Уикипедия

Далмация (тема): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
1 съкращение при използване на шаблон
махам твърдения без източник; факт
Ред 2:
{{История на Далмация}}
 
'''Далмация''' е {{факт|византийска [[тема]] ({{lang-el|θέμα Δαλματίας/Δελματίας}}, ''thema Dalmatias/Delmatias'') на източния бряг на Адриатическо море със седалище в [[Задар|Зара]] (сега [[Задар]]).|2016|2|21}}
 
{{факт|Просъществува в периода 870 - 1060 г. Далмация попада за първи път под византийска власт през 530 г. по времето на [[Юстиниан Велики]] (527-565) по време на [[готска война|готската война]]. Нашествията на [[авари]] и/или [[славяни]] през 7 век опостушават цялата вътрешност на римска Далмация, като под византийски контрол остава само крайбрежната ивица с някои крайбрежни градове, най-важни от които са ''Spalatum'' ([[Сплит]]) и ''Ragusium'' ([[Рагуза]]), докато начело за цялата провинция в ''Jadera'' ([[Задар]]) е [[архонт]]. Тези крайбрежни градове се превръщат в убежище за латинизираните [[власи]] от вътрешността на страната (виж [[Стари Влах]]), които власи са по-известни в Далмация като [[морлаци]]. Оформят се първоначално 8 [[далматински градове-държави]]:
# лат. ''Jadera'', Зара (Задар);
# лат. ''Spalatum'', ''Spalato'' - [[Сплит]];
Ред 15:
# лат. ''Sebenicum'' - [[Шибеник]];
# лат. ''Flumen'', [[Фиуме]] - [[Риека]] и
# лат. ''Pagus'' - остров [[Паг]] с едноименния град.|2016|2|21}}
{{факт|В края на 8 век, територията на Далмация е завладяна от [[Карл Велики]] (768-814), но по силата на т.нар. [[Никифоров мир]], тя е върната под византийска власт през 812 г. Приема се от историците, че от 812 г. насетне византийската власт по далматинското крайбрежи е само номинална, като старите местни латински градове са били практически независими. Независимо от това разбиране, източниците упоменават архонта на Далмация през 842/843 г., като е намерен и друг артефакт от този период, а именно печат на "стратега на Далмация", който датира от първата половина 9 век. Това е показателно, че все пак, Далмация се е намирала под византийска власт и по това предходно на сформирането на темата време.|2015|11|20}}
 
{{факт|Традиционно, като дата за сформирането на самостоятелна и редовна тема Далмация се приемат първите години от управлението на император [[Василий I Македонец]] (867-886), след експедициите на [[Никита Орифас]]. След сформирането на темата и по повод възникналото напрежение на [[Четвърти константинополски събор|Четвъртия Константинополски събор]], Византия, Папството и франките започват своеобразна надпреварва за покръстването на славяните в Далмация. Упоменато е, че през 878 г. местният хърватски княз [[Здеслав]] е византийски васал. С разпадането на империята на [[Каролинги]]те, франките престават да бъдат велика сила в Адриатическо море, за сметка нарастващата мощ по море на [[Република Венеция]] - от времето на дожа [[Пиетро Традонико]].|2015|11|20}}
 
{{факт|Около 923 г., първият крал на Хърватия [[Томислав]] и византийският император се споразумяват, че крайбрежните византийски далматински градове преминават под [[юрисдикция]]та на новото [[Хърватско кралство]].|2015|11|20}}
 
От около 1000 г. [[дож на Венеция|дожът на Венеция]] се титулова и "''дук на Далмация''". <ref>1911 Encyclopedia Britannica, p.774</ref>
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Далмация_(тема)“.