Кирил Станчев (офицер): Разлика между версии

Кирил Станчев е един от основателите и ръководител на републиканското „[[Движение на капитаните]]“ във Военния съюз. През 1935 година е сред активните участници в [[Опит за преврат в България (1935)|опита за преврат]],{{hrf|Недев|2007|391- – 396}} уволнен е и е осъден на смърт. През следващата година присъдата му е заменена с доживотен затвор. На 5 октомври 1936 година е произведен в чин [[подполковник]]. През 1940 година е амнистиран и на 5 октомври произведен в чин [[полковник]].

В периода 1941 – 1944 следва право в [[Софийския университет]]. През този период той е в най-близкото обкръжение на [[Дамян Велчев]] и е натоварен с връзките между Военния съюз и [[Българска работническа партия (комунисти)|Българската работническа партия (комунисти)]], контактувайки с [[Антон Югов]] и [[Христо Михайлов]], а след това и с [[Добри Терпешев]].{{hrf|Недев|2007|509- – 510}} Взема активно участие в извършването на [[Деветосептемврийския преврат]]. Член е на делегацията, която на 9 септември 1944 се среща с командващия [[Трети украински фронт]] маршал [[Фьодор Толбухин]] и постига споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България.{{hrf|Недев|2007|639- – 640}} Два дни по-късно получава първото генералско звание – [[генерал-майор]] и е назначен за командващ на 2-ра армия. Провежда [[Нишка операция (1944)|Нишката]] и [[Косовска операция (1944)|Косовската операция]].

През 1946 година е уволнен и осъден на доживотен затвор по скалъпени обвинения в участие в нелегалната организация „[[Военен съюз]]“. Процесът днес се оценява като лишен от фактически основания и преследващ чисто политическа цел – налагане на контрола на комунистическата партия над армията. Той предизвиква значителен отзвук във [[Великобритания]], особено сред депутатите лейбъристи, където той е известен като един от основните противници на съюза между България и Германия през Втората световна война. Освободен е от затвора през 1959 година.{{hrf|Недев|2007|736, 741- – 742}}