Министерство на образованието и науката на България: Разлика между версии

| предходен1 = М-воМинистерство на народнатаобразованието, просветамладежта и науката

| предходен2 = Министерствово на народната просвета

| заменящ =

| шеф1-позиция = <br>министър на образовани-<br>етообразованието и науката

Централната администрация на министерството се намира в сграда на булевард „Княз Дондуков“ № 2A в [[София]].

Създадено е с Указ № 1 от [[5 юли]] [[1879]] г. на княз [[Александър I Батенберг]] под името Министерство на народното просвещение. За [[министър-председател на България]] и първи министър на народното просвещение е назначен [[Тодор Бурмов]]<ref name="Encyclopedy">{{цураков|8- – 12}}</ref>.

Управлява и упражнява надзора върху учебно-възпитателните, културните и просветните инстанции в страната. В началото се състои от два отдела: за пръвовначалните училща и за средните учебни заведения. Дейността си упражнява чрез преки органи - – главни [[инспектор]]и, [[директор]]и, окръжни и околийски училищни инспектори, и непреки органи - – училищни съвети и училищни настоятелства. Към централната администрация като съвещателни орани функционират Учебен съвет, Учебен комитет и др. Подведомствени са му [[СУ]], [[Народна библиотека|Народната библиотека]], [[Национален археологически институт с музей|Археологическият музей]], [[Институт за слепи и глухонеми|Институт за слепи и глухонеми]], Музикалното и Рисувалното учлище, [[Народен театър|Народният театър]] и др. През [[1908]] г. структурата на министерството включва Отделение за средно и всише образование, Отделение за прогимназиите, Отделение за основното образование, Отделение за културните дела, Финансово отделение и главни инспектори{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.mon.bg/? | заглавие=Министерство на народното просвещение - – Начало | достъп_дата = 11 март 2013 г.}}.

През [[1939]] г. е реорганизирано и добива следния вид: Служба за инспекция на всички подведомствени институции; Бюро за общата регистрация и експедиция; Общи служби; Отдел за училищно обрзование и възпитание - – с отделение за средните и висши училища, основни училища, детски градини и домове, институтите за слепи и глухонеми и др; Служба за частните училища; Отделение за културните учреждения и дейности със служби за [[театър|театри]], [[кина]] и [[музеи]], [[читалище|читалища]], [[литература]]; Отделение за телесно и гражданско възпитание. Тези структури се запазват до [[9 септември]] [[1944]] г<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_K1.pdf Пътеводител на Централния държавен архив. Учрежденски фондове (до 1944 г.). т. I - – Органи на власт и управление, София 2005, с. 324]</ref>.

Две години по-късно, на основание чл. 84, т. 7 от [[Конституцията на Република България]] от 12 юли 1991 г., и чрез сливане на Министерството на просветата (МНП) и [[министър на науката и висшето образование|Комитета за наука и висше образование]] (КНВО) в едно ведомство, се създава Министерство на образованието и науката (МНО). През 1992–20131992 – 2013 г. то многократно променя името си: Министерство на образованието, науката и културата (1992- – 1993), заедно с [[министър на културата|Министерството на културата]]; Министерство на науката и образованието (1993–19951993 – 1995); Министерство на образованието, науката и технологиите (1995–19971995 – 1997); Министерство на образованието и науката (1997–20091997 – 2009); Министерство на образованието, младежта и науката (2009–20132009 – 2013); Министерство на образованието и науката (2013–понастоящем).

Към 12 септември 2015 г. министерствотоМинистерството има следното ръководство.

* Министър: [[ТодорМеглена Танев (политик)|Тодор ТаневКунева]]

* Зам.Заместник-министър: [[ВаняДиян КастреваСтаматов]]

* Зам.Заместник-министър: проф. [[Николай Денков]]

* Зам.Заместник-министър: проф. [[Костадин Костадинов (учен)|Костадин Костадинов]]

* Методиев, Веселин, Стоянов (съставители). Българските държавни институции 1879- – 1986: Енциклопедичен справочник. София, 1987 г. с. 106- – 107.

{{нормативен контрол|TYP=p|GND=|VIAF=124622598|LCCN=no/92/021498|WKP=Q8014451}}