Мустафа Кемал Ататюрк: Разлика между версии

Ататюрк учи във военно училище в родния си град, а по-късно, през 1895 г. — и във [[Битолско военно училище|военното училище]] в [[Битоля]]. Служи в [[кавалерия]]та срещу [[Итало-турска война|италианците в [[Либия]] през 1911 г. и срещу [[България]] в [[Балканска война|Балканските войни]]. За кратко е военен [[аташе]] в България и макар и подчинен на турските секретни служби по естеството на поста си, съществува хипотеза, че по време на престоя си тук е съдействал за подобряването на отношенията между двете страни.

В началото на [[Първата световна война]] Мустафа Кемал успешно командва турските войски в битката за Чанаккале (вижизвестна и като [[Галиполска операция|Галиполска или Дарданелска операция]]).

На 18 март 1915 г. англо-френска ескадра се опитва да премине през пролива [[Дарданели]], но понася тежки загуби. КомандванетоЗатова командването на [[Антантата]] решава да извърши десант на полуостров Галиполи. На 25 април 1915 г. англо-френските войски стъпват на нос Арибурну, където са спрени от 19-та дивизия под ръководството на Мустафа Кемал. Сред този успех той е произведен в чин полковник. На 6-7 август 1915 г. английските войски отново преминават в настъпление към полуостров Арибурну.

По време на десанта на войските на австралийския и новозеландския корпуси и други британски части на Галиполския полуостров в хода на Дарданелската операция, в най-отчаяния момент на сраженията, в утрото на 25 април 1915 г. в заповедта за деня към 57-ми полк Кемал пише: „Аз не ви заповядвам да атакувате, аз ви заповядвам да умрете. Докато ние умираме, други войници и командири ще могат да дойдат и да застанат на нашите места.“<ref>John P. Kinross. ''Atatürk: a biography of Mustafa Kemal, father of modern Turkey''. New York, 1965, стр. 90: «I don’t order you to attack, I order you to die. In the time it takes us to die, other troops and commanders can come and take our places.»</ref> Целият личен състав на 57-ми полк загива в хода на сражението<ref>John P. Kinross. ''Atatürk: a biography of Mustafa Kemal, father of modern Turkey''. New York, 1965, стр. 90—91</ref>. След този успех той е произведен в чин полковник. На 6-7 август 1915 г. английските войски отново извършват десант в залива Сувла и отново са отблъснати. По-късно последват победи при Киречтепе (17 август) и при Анафарталар (21 август).

На 15 август 1918 г. се връща в [[Халеб]] на длъжността командир на 7^-ма армия. Под неговото командване армията успешно отблъсква от атаките на английските войски.

След подписването на [[Мудроско примирие|Мудроското примирие]] (капитулацията на Османската империя) (30 октомври 1918 г.) той е назначен на поста командващ на групата войски за бързо реагиране. След разпускането на тази армия, на 13 ноември 1918 г. се завръща в [[Истанбул]], където започва работа в Министерството на отбраната.