Димитър Македонски (Емборе): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Tropcho (б.), към версия на StanProg
Ред 50:
Българският дипломат в Солун [[Атанас Шопов (дипломат)|Атанас Шопов]] пише на министър-председателя [[Константин Стоилов]] по повод убийството:
 
{{цитат|Убийството на МакедонискиМакедонски направи много лошо впечатление тук... Македонски в последно време страшно се мразеше от тая Организация [ВМОРО], най-вече след обнародването в „Новини“ статията по скопските работи... Същия ден, когато дойде известието за убийството на Македонски в хотела [[Бошнак хан]] в Солун, в №10, се събрали: [[Даме Груев|Груев]], [[Христо Батанджиев|Батанджиев]], общински секретар, [[Иван Хаджиниколов|Х. Николов]], книжар и [[Христо Матов|Матов]], директор в Скопие, който последните дни се намерваше в Солун – всички съставляющи част от началството на тукашната Организация – и гуляли в чест на убиванието на покойния. Влел при тях съдържателят на хотела [[Васил Мончев]], те му предложили един коняк и Х. Николов казал: „Пий, нека червеите ядат мозъка на Македонски“. В. Мончев се докачил и започнал да ги ругае...<ref>Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 76.</ref> Убийството било решено от комитета в София и било заповядано на Цариградския комитет да се тури в действие... Предполагат, че убийството на Македонски е станало, за да се сплашат чиновниците на Екзархията да не препятствуват на целите им в Македония: да назначават за учители хора, които поиска Организацията. Македонски беше лош дух за тях, защото не се съглашаваше от поведението им, подкопаваше влиянието им в Цариградското агентство, а главно, приближаваше да отклони от влиянието им ресенците градинари, с които главно си служи Организацията.<ref>Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 77.</ref>}}
 
Македонски е автор на редица статии по обществени проблеми. Превежда книги и статии от гръцки, италиански и френски – в 1873 година превежда от книгата на [[Луи Леже]] „Славянският свят“ частта посветена на българите, българския език и литература. В 1872 година [[Васил Чолаков]] публикува в сборника си и песни, събрани от Димитър Македонски.<ref>Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.</ref>