Уилям Джоунс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 41:
Приносът на Джоунс за разкриването на Индия от Европа се оценява една в началото на XIX век. Преди него едниствено [[йезуити]]те като мисионери успяват да запознаят отчасти европейците с индийската култура. Също така, Джоунс като върховен съдия на Бенгалия има принос и в областта на [[сравнително право|сравнителното право]], съставяйки набор от местните мюсюлмански закони. Периодиката която издава по индология, озаглавена "Азиатски изследвания" бележи истински бум, като книжките ѝ в Европа се продават на черната борса в цели три пиратски издания. <ref>Master, Alfred (1946) ''The Influence of Sir William Jones upon Sanskrit Studies'' // Bulletin of the School of Oriental and African Studies, University of London</ref>
{{факт|През март 1785 г. той прави презентация на набор от индийските закони «Манудхармашастра» в ръкопис. В годината на смъртта му - 1794 г., излизат в превод на английски и "[[Законите на Ману]]", 2-ро издание - 1796 г.|2016|2|28}}
{{факт|Цялата изследователска и просветителска дейност на Джоунс е насочена към убеждаване на европейското просветено общество срещу наложеното му от колониализма съждение за Индия като за една бедна, изостанала и варварска страна, която също така била тъмна и неразбирана от "просветителите". Прави всичко възможно да изкорени този трайно наложил се в съзнанието на европейците предразсъдък. По този път, достига до извода, че и индийците, подобно на европейските народи, принадлежат към [[Библия|библейските]] потомци на [[Яфет]], и те имат свое самостоятелно място в световната история.|2016|2|28}}
== Джоунс и сравнително-историческата лингвистика ==
{{факт|Джоунс се счита за основоположник на сравнително-историческата лингвистика, и за пионер посочил наличието на индо-европейското езиково семейство. В допълнение към общия произход с латински и гръцки, Джоунс съзрява сходство на санскрита с [[готски език|готския]], както и с [[келтски език|келтския език]], което намира и отражение в неговата книга излязла през 1786 г. «Санскритски език» ''(The Sanscrit language)''.|2016|2|28}}
== Източници ==
|