Уикипедия

Мария Фьодоровна (София-Доротея): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м ref.
м вътр. препратки; форматиране: 16x тире-числа, 5x нов ред, 3x кавички, 3x тире, 6 интервала, 6lokavica (ползвайки Advisor)
Ред 28:
| герб=
}}<div align="justify">
'''Мария Фьодоровна''' е [[Вюртемберг|вюртембергска]] [[принцеса]] и руска [[императрица]], втора съпруга на руския император [[Павел I (Русия)|Павел I]].
 
==Вюртембергска принцеса==
Мария Фьодоровна е родена на [[25 октомври]] [[1759]] г. в [[Шчечин]], като принцеса '''София Доротея Августа Луиза Вюртембергска'''. Тя е най-голямата дъщеря и трето от общо осемте деца на [[Фридрих II Ойген]], [[херцог]] на Вюртемберг, и [[Фредерика Доротея от Бранденбург-Швет]]. Когато е на десет семейството и&#768; се премества в наследствения замък Мьомпелгард до [[Базел]], тогава в херцогство Вюртемберг, а сега в областта [[Елзас]], [[Франция|Франция.]]<ref name = "Massie">Massie, Suzanne. Павловск.</ref> . Мьомпелгард е седалище на най-младия клон на [[Династия|династията]] Вюртемберг и важен културен център, в който се съсредоточават много интелектуалци и политически фигури от обкръжението на радителите и.&#768;<ref name = "Waliszewski"> Waliszewski, Kazimierz. Павел Първи.</ref>.
 
София получава много по-добро образование от останалите членове на семейството и през целия си живот обича [[Изкуство|изкуството]]. На шестнадесет тя говори [[Немски език|немски]], [[Френски език|френски]], [[Италиански език|италиански]] и [[латински език]]. Когато навършва седемнадесет София-Доротея е висока, приятно закръглена, с румени страни и слънчево излъчване. Тя е силна, но и чувствителна, сериозна и наивна. Възпитана е във френски маниер.
 
През [[1773]] г. София-Доротея е сред групата германски принцеси, разглеждани като възможни бъдещи съпруги на наследника на руския престол, бъдещия цар Павел I. Въпреки че тогава София няма и четиринадесет години, като по-подходяща е избрана Вилхелмина Луиза Хесен-Дармщатска ([[Наталия Алексеевна]]).
 
[[Картинка:Maria Feodorovna by Voille (1792, Pavlovsk).jpg|мини|left|София-Доротея Вюртембергска]]
София е сгодена за Лудвиг Хесенски, брат на [[Наталия Алексеевна|първата съпруга на Павел]]. Но, когато руският престолонаследник овдовява през [[1776]] г., пруският крал [[Фридрих II]] предлага София-Доротея за втора съпруга на Павел. Бившият годеник на София получава парична компенсация за разтрогването на годежа. Така седемнадестгодишнатаседемнадесетгодишната София-Доротея е избрана един ден да стане руска императрица. Когато майка и&#768; се оплаква от нещастната съдба на много руски монарси, София отговаря, че единствената и&#768; грижа е да се издигне в новата си родина по-бързо и успешно.
 
[[Екатерина Велика]] посреща ентусиазирано предложението на краля на Прусия, тъй като вюртембергската принцеса има не само нейното високо образование, но носи и рождено и&#768; име. Фридрих II урежда брака и София Доротея е поканена в [[Берлин]], където пристига и царевичът Павел. Двамата се срещат за първи път на официална вечеря, давана в чест на неговото пристигане. София умира от нетърпение да разбере, че намеренията на Павел са сериозни, поради което по време на първия им разговор тя е изключително пряма с него. На другия ден София признава, че е силно влюбена в руския престолонаследник. Павел е толкова впечатлен от вюртембергската принцеса, колкото и тя от него. Той признава, че е намерил годеница, за която дори и не е мечтаел. Двамата се влюбват от пръв поглед.<ref name = "Lincoln">Lincoln, W. Bruce. ''Романови: Самодръжци Всерусийски''.</ref>
 
Малко след като пристига в [[Петербург]] през септември 1776 г. , София-Доротея приема [[Православие]]то и променя името си на Мария Фьодоровна. Омъжва се за Павел на [[26 септември]] [[1776]] г. и получава титлата ''великаВелика руска [[княгиня]]''.
 
==Велика руска княгиня==
Павел е изключително грозен и с труден характер, но Мария Фьодоровна е напълно задоволена от съдбата си. Тя никога не изневерява на чувствата си към него и, независимо от трудния му и дори тираничен характер, тя остава до края влюбена в него.<ref name = "Massie" />
[[Картинка:Pavlovsk palace.jpg|мини|250px|Дворецът в Павловск]]
[[Екатерина Велика]] от самото начало е очарована от снаха си. Въпреки това, отношенията между двете жени бързо се променят. Мария естествено застава зад неглежираниянеглижирания си съпруг в киселите сцени между него и императрицата, но опитите на великата княгиня да намери изход от неудобните ситуации само нагнетяват напрежението между Екатерина и Павел.
 
През декември [[1777]] г. Мария Фьодоровна ражда първото си дете, бъдещият цар [[Александър I (Русия)| Александър I]]. Само три месеца след раждането Екатерина отнася новороденото, за да го отгледа без намесата на родителите му. Когато през април [[1779]] г. Мария ражда втория си син, Екатерина прави същото. Това поражда силна враждебност у Мария, тъй като на нея и съпруга и&#768; са позволени само седмични посещения при децата им. През следващите четири години двойката няма деца.
 
Лишена от оглеждането на синовете си, Мария Фьодоровна се заема със себе си като зпочва да декорира двореца Павлоск[[Павловск (Воронежка област)|Павловск]], който и&#768; е подарък от императрица Екатерина по случай раждането на първия и&#768; внук. Благодарение на усилията си Мария създава един от най-красивите културни паметници на Русия.
 
==Личността на Мария Фьодоровна==
Мария Фьодоровна не е голяма красавица, но е висока, справедлива, малко [[Късогледство|късогледа]], но изключително здрава.<ref name = "Waliszewski" /> Осанката и&#768; е величествена, а самата тя обича пищността и церемониите на дворцовия живот. Има чувство за разкош и страст към малките дворцови [[Интрига|интриги]]. Заради своята издръжливост тя е способна да прекара цял ден в пълно облекло без да си даде почивка от умората, като натоварва по същия начин целия си антураж, и постоянно се придържа към етикета дори и в най-интимните моменти на семейния си живот.▼
 
▲Мария Фьодоровна не е голяма красавица, но е висока, справедлива, малко късогледа, но изключително здрава.<ref name = "Waliszewski" /> Осанката и&#768; е величествена, а самата тя обича пищността и церемониите на дворцовия живот. Има чувство за разкош и страст към малките дворцови интриги. Заради своята издръжливост тя е способна да прекара цял ден в пълно облекло без да си даде почивка от умората, като натоварва по същия начин целия си антураж, и постоянно се придържа към етикета дори и в най-интимните моменти на семейния си живот.
 
Спокойният характер и търпението помагат на София Доротея да се справя с твърдоглавия си съпруг, благодарение на което тя постига изключителни успехи в брака.
 
Нетипично за Романови, Мария е много пестелива – рядка черта за една принцеса по това време, но все пак тя произлиза от семейство, което дълго време е незначителна издънка на рода Вюртемберг. Пестеливостта и&#768; е толкова голяма, че като великаВелика княгиня тя не се срами да си присвои дрехите на [[Наталия Алексеевна|покойната съпруга]] на мъжа си и обсъжда с придворните си дами твърде тесните пантофки на [[Наталия Алексеевна]].<ref name = "Waliszewski" />
 
Мария Фьодоровна е страстна почитателка на изкуството.<ref name = "Waliszewski" />. Мария е запалена по [[Рисуване|рисуването]], умее да създава красиви [[гравюри]], да моделира бижута и да създава малки предмети от [[слонова кост]] и [[кехлибар]], които често подарява на приятелите си. Освен това тя е даровита музикантка и е признат специалист по [[градинарство]], със сртастстраст към цветята и други градински растения.<ref name = "Massie" /> В Павловск тя сформира малък литературен кръг и организира представления за съпруга си, който е впечатлен от тези забави. В допълнение към всичко това Мария намира време за [[благотворителност]] и организиране на образователни учреждения. Тя основава института за слепи в ПтербургПетербург и подпомага кариерата на сляпата музикантка Шарлота Сойерлинг, чиято майка спасява от смърт.
 
Сериозна и целеустремена, тя си поставя целта да е по-умна от свекърва си и да не губи всяка удобна възможност за противопоставяне на собствените си способности на недостатъците на императрицата. Постоянно дебне да се противопостави на любимците на Екатерина, Потьомкин и Мамонов.
Line 67 ⟶ 66:
Умна, талантлива, целеустремена и енергична, Мария е на път да организира живота си перфектно и да превърне Павел в пример за дълбоко влюбен в съпругата си мъж.
 
==Пътешествия в чужбина==
Павел и Мария молят Екатерина да им позволи да предприемат пътешествие из [[Западна Европа]]. През септември [[1781]] г. под псевдонимите "граф„граф и графиня Северни"Северни“, наследникът на руския престол и съпругата му предприемат пътешествие, което продължава четиринадесет месеца и ги отвежда в [[Полша]], [[Австрия]], [[Италия]], [[Франция]], [[Белгия]], [[Холандия]] и [[Германия]]. [[Париж]]<ref name = "Ragsdale"> Ragsdale, Hugh. Цар Павел и въпросът за лудостта.</ref> прави силно впечатление, а в Австрия [[Йозеф II]] придружава Мария, оказвайки и&#768; по-голяма чест отколкото на Павел.▼
 
По време на пътуването си в Италия , Павел и Мария не спират да демонстрират любовта си, като се целуват публично. На връщане към Русия Мария Фьодоровна посещава родителите си във [[Вюртемберг]]. През [[1782]] г. двамата се завръщат в Русия, където Мария отново посвещава времето си на двореца Павловск. В края на 1782 г. великата княгиня ражда дъщеря, [[Елена Павловна]]- – първата от шестте дъщери, които се раждат на Мария и Павел през следващите дванадесет години.▼
▲Павел и Мария молят Екатерина да им позволи да предприемат пътешествие из [[Западна Европа]]. През септември [[1781]] под псевдонимите "граф и графиня Северни", наследникът на руския престол и съпругата му предприемат пътешествие, което продължава четиринадесет месеца и ги отвежда в [[Полша]], [[Австрия]], [[Италия]], [[Франция]], [[Белгия]], [[Холандия]] и [[Германия]]. [[Париж]]<ref name = "Ragsdale"> Ragsdale, Hugh. Цар Павел и въпросът за лудостта.</ref> прави силно впечатление, а в Австрия Йозеф II придружава Мария, оказвайки и&#768; по-голяма чест отколкото на Павел.
 
▲По време на пътуването си в Италия Павел и Мария не спират да демонстрират любовта си, като се целуват публично. На връщане към Русия Мария Фьодоровна посещава родителите си във [[Вюртемберг]]. През [[1782]] г. двамата се завръщат в Русия, където Мария отново посвещава времето си на двореца Павловск. В края на 1782 г. великата княгиня ражда дъщеря, [[Елена Павловна]]- първата от шестте дъщери, които се раждат на Мария и Павел през следващите дванадесет години.
[[Картинка:Maria Fedorovna by Borovikovsky (18 c, Astrakhan museum).jpg|мини|left|200px|Мария Фьодоровна като руска императрица]]
 
==Последни години при Екатерина Велика==
По време на дългото управление на Екатерина Велика, Павел и Мария са принудени да живеят в изолация в [[Гатчина]]. През това време двамата си остават верни един на друг. Имайки голямо влияние върху Павел, Мария бавно извайва грубите черти на характера на съпруга си. Тя продължава да декорира двореца в Павловск и да се занимава с благотворитеностблаготворителност и подпомагане на нуждаещите се. Мария продължава да се занимава и с литературния си кръг и театралните представления, които организира за съпруга си и своите близки.▼
 
Близките отношения на Павел с придворната дама на Мария, Екатерина Нелидова, са първото препятствие в брака на великата княгиня. Платоничната, както самият Павел я нарича, връзка на царевича с Нелидова наранява дълбоко Мария, тъй като Екатерина Нелидова е нейна близка приятелка. Няколко години отношенията на великата княгиня с Нелидова са обтегнати, но накрая Мария Фьодоровна преглъща обидата и заедно с Нелидова се опитва да успокоява все по-изнервения и нестабилен Павел. Великата княгиня записва всичко в своите дневници, които след смъртта и&#768; са унищожени от [[Николай I (Русия)| Николай I]].▼
▲По време на дългото управление на Екатерина Велика, Павел и Мария са принудени да живеят в изолация в Гатчина. През това време двамата си остават верни един на друг. Имайки голямо влияние върху Павел, Мария бавно извайва грубите черти на характера на съпруга си. Тя продължава да декорира двореца в Павловск и да се занимава с благотворитеност и подпомагане на нуждаещите се. Мария продължава да се занимава и с литературния си кръг и театралните представления, които организира за съпруга си и своите близки.
 
▲Близките отношения на Павел с придворната дама на Мария, Екатерина Нелидова, са първото препятствие в брака на великата княгиня. Платоничната, както самият Павел я нарича, връзка на царевича с Нелидова наранява дълбоко Мария, тъй като Екатерина Нелидова е нейна близка приятелка. Няколко години отношенията на великата княгиня с Нелидова са обтегнати, но накрая Мария Фьодоровна преглъща обидата и заедно с Нелидова се опитва да успокоява все по-изнервения и нестабилен Павел. Великата княгиня записва всичко в своите дневници, които след смъртта и&#768; са унищожени от [[Николай I (Русия)| Николай I]].
 
==Руска императрица==
След дванадесет години в сянка смъртта на [[Екатерина Велика]] през [[1796]] г. позволява на Мария Фьодоровна да поеме ролята на императрица на Русия. По времето на Екатерина Мария няма възможност да се намесва в държавните дела, докато самият Павел е държан на страна от тях. Едва след възкачването на Павел на престола Мария Фьодоровна започва да играе все по-активна роля в [[Политика|политиката]].<ref name = "Waliszewski" /> Влиянието и&#768; над Павел е огромно и в доста случаи – благотворно. Тя се възползва от влиянието си, за да помага на приятелите и да отмъщава на враговете си.
 
Мария има изключителен вкус. Дворците в [[Гатчина]] и [[Царское село]], [[Зимен дворец|Зимният дворец]] и [[Ермитаж]]ът са декорирани и обзаведени по неин вкус. Обича изкуството и го покровитлствапокровителства постоянно. Най-големият и&#768; принос към Русия eе основаването на първото [[девическо училище]] и много други благотворителни организации. Тези институции оцеляват до [[Октомврийската революция]] през [[1917]] г. Като императрица тя успява да помогне на много свои бедни роднини, включително и на брат си Александър Вюртембергски, някои от които са поканени в Русия.
 
[[Картинка:Maria Fedorovna by Vigee-Lebrun.jpg|мини|200px|Императрица Мария Фьодоровна. Портрет от големия син салон на двореца Петерхоф]]
Въпреки че с Павел вече не са толкова близки както някога, Мария запазва добри и топли отношенията си с него. Te обаче пострадват много през последната година от управлението на съпруга и&#768;. След раждането на последното им дете през [[1798]] г. императорът започва връзка с деветнадесетгодишната Анна Лопухина, като и този път той твърди, че отношенията им са невинни и имат по-скоро "бащински"„бащински“ характер.
 
Павел I управлява точно четири години, четири месеца и четири дни. Императорът е убит на [[12 март]] [[1801]] г.
 
==Императрица майка==
В нощта на убийството на съпруга си Мария Фьодоровна се опитва да повтори примера на Екатерина Велика и се обявява за императрица и наследница на престола на Павел, като се основава на факта, че е била коронована заедно с него. Няколко дни синът и&#768; [[Александър I (Русия)| Александър I]] се опитва да я убеди да се откаже от намеренията си, тъй като няма реална подкрепа зад себе от нито една [[партия]] в двора. Известно време след това, когато синът и&#768; я посещава, като мълчалив упрек към сина си Мария ФьодровнаФьодоровна винаги поставя между двамата ковчеже с окървавената пижама, носена от Павел в нощта на убийството му. Въпреки това отношенията между двамата успяват да се възстановят и благодарение на [[Александър I (Русия)| Александър ]] Мария Фьодоровна, която овдовява само на четиридесет и две години, запазва най-високото място в руския двор след това на сина си. Доказателство за това е фактът, че по време на официалните церемонии тя върви, хванала под ръка сина си, докато съпругата му, императрица [[Елизавета Алексеевна]], се движи зад нея. Този обичай, императрицата майка да се ползва с предимство пред съпругата на управляващия цар, е необичаен за руския двор и обтяга отношенията между Мария и снаха ѝ.▼
 
Мария Фьодоровна не само запазва най-престижния женски ранг в империята, но продължава да управлява благотворителните организации, контролира кредитната банка и се радва на значителни доходи, които и&#768; позволяват да поддържа висок стил на живот.<ref name = "Troyat">Troyat, Henri. Александър Руски.</ref> Апартаментът и&#768; е обзаведен с най-скъпата и луксозна мебелировка. Имитирайки стила на Екатерина Велика, Мария посещава [[Военен парад|военните паради]], облечена с военна униформа и накичена с ордени по гърдите си.<ref name = "Troyat" /> Разточителният начин на живот на Мария Фьодоровна, която се облича пищно и е заобиколена от множество придворни дами и шамбелани, е в контраст със семплия дворцов живот при Александър I, чиято скромност, заедно със затворения характер на съпругата му, не съвпадала със старото екатериненско великолепие на Мария Фьодоровна.<ref name = "Troyat" />▼
▲В нощта на убийството на съпруга си Мария Фьодоровна се опитва да повтори примера на Екатерина Велика и се обявява за императрица и наследница на престола на Павел, като се основава на факта, че е била коронована заедно с него. Няколко дни синът и&#768; [[Александър I (Русия)| Александър I]] се опитва да я убеди да се откаже от намеренията си, тъй като няма реална подкрепа зад себе от нито една партия в двора. Известно време след това, когато синът и&#768; я посещава, като мълчалив упрек към сина си Мария Фьодровна винаги поставя между двамата ковчеже с окървавената пижама, носена от Павел в нощта на убийството му. Въпреки това отношенията между двамата успяват да се възстановят и благодарение на [[Александър I (Русия)| Александър ]] Мария Фьодоровна, която овдовява само на четиридесет и две години, запазва най-високото място в руския двор след това на сина си. Доказателство за това е фактът, че по време на официалните церемонии тя върви, хванала под ръка сина си, докато съпругата му, императрица [[Елизавета Алексеевна]], се движи зад нея. Този обичай, императрицата майка да се ползва с предимство пред съпругата на управляващия цар, е необичаен за руския двор и обтяга отношенията между Мария и снаха ѝ.
 
Мария Фьодоровна не само запазва най-престижния женски ранг в империята, но продължава да управлява благотворителните организации, контролира кредитната банка и се радва на значителни доходи, които и&#768; позволяват да поддържа висок стил на живот.<ref name = "Troyat">Troyat, Henri. Александър Руски.</ref>
▲Апартаментът и&#768; е обзаведен с най-скъпата и луксозна мебелировка. Имитирайки стила на Екатерина Велика, Мария посещава военните паради, облечена с военна униформа и накичена с ордени по гърдите си.<ref name = "Troyat" /> Разточителният начин на живот на Мария Фьодоровна, която се облича пищно и е заобиколена от множество придворни дами и шамбелани, е в контраст със семплия дворцов живот при Александър I, чиято скромност, заедно със затворения характер на съпругата му, не съвпадала със старото екатериненско великолепие на Мария Фьодоровна.<ref name = "Troyat" />
[[Картинка:Kügelgen Maria Fjodorowna@Weimar Schlossmuseum.JPG|мини|left|200px|Мария Фьодоровна през 1801 г.]]
Бъдещето и образованието на по-малките и&#768; деца са главна грижа за Мария Фьодоровна през първите години след смъртта на Павел. Мария е грижовна и любяща майка и, въпреки, че ЕатеринаЕкатерина и&#768; е отнела двете най-големи деца, тя изгражда близки отношения с тях, каквито има с по-малките си синове и дъщери. Те остават искрено привързани към нея.<ref name = "Massie" /> [[Александър I (Русия)| Александър I]] и&#768; позволява да придобие тотален контрол над бъдещето на по-малкия му брат, бъдещия [[Николай I (Русия)| Николай I]], и великия княз [[Михаил Павлович|Михаил]]. Тя напразно се опитва образованието им да надмине това, което Екатерина дава на [[Александър I (Русия)| Александър I]] и брат му [[Константин Павлович|Константин]], но не успява да избере подходящи учители за Николай и Михаил. Когато децата и&#768; порастват, царицата майка води непрекъсната кореспонденция с тях, но поради хладния характер на Мария, тя остава напълно дистанцирана.
 
Поради високото положение на Мария Фьодоровна в двора дворецът и&#768; в Павловск става съсредоточие на видни петербургски политици, но опитите и&#768; да влияе над политиката на сина си не се увенчават с успех. Тя остро се противопоставя на всеки опит на [[Александър I (Русия)| Александър I]] да се споразумее с [[Наполеон Бонапарт]].<ref>Troyat, Henri, '' Alexander of Russia'', p. 119.</ref> В това отношение Мария остава твърда и непоклатима. Когато френският император предлага да се омъжи за най-малката и&#768; дъщеря, [[Анна Павловна]], Мария Фьодоровна твърдо се противопоставя на това.<ref>Troyat, Henri, '' Alexander of Russia'', p. 123.</ref> ДворецърДворецът и&#768; става център на антинаполеоновски настроения по време на [[Наполеоновите войни]], така че тя си остава докрай жестогжесток враг на Бонапарт.
 
Преминала петдесетте, Мария Фьодоровна запазва своята младежка енергичност. Благодарение на изключителното си здраве, тя надживява пет от децата си, в това число и най-големия си син [[Александър I (Русия)| Александър I]] и съпругата му [[Елизавета Алексеевна]], вижда възкачването на трона на другия си син [[Николай I (Русия)| Николай I]] и става важна фигура в началното възпитание на внука си, бъдещия [[Александър II (Русия)| Александър II]].
 
Мария Фьодоровна умира на [[5 ноември]] [[1828]] г. в Павловск. След смъртта си тя продължава да бъде почитана от своите наследници, а за бъдещите руски царици Мария Фьодоровна си остава пример за подражание. Дворецът в Павловск, в който тя прекарва голяма част от живота си, е запазен от наследниците и&#768; така, както тя го оставя, и се превръща в семеен музей. Първоначално, според волята и&#768;, той е предаден на сина и&#768;, великия княз [[Константин Павлович]], чиито наследници живеят в него до [[1917]] г..
 
==Наследници==
Мария Фьодоровна и император Павел I имат десет деца:
*[[Александър Павлович]] (1777- – 1825)- – бъдещият император [[Александър I (Русия)| Александър I]]
*[[Константин Павлович]] (1779- – 1831)
*[[Александра Павловна]] (1783- – 1801)
*[[Елена Павловна]] (1784- – 1803)
*[[Мария Павловна]] (1786- – 1859)
*[[Екатерина Павловна]] (1788- – 1819)
*[[Олга Павловна]] (1792- – 1795)
*[[Анна Павловна]] (1795- – 1865), кралица на [[Нидерландия]]
*[[Николай I (Русия)|Николай Павлович]] (1796- – 1855) - – бъдещият император [[Николай I (Русия)| Николай I ]]
*[[Михаил Павлович]] (1798- – 1849)
</div>
 
==Произход==
{{Ahnentafel top|Родословие на Мария Фьодоровна}}
Line 129 ⟶ 125:
|boxstyle_4=background-color: #bfc;
|1= София Доротея
|2= [[Фридрих II Ойген|Херцог Фридрих II Ойген фон Вюртемберг]] <br/>(1732- – 1797)
|3= [[Фредерика Доротея фон Брандембург-Швет]]
|4= [[Карл Александър фон Вюртемберг|Херцог Карл Александър фон Вюртемберг]] <br/>(1684- – 1737)
|5= [[Мария Августа Анна фон Турн унд Таксис]]
|6= [[Фридрих Вилхелм фон Брандембург-Швет|Маркграф Фридрих Вилхелм фон Брандембург-Швет]]
|7= [[София Доротея Мария от Прусия|Принцеса София Доротея от Прусия ]] <br/> (1719- – 1765)
|8= [[Фридрих Карл фон Вюртемберг-Винентал|Херцог Фридрих Карл фон Вюртемберг-Винентал]] <br/>(1652- – 1697)
|9= [[Елеонора Юлияна фон Брандербур-Ансбах]]
|10=[[Анселм Франц фон Турн унд Таксис]]
Line 141 ⟶ 137:
|12=[[Филип фон Бранденбург-Швет|Маркграф Филип фон Бранденбург-Швет]]
|13=[[Йохана Шарлота фон Анхалт-Дасау]]
|14=[[Фридрих Вилхелм I| Фридрих Вилхелм I, крал на Прусия]] <br/>(1688- – 1740)
|15=[[София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург]]<br/> (1687- – 1757)
}}</center>
{{Ahnentafel bottom}}
Line 148 ⟶ 144:
==Библиография==
* Lincoln, W. Bruce. Романови: Самодръжци Всерусийски. ISBN 0385279086.
* Bernhard A. Macek, ''Haydn, Mozart und die Großfürstin. Eine Studie zur Uraufführung der "Russischen„Russischen Quartette"Quartette“ op. 33 in den Kaiserappartements der Wiener Hofburg.'' Schloß Schönbrunn Kultur- und Betriebsges.m.b.H., Wien 2012, ISBN 3-901568-72-7.
* Massie, Suzanne. Павловск: Животът на руския дворец. 1990, ISBN 0340487909.
* Ragsdale, Hugh. Цар Павел и въпросът за лудостта: Очерк за историята и психологията. ISBN 0313266085.
* Troyat, Henri. Александър Руски. ISBN 0525241442
* Troyat, Henri. Катерина Велика. ISBN 0452011205
* Madame Vigée Lebrun. Спомени. ISBN 0807612219
* Waliszewski, Kazimierz. Павел Първи Руски, синът на Екатерина Велика. ISBN 0208007431
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мария_Фьодоровна_(София-Доротея)“.