Симеон Петров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м портал
мРедакция без резюме
Ред 33:
==== Франция ====
 
През 1912 г.година, след конкурс, поручик Петров, заедно с [[Христо Топракчиев]] и [[Никифор Богданов]], е изпратен в школата за обучение на пилоти на [[Луи Блерио]] в Етамп край [[Париж]].
 
По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на [[Франция]].
Ред 39:
[[Картинка:Simeon petrov3.JPG|дясно|мини|Картичка с Петров, издадена от френските пощи]]
 
При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „[[Блерио XI]]” се поврежда и спира да работи. Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю„Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.
 
Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.
Ред 46:
В началото на [[Балканската война]] България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан – българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.
 
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в [[Шуменски маневри|Шуменските маневри]], които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край [[Разград]]. Симеон Петров е спешно командирован в [[Русия]] за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На [[14 март]] [[1913]] г. излита със своя самолет "Блерио" към противниковата столица [[Цариград]]/[[Истанбул]], но поради лоша видимост е принуден да се върне след [[Епиват|Епиватос]].
 
==== Първа световна война ====
Ред 54:
 
=== Между световните войни ===
През 1919 г.година майор Петров е уволнен от служба. След това занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на [[Олимпийски игри|Олимпийските игри]] в [[Берлин]] през 1936 г. През 1938 г.година създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.
 
=== След Втората световна война ===
През 1947 г.година дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „[[Балкантон]]“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.
 
Умира през [[1950]] г.година в София.
 
== Военни звания ==