Троен съюз (1882): Разлика между версии

След края на [[Френско-пруската война]] [[1871]] [[Германската империя]], създадена въз основа на военното разширение на [[кралство Прусия]], става новата велика държава в Европа. [[Ото фон Бисмарк]] разбира, че Европа ще се съпротивлява на по-нататъшното ѝ разширение и затова обявява империята за „наситена“, тоест вече сформирана. Той потвърждава това в своя реч в Райхстага през март [[1871 ]]г.<ref>цитирано по {{Ref-lang|de}} Karl Buchheim: ''Das deutsche Kaiserreich 1871—1918.'' Kösel, München 1969, S.87; vgl. Marcus Thomsen: ''«Ein feuriger Herr des Anfangs…». Kaiser Friedrich II. in der Auffassung der Nachwelt''. Thorbecke, Ostfildern 2005, ISBN 3-7995-5942-6, S.152.</ref> Във външната си политика Бисмарк се стреми да подсигури Германия срещу война и да изолира Франция чрез сложна система от международни съюзи. Една от първите стъпки в тази посока е сключването на [[съюз на тримата императори|Съюза на тримата императори]] между [[Австро-Унгария|Австро-Унгарската]], [[Руска империя|Руската]] и Германската империи през [[1873]] г. Това съглашение осигурява на първо място мир между трите държави, а освен това те трябва да съгласуват и обединяват действията си в политиката на Балканите. За Германия е важно и това, че Русия се въздържа от съюз с Франция, тъй като това позволява да се избегне война на два фронта. Съюзът на тримата императори фактически се разпада през 1887 г., но Русия сключва с Германия таен [[Договор за презастраховане (1887)|договор за презастраховкапрезастраховане]], по силата на който двете запазват неутралитет помежду си в случай на война с трета страна (този договор обаче не е подновен след падането на Бисмарк от власт през 1890 и така рискът за Германия в случай на война нараства).