Отваря главното меню

Димитър Македонски (Емборе)

БиографияРедактиране

Дейност до ОсвобождениетоРедактиране

Роден е през 1847/1848 година в кайлярското село Емборе, тогава в Османската империя. Син на цариградски градинар. Първи братовчед е на Христо, Наум и Никола Върбенови.[3] Завършва основното гръцко училище в Емборе и заминава при баща си, който е гурбетчия в Цариград. Учи във Великата народна школа, а по-късно във френски лицей и в българското училище при църквата „Свети Стефан“. Македонски е радетел за въвеждане на говоримия български език в училищата, църквата и литературата. В Цариград за две години издава три учебника отпечатани в печатница „Македония“ – в 1867 година „Букварь за употрѣбеніе въ македонскыте училища“ заедно с охридчанина Димитър Узунов и „Кратка священна исторія за училища-та по Македоніѭ (на македонско нарѣчіе)“,[4] а в 1868 година – „Скратенъ православенъ катехизисъ“, от които е запазен само екземпляр от втория.

 
Началото и краят на писмо на Димитър Македонски до Битолската българска община, 16 февруари 1873 г.

Преподава гръцки език във Влахоклисура в 1867 година, но поради конфликт с местните власти, е принуден по съдебен път да си търси парите. Учителства в Струга, Битоля (1868 – 1869) и Воден (1869 – 1870).[5] Като воденски български учител заедно с Георги Гогов е делегат от Воденската епархия на Първия църковно-народен събор в 1871 година и участва активно при конституирането на Българската екзархия, като настоява за приемане на делегатите от спорните епархии и за избор на архимандрит хаджи Павел Божигробски за воденски владика. Пише във вестник „Македония“, където в 1871 година публикува важната статия „По македонския въпрос“, в която потвърждава българската национална и езикова принадлежност на славянското население в Македония:

Македонцытѣ не сѫ цинцари, нито другъ нѣкой народь, но чисты Българы...[6]

В 1871 – 1872 година е учител в Българското класно училище в Цариград, като по негова инициатива то става и неделно, а заедно с щипянина Димитър Павлов поддържа неделно училище за децата на гурбетчиите от Македония.[7] Като виден български деец е нападнат е от местни гърци. През лятото на 1872 година напуска училището и заминава за Воден, но е принуден да се установи временно в Битоля и от 1873 до 1875 година е учител в Плевен и Лом. В 1875 – 1876 година е книжар в Битоля. Непосредствено преди Руско-турската война е учител в Скопие.

Дейност след ОсвобождениетоРедактиране

 
Димитър Македонски

След Освобождението се установява в новоосвободеното Княжество и първоначално е главен учител в Самоков, а по-късно става преподавател в класическата гимназия в София, а после работи в съдебната система на новата държава като помощник прокурор при Софийския окръжен съд, председател на Кюстендилския окръжен съд (1882), ревизор и началник на отдел в министерството на правосъдието. След пенсионирането си работи като адвокат по време на управлението на Стефан Стамболов.

В новоосвободена България се занимава активно и с журналистическа дейност. В 1879 година редактира списание „Християнско братско слово“, а в 1883 година е редактор на русофилския вестник „Светлина“. През 1880-те и 1890-те пише в „Целокупна България“, „Независимост“, „Народний глас“, „Средец“ и други. Постоянен сътрудник е на радослависткия вестник „Народни права“. В 1884 година става член на настоятелството на Българското благодетелно дружество в Цариград.

Македонски играе активна роля в дейността на македонската емиграция. В 1881 година заедно с Константин Помянов, Д. Оклев, Георги Разлогов основава Българо-македонското благотворително дружество в София, чиято цел е да помага на бедните ученици от Македония и да се отвори българско педагогическо училище в Македония. По-късно участва в много македонски сдружения. В 1889 година, когато Коста Шахов прехвърля своя вестник „Македония“ от Русе в София, Димитър Македонски става негов съдиректор. През декември 1898 и януари 1899 година пътува в Македония и посещава Солун, Битоля и други градове. По време на съдебния процес за заговора на Коста Паница в 1890 година Македонски е арестуван и затворен. В 1891 година след убийството на министър Христо Белчев е отново арестуван, но на 27 май е освободен и на 8 юли обявен за невинен.

В 1892 година Македонски публикува биографии на Георги Динков и Константин Мишайков, както и исторически документи[8] и пише по юридически въпроси.[9] Намесва се в дебатите по установяване на правопис на книжовния език, като защитник на фонетичния правопис. На 27 февруари 1894 година става председател на новооснованото дружество „Татковина“.

След падането на Стамболов Македонски участва в учредяването на Македонския комитет в София през 1895 година. Той е един от малцината гласували на Първия македонски конгрес непосредствена цел на организацията да бъде присъединяването на Македония към Княжеството, а не автономията на областта. Избран е от конгреса за член съветник на Македонския комитет.

В периода 1894 – 1895 година Македонски издава вестник „Съгласие“, който защитава позициите на Върховния комитет. В „Съгласие“ Македонски публикува и спомените си като подлистник.[10] Пише във вестник „Светлина“.[11]

УбийствоРедактиране

Към средата на 1897 година заминава за Цариград, за да поеме редактирането на екзархийския орган „Новини“. Димитър Македонски става жертва на политическите борби[12] между Екзархията, Върховния комитет и ВМОРО. Като главен редактор на „Новини“ публикува информация свързана с Винишката афера. Поради това вестникът е спрян, а на 21 февруари 1898 година той е застрелян в квартирата си от Евтим Гещаков, член на Цариградския комитет на ВМОРО, пазач на българската болница в Цариград. Като български поданик Гещаков е екстрадиран в България и при разпита си от Варненския околийски управител той заявява, че извършил убийството, защото Димитър Македонски неправилно отразявал положението на българите в Македония по страниците на вестника.

Българският дипломат в Солун Атанас Шопов пише на министър-председателя Константин Стоилов по повод убийството:

Убийството на Македонски направи много лошо впечатление тук... Македонски в последно време страшно се мразеше от тая Организация [ВМОРО], най-вече след обнародването в „Новини“ статията по скопските работи... Същия ден, когато дойде известието за убийството на Македонски в хотела Бошнак хан в Солун, в №10, се събрали: Груев, Батанджиев, общински секретар, Х. Николов, книжар и Матов, директор в Скопие, който последните дни се намерваше в Солун – всички съставляющи част от началството на тукашната Организация – и гуляли в чест на убиванието на покойния. Влел при тях съдържателят на хотела Васил Мончев, те му предложили един коняк и Х. Николов казал: „Пий, нека червеите ядат мозъка на Македонски“. В. Мончев се докачил и започнал да ги ругае...[13] Убийството било решено от комитета в София и било заповядано на Цариградския комитет да се тури в действие... Предполагат, че убийството на Македонски е станало, за да се сплашат чиновниците на Екзархията да не препятствуват на целите им в Македония: да назначават за учители хора, които поиска Организацията. Македонски беше лош дух за тях, защото не се съглашаваше от поведението им, подкопаваше влиянието им в Цариградското агентство, а главно, приближаваше да отклони от влиянието им ресенците градинари, с които главно си служи Организацията.[14]

Македонски е автор на редица статии по обществени проблеми. Превежда книги и статии от гръцки, италиански и френски – в 1873 година превежда от книгата на Луи Леже „Славянският свят“ частта посветена на българите, българския език и литература. В 1872 година Васил Чолаков публикува в сборника си и песни, събрани от Димитър Македонски.[15]

ЛитератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Български възрожденски книжовници в Македония. Избрани страници, София 1983, стр. 352.
  2. Българска книга: енциклопедия, Автор Ани Гергова, Издател Pensoft Publishers, 2004, ISBN 954642210X, стр. 273.
  3. Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 26.
  4. Кратка священна исторія за училища-та по Македоніѭ (на македонско нарѣчіе) отъ Д. В. Македонскый, Царгийградъ. Въ Книгопечатницѫѫ на Македоніѭ. 1867.
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга втора, стр. 35.
  6. Македония, брой 7, 16 февруари 1871.
  7. Македония, V, 11, 16 февруари 1874, 4.
  8. Македонский, Д. В. Два документа отъ Пелагонийската (Битолската) епархия, „Периодическо списание“, VIII, 39, София, 1892, 428 – 434.
  9. Македонский, Д. В. Нѣколко думи за реда на испълнението рѣшенията на административнитѣ власти и на духовнитѣ сѫдилища, „Юридическо списание, V, 3, София, март 1893.“
  10. Изъ дневника на Единъ Бѫлгарски учитель. (Лични въспоминания), Часть първа. (Прѣди Русско-Турската война) (1868 – 78), „Съгласие“, І, 1, София, 18 април 1894, 2 – 3 и следващите броеве като подлистник.
  11. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 92.
  12. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.387.
  13. Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 76.
  14. Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 77.
  15. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 31.