Симеон Петров: Разлика между версии

През 1912 г.година, след конкурс, поручик Петров, заедно с [[Христо Топракчиев]] и [[Никифор Богданов]], е изпратен в школата за обучение на пилоти на [[Луи Блерио]] в Етамп край [[Париж]].

При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „[[Блерио XI]]” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю„Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”.“ Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.

Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в [[Шуменски маневри|Шуменските маневри]], които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край [[Разград]]. Симеон Петров е спешно командирован в [[Русия]] за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На [[14 март]] [[1913]] г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица [[Цариград]]/[[Истанбул]], но поради лоша видимост е принуден да се върне след [[Епиват|Епиватос]].

През 1919 г.година майор Петров е уволнен от служба. След това занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на [[Олимпийски игри|Олимпийските игри]] в [[Берлин]] през 1936 г. През 1938 г.година създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.

През 1947 г.година дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „[[Балкантон]]“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.

Умира през [[1950]] г.година в София.