Максим Горки: Разлика между версии

| сорткатиме = Горки, = Максим Горки

| име-оригинал = Максим Горки =

| описание = руски писател =

| портрет = Maxim Gorky authographed portrait 1.jpg =

| портрет-pxописание =

Роден е на [[28 март]] [[1868]] г. в [[Нижни Новгород]]. Баща му е дърводелец и умира от [[холера]], когато Алексей е на 4 години. Горки живее при дядо си, където става свидетел на груби човешки отношения, на скъперничество и разправии. Единственият радостен лъч в детството му внася неговата баба Акулина Ивановна. Тя му разказвала приказки и му пеела народни песни. Когато е на 6 години, дядо му започва да го учи да чете и пише, после постъпва в първоначално училище, но по това време дядо му се разорява и невръстният Алексей е принуден сам да си изкарва хляба. Работи в магазин за обувки, служи при [[чертожник]], попада в атилие за икони, работи като [[статист]] в театър и хамалин на пристанището. Още от малък се научава да се вглежда в живота, в хората, да анализира и обобщава явленията. Поглъща жадно всяка книга, която му попадне.

През 1884 заминава за [[Казан (Русия)|Казан]], с желанието да се учи в Казанския университет, но вместо това попада в свърталищата за босяци. Там започва и неговото идейно оформяне. В кръга на революционни другари, той чете "„[[Манифест на комунистическата партия]]"“ и "„[[Капитала]]"“ на [[Маркс]]. Често се чувства самотен и отчаян и през 1887 Алексей Пешков прави опит за самоубийство. След това напуска Казан и предприема голямо странстване из [[Русия]], по време на което написва първата си творба - – поемата "„[[Песен на стария дъб]]"“.

В края на 1891 Пешков е в [[Тифлис]], където влиза в среда на революционно настроени интелигенти, работници и [[интернирани]] [[революционери-марксисти]]. Появява се и първият разказ на Максим Горки "Макар„Макар Чудра"Чудра“. През 1898 са публикувани два тома "Очерци„Очерци и разкази"разкази“. Това издание има голям успех и бързо печели широко признание. [[Лев Толстой|Толстой]] и [[Чехов]] дават висока оценка на постиженията му, а [[Ленин]] го нарича "европейски„европейски знаменит писател"писател“.

Най-голямото постижение на Горки е, че той успява да отрази мощното движение на революционната борба в народните недра, да предскаже народната победа. Чрез романтичната символика на картините и образите той постига вътрешна динамичност на повествованието, забележителна персонификация на природата. Романът "„[[Майка]]"“, написан през 1906, е едно от най-хубавите произведения в дореволюционното творчество на Горки, едно от класическите произведения в руската и световната литература. Той е вдъхновен от истинска случка и включва впечатленията на Горки от тежкия живот на [[сормовските работници]], от тяхната революционна борба. Това е роман за [[работническата класа]] в Русия, за нейния героичен път, за високия ѝ идеал. Писателят внушава, че бъдещето принадлежи на революционните сили. В романа си Горки за пръв път прилага обоснования от [[Ленин]] принцип на [[комунистическата партия]].

С романа си "„[[Майка (Максим Горки)|Майка]]"“, Горки става основоположник на [[социалния реализъм]] в руската литература. Създава легендарно-героични и романтични образи — – „''Старицата Изергил''“, „''Песен за сокола''“, „''Песен за буревестника''“. Автор на романите „''Тома Гордеев''“, „''Майка''“, драмата „''[[На дъното]]''“. На неговото перо принадлежат литературните статии и портрети за [[Пушкин]], [[Лев Толстой]], [[Сергей Есенин]], [[Тарас Шевченко]]. Помага на [[Алексей Толстой]], [[Михаил Пришвин]] и [[Владимир Маяковски]] да се утвърдят.

Критическият му поглед върху съветската действителност постоянно дразни болшевиките и самият Ленин оказва върху Горки огромен натиск да напусне страната. Горки най-после приема и заминава за Германия, където след революционния хаос вече има огромна руска общност от 600 000. Той живее в Германия две години и половина и след това по здравословни причини заминава за Италия, откъдето следи активно развитията в Русия.

И ето тук става нещо, което поставя живота му на съвсем други везни: в 1928 Сталин прави опит да привлече Горки обратно в Русия. За повод той използва 60-годишнината на писателя.

Горки приема и се връща в Съветския съюз. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от екстравагантни празненства. От този момент неговият живот става съвсем различен. Той се оказва в среда на висши болшевики.

Горки умира в 1936 г. при неясни обстоятелства, според слуховете от дълго мъчещата го [[туберкулоза]]. Знае се обаче, че тогава състоянието му съвсем не е било лошо.