Иван Павлов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м вътр. препратки; форматиране: 2x тире, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
{{Личност
| име = Иван Павлов
Line 21 ⟶ 20:
}}
 
'''Акад. Иван Петрович Павлов''' ([[14 септември]] [[1849]] – [[27 февруари]] [[1936]]) е [[Русия|руски]] [[Физиология|физиолог]] и [[психология|психолог]], [[академик]]. Лауреат е на [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобеловата награда за медицина и физиология]] за [[1904]] г. за изследванията си върху [[храносмилателна система|храносмилателната система]]. Известен е като баща на учението за висшата нервна дейност и на руската физиологическа школа. Павлов е първият учен, който описва явлението, известно днес като [[условен рефлекс]], и доказва биологичните основи на психичната дейност.
 
Лауреат е на [[Нобелова награда|Нобеловата награда]] за [[медицина]] и [[физиология]] за [[1904]] г. за изследванията си върху [[храносмилателна система|храносмилателната система]]. Известен е като баща на учението за висшата нервна дейност и на руската физиологическа школа. Павлов е първият учен, който описва явлението, известно днес като [[условен рефлекс]], и доказва биологичните основи на психичната дейност.
 
== Биография ==
Иван Павлов е роден в бедно семейство на свещеник в град [[Рязан]]. ИванТой често е помагалпомага на баща си в домакинската и градинска работа. Впоследствие придобитите дърводелски умения са му помагалипомагат при конструиране на експерименталното оборудване, тъй като бедността, а по някога и нищетата са, го съпровождалисъпровождат практически до получаването на професорската длъжност през [[1890]] г.
 
Иван Павлов е завършил духовното училище, а след това и духовната семинария. Обаче след семинарията той кандидатства в [[Санктпетербургски държавен университет|Петербургския университет]], за да изучава [[Физиология]]. През 1870 г. Иван Павлов става студент в Природо-научното отделение на Физико-Математическия факултет. Поради това, че е бил беден му се наложило да подаде молба за освобождаването от таксата за обучение и за получаване на стипендия. Много скоро обикновената стипендия е била променена на Императорската за отличени знания и успехи в науката. Още като студент той е направил няколко научни изследвания, които били отбелязани със златен медал на Съвета на учените на университета.
 
През 1875 г. Павлов завършва с отличие университета и започва работа като асистент в катедра Физиология, а едновременно се записва в Медико-хирургическа академия. През 1883 г. той защитава със златен медал докторската дисертация по медицина.
 
Иван Павлов е завършилзавършва духовното училище, а след това и духовната семинария. Обаче следСлед семинарията той кандидатства в [[Санктпетербургски държавен университет|Петербургския университет]], за да изучава [[Физиологияфизиология]]. През [[1870]] г. Иван Павлов става студент в Природо-научнотоприродонаучното отделение на Физико-Математическияматематическия факултет. Поради това, че е бил беден му, се наложилоналага да подаде молба за освобождаването от таксата за обучение и за получаване на стипендия. Много скоро обикновената стипендия е билабива променена на Императорскатаимператорска, за отличени знания и успехи в [[Наука|науката]]. Още като студент той е направилправи няколко научни изследвания, които билибиват отбелязани със златен медал наот Съвета на учените на университета.
Въпреки това материалното му положение не става по-добро, тъй като влага всичките си средства в експериментите. Неговите ученици, знаейки за бедственото му материално положение, събрали пари за да му помогнат, но той купувал храна за кучетата.
 
През [[1875]] г. Павлов завършва с отличие университета и започва работа като асистент в катедра Физиология, а едновременно се записва в Медико-хирургическа академия. През [[1883]] г. той защитава със златен медал докторската [[дисертация]] по [[медицина]]. Въпреки това, материалното му положение не става по-добро, тъй като влага всичките си средства в експериментите. Неговите ученици, знаейки за бедственото му материално положение, събират пари за да му помогнат, но с тях той купува храна за кучетата.
През 1901 г. е избран за член-кореспондент, а през 1907 г. - за действителен член на [[РАН|Петербургската академия на науките]].
 
През [[1901]] г. е избран за член-кореспондент, а през [[1907]] г. – за действителен член на [[РАН|Петербургската академия на науките]]. През [[1904]] г. на Иван Павлов е присъдена [[Нобелова награда]] в областта на медицината за трудовете му по физиология на храносмилателните [[Жлеза|жлези]]. Това е първата Нобелова награда за [[Русия]].
 
Павлов никога не се е интересувалинтересува от политика, и не е взималвзима никакво участие в РеволюционитеРеволюционните митинги и събрания. ИнтересувалаИнтересува го само науката. След [[Руска революция (1917)|революциятаРуската революция през 1917 г]]. Павлов рязко критикува новото правителство, за това че не му се дава възможност да работи в областта на науката. По директива на [[Ленин]] получава достъп до неограничени финансови ресурси. Построено е научно селище, където Павлов и неговите сътрудници развивалиразвиват своята дейност в областта на Физиологиятафизиологията.
 
През [[1927]] г. Павлов отново е номиниран за Нобеловата награда.
 
Академикът Иван Павлов работи за науката до последния си дъх. Жизненият му път завършва през [[1936]] г. Умирайки от [[бронхопневмония]], той диктува на асистентите си стъпка по стъпка етапите, през които минава умиращият организъм.
 
== Външни препратки ==