===
* Орден „Лъв и слънце“, Персия (1901)
* Медал "За„За бойни заслуги"заслуги“, Османска Империя (11 май 1917)<ref>Коев, Илиян и др. Българо-турски военни отношения през Първата световна война. Сборник от документи (1914- – 1918), София 2004, с. 518</ref>
* Орден „Железен кръст“ II клас, Германия
* Орден „Железен полумесец“, Османска империя
Ред 76:
 
== Съчинения ==
* Действията на I бригада от 5 п. Дунавска дивизия във войните през 1912- – 1913, София 1925, 111 с.
* Спомени от Освободителната война в 1877- – 1878, [София 1925], 35 с. (Приложение на списание "Подофицерски журнал, г. 1)
* 12 пехотна дивизия през Общоевропейската война през 1915-1918 – год1918 г.
 
== Бележки ==
Ред 84:
 
== Източници ==
* Пулова, Н., Пулов, Й. - – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889- – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
* [http://electronic-library.org/books/Book%200053.html Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 - – Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец]
 
{{Генерали от Третото българско царство}}