Уилям Джиок: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м форматиране, вътрешни препратки; форматиране: кавички, тире (ползвайки Advisor)
Ред 6:
| портрет = <!-- William Giauque Nobel.jpg -->
| портрет-описание =
| роден-място = [[Ниагара Фолс (Онтарио)|Ниагара Фолс]], [[Онтарио]], [[Канада]]
| починал-място = [[Бъркли]], [[Калифорния]], [[САЩ]]
| националност = Американец
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[Физикохимия]]
| образование = [[Калифорнийски университет, Бъркли]]
| учил-при = [[Джордж Ърнест Гигсън]], <br />[[Гилбърт Нютън Люис]]
| работил-в = [[Калифорнийски университет, Бъркли]]
Ред 22:
}}
 
'''Уилям Франсис Джиок''' (12 май, 1895 - 28 март, 1982) е [[американски]] [[химик]], иносител на [[нобеловНобелова лауреатнаграда за химия]], награден презза [[1949 г.]] година „''за изследванията си върху свойствата на материята при температури, близки до [[абсолютна нула|абсолютната нула]]''“. Той прекарваПрекарва почти цялата си образователна и професионална кариера в [[Калифорнийски университет, Бъркли|Университета на Калифорния в Бъркли]].
 
== Биогарафия ==
Роден е на [[12 май]] [[1895]] година в [[Ниагара|Ниагара Фолс]], [[Онтарио]], [[Канада]]. Тъй като родителите му са американски граждани, те се връщат в САЩ, където той посещава държавни училища, предимно в [[Мичиган]]. След смъртта на баща му през 1908 г., семейството се връща в Ниагара Фолс, където учи в Ниагара Фолс колидж институт. След дипломирането си, той търси работа в различни централи на [[Ниагарски водопад|Ниагарския водопад]], както по финансови причини, така и за да прави кариера в областта на електротехниката[[електротехника]]та. Търпи неуспешехнеуспех.
Уилям Франсис Джиок е роден в [[Ниагара Фолс]], [[Онтарио]] на 12 май, 1895.
 
В крайна сметка, обаче, молбата му е приета от Хукър – Електро-химическаЕлектрохимическа компания в [[Ниагара (окръг, Ню Йорк)|Ню Йорк]], на Ниагарския водопад, която го наема в тяхната лаборатория. Той се наслаждава на работа и решава да стане [[инженер]]-химик.
Тъй като родителите му са американски граждани, те се връщат в САЩ, където той посещава държавни училища, предимно в [[Мичиган]]. След смъртта на баща му през 1908 г., семейството се връща в Ниагара Фолс, където учи в Ниагара Фолс колидж институт. След дипломирането си, той търси работа в различни централи на Ниагарския водопад, както по финансови причини, така и за да прави кариера в областта на електротехниката. Търпи неуспешех.
 
След две години на работа, влиза в колежаКолежа по химия на УниверситетаКалифорнийския на Калифорнияуниверситет, Бъркли, където получава бакалавърска степен с отличие през 1920 година. Получава докторска степен по химия с втора специалност по [[физика]] през 1922.
В крайна сметка, обаче, молбата му е приета от Хукър Електро-химическа компания в Ню Йорк, на Ниагарския водопад, която го наема в тяхната лаборатория. Той се наслаждава на работа и решава да стане инженер-химик.
 
След две години на работа, влиза в колежа по химия на Университета на Калифорния, Бъркли, където получава бакалавърска степен с отличие през 1920 година. Получава докторска степен по химия с втора специалност по физика през 1922.
 
== Научна дейност ==
Въпреки, че започва висшето си образование с намерение да стане инженер, скоро в него се развива интерес в областта на научните изследвания под влияние на проф. Гилбърт НщтънНютън Люис. Поради изключителното си представяне като студент, Джиок става преподавател по химия в Бъркли през 1922 г. и след като преминава през различни степени на професура, става пълноправен професор по химия през 1934&nbsp;г, оттегля се през 1962 година.
 
Започва да се интересува от [[трети закон на термодинамиката|третия закон на термодинамиката]], който е областта на научните изследвания на неговите експериментална проучвания за докторска дисертация. В научните изследвания с Джордж Ърнест Гибсън сравняват относителните [[ентропия|ентропии]] на глицеринови кристали и стъкло.
 
Основната цел на неговите изследвания е да се покаже чрез набор от подходящи тестове, че третият закон на термодинамиката, е основен природен закон. През 1926 г. той предлага метод за достигане на температури около един [[келвин]].
 
Започва да се интересува от [[трети закон на термодинамиката|третия закон на термодинамиката]], който е областта на научните изследвания на неговите експериментална проучвания за докторска дисертация. В научните изследвания с Джордж Ърнест Гибсън сравняват относителните [[ентропия|ентропии]] на глицеринови кристали и стъкло. Основната цел на неговите изследвания е да се покаже чрез набор от подходящи тестове, че третият закон на термодинамиката, е основен природен закон. През 1926 г. той предлага метод за достигане на температури около един [[келвин]]. Той разработва магнитно устройство за охлаждане по собствен дизайн, за да постигне като резултат, температури все по-близо до абсолютната нула. Тази новаторската работа, води освен от доказване на един от основните закони на природата и до разработване на по-здрава [[стомана]], по-добър [[бензин]] и по-ефективни процеси в редица отрасли на промишлеността.
 
Неговите изследвания и тази на неговите ученици включва определянето на ентропията на голям брой кондензирани газове.
 
Неговите изследвания на ентропията на кислород с Ерик Джонстън, води до откриването на кислородни изотопи[[изотоп]]и 17 и 18 в [[Атмосфера на Земята|атмосферата на Земята]] и показва, че физици и химици са ползвали различни скали на атомно тегло в продължение на години, без да са подозирали.
 
== Източници ==