Уикипедия

Григор Начович: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 3:
| име-оригинал =
| категория = финансист
| описание = Българскибългарски финансист и политик
| портрет = G.nachovich.jpg
| портрет-описание =
Ред 42:
}}
{{стар стил}}
 
'''Григор Димитров Начович''' е [[България|български]] [[политик]] и [[дипломат]]. Първоначално един от водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], а по-късно и участник в правителства с противоположна политическа ориентация, като тези на [[Стефан Стамболов]], [[Константин Стоилов]] и [[Тодор Иванчов]]{{Hrf|Цураков|2008|9-10}}.▼
'''Григор Димитров Начович''' е [[България|български]] [[политик]] и [[дипломат]].
 
▲'''Григор Димитров Начович'''Първоначално е [[България|български]] [[политик]] и [[дипломат]]. Първоначално един отсред водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], а по-късно и участникучаства в правителства с противоположна политическа ориентация, като тези на [[Стефан Стамболов]], [[Константин Стоилов]] и [[Тодор Иванчов]]{{Hrf|Цураков|2008|9-10}}.
 
== Биография ==
=== Образование и младежкиМладежки години ===
Григор Начович е роден на [[22 януари]] [[1845]] година в семейството на заможен [[Свищовтърговец]], тогавав [[Османска империяСвищов]], тогава в семейството на заможен [[търговецОсманската империя]]. Учи в гръцкото училище в Свищов, във френския католически колеж в [[Константинопол]] (кв. [[Бебек]]), в Търговското училище в [[Виена]] и във, Висшата финансова школа в [[Париж]]. След като завършва „[[политикономияПолитикономия]]“ в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява тайния революционен комитет{{Hrf|Ташев|1999|?}}{{Hrf|Цураков|2008|9-10}}.
 
След преминаването на четата на [[Филип Тотю]] в [[България]] през 1867 година Начович е принуден да замине за [[Букурещ]], опасявайки се от преследване от властите. Там той работи заедно с [[Добродетелна дружина|Българската добродетелна дружина]] и подпомага заминаването на доброволци за [[Втора българска легия|Втората българска легия]] в [[Белград]]. През 1868 година заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Той основаваОсновава книжовното дружество „Напредък“ и пише за различни френски и немскигермански вестници по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. Сътрудник на списание „Летоструй“. С началото на [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през 1876 година организира изпращането на български доброволци, а през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] през 1877–1878 г. придружава руския генерален щаб{{Hrf|Ташев|1999|?}}. Редактор е на вестник „[[Марица (1878–1885)|Марица]]“ в [[Пловдив]]{{Hrf|Цураков|2008|9-10}}.
 
От началото на [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] през 1876 година организира изпращане на български доброволци, а през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] през 1877–1878 г. придружава руския генерален щаб{{Hrf|Ташев|1999|?}}. Редактор е на вестник „[[Марица (1878–1885)|Марица]]“ в [[Пловдив]]{{Hrf|Цураков|2008|9-10}}.
=== Професионална дейност ===
==== 1878–1884 ====
След [[Освобождение на България|Освобождението]] Начович става един от водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], като заема последователно различни длъжности – [[министър на финансите на България|министър на финансите]] в [[Правителство на Тодор Бурмов|първото българско правителство]] (1879 и 1882–1883 г.), [[министър на външните работи на България|министър на външните работи и изповеданията]] (1879–1880), помощник-кмет на [[София]] (1880–1881), [[министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]] (1882), член на създадения по време на „[[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]]“ [[Държавен съвет (Княжество България)|Държавен съвет]] (1881–1883). В края на Режима на пълномощията е финансов министър и в [[Правителство на Драган Цанков (1883)|коалиционното правителство]] на [[Драган Цанков]] (1883–1884). През 1882 година става [[дописен]], а през 1884 година - редовен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]{{Hrf|Цураков|2008|9-10}}.▼
 
==== 1885–19201878 – 1884 г. ====
▲След [[Освобождение на България|Освобождението]] Начович ставае един отсред водачите на [[Консервативна партия|Консервативната партия]], като заема последователно различни длъжности –длъжностите [[министър на финансите на България|министър на финансите]] в [[Правителство на Тодор Бурмов|първото българско правителство]] (1879 и 1882–1883 г.), [[министър на външните работи на България|министър на външните работи и изповеданията]] (1879–1880), помощник-кмет на [[София]] (1880–1881), [[министър на вътрешните работи на България|министър на вътрешните работи]] (1882), член на създадения по време на „[[Режим на пълномощията|Режима на пълномощията]]“ [[Държавен съвет (Княжество България)|Държавен съвет]] (1881–1883). В края на Режима на пълномощията е финансов министър и в [[Правителство на Драган Цанков (1883)|коалиционното правителство]] на [[Драган Цанков]] (1883–1884). През 1882 година става [[дописен]], а през 1884 година - редовен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]{{Hrf|Цураков|2008|9-10}}.
През 1885 година Начович е назначен за дипломатически агент на България в [[Букурещ]] и официално остава на този пост до 1886 година. След [[Преврат в България (1886)|детронирането]] на княз [[Александър I Батенберг]] се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886–1888). Между 1889–1891 година е представител на България във [[Виена]], след което отново става финансов и външен министър (1891–1892 и 1894–1896), [[кмет на София]] (1896–1897) и [[министър на търговията и земеделието на България|министър на търговията и земеделието]] (1899–1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в [[Цариград]]. Договаря и подписва [[Българо-турска спогодба (1904)|спогодбата с Турция]] от март 1904.<ref>Китанов, Валентин. [http://www.conference-burgas.com/maevolumes/vol5_2009/BOOK3/B3_REP28.pdf Григор Начович и преодоляването на опасността от военен конфликт между Княжество България и Османската империя през 1903 г.] Управление и образование. Том V, 2009 (достъп от 01.02.2015)</ref> В 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“{{Hrf|Карчев|2004|203}}. Участва и в преговорите по сключването на [[Лондонски мирен договор|Лондонския договор]] през 1913 година{{Hrf|Цураков|2008|9-10}}.▼
 
Член е на създадения по време на [[Режима на пълномощията]] [[Държавен съвет (Княжество България)|Държавен съвет]] (1881–1883). В края на Режима на пълномощията е финансов министър в [[Правителство на Драган Цанков (1883)|коалиционното правителство]] на [[Драган Цанков]] (1883–1884).
 
През 1882 година става дописен, а през 1884 година - редовен член на Българското книжовно дружество, днес [[Българска академия на науките]]{{Hrf|Цураков|2008|9-10}}.
 
=== 1885 – 1920 г. ===
През 1885 година Начович е назначен за дипломатически агент на България в [[Букурещ]] и официално остава на този пост до 1886 година.
 
След [[Преврат в България (1886)|детронирането]] на княз [[Александър I Батенберг]] се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886–1888). Между 1889 и 1891 година е представител на България във [[Виена]], след което отново е финансов и външен министър (1891–1892 и 1894–1896), [[кмет на София]] (1896–1897) и [[министър на търговията и земеделието на България|министър на търговията и земеделието]] (1899–1900).
 
▲През 1885 година Начович е назначен за дипломатически агент на България в [[Букурещ]] и официално остава на този пост до 1886 година. След [[Преврат в България (1886)|детронирането]] на княз [[Александър I Батенберг]] се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886–1888). Между 1889–1891 година е представител на България във [[Виена]], след което отново става финансов и външен министър (1891–1892 и 1894–1896), [[кмет на София]] (1896–1897) и [[министър на търговията и земеделието на България|министър на търговията и земеделието]] (1899–1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в [[Цариград]]Константинопол. Договаря и подписва [[Българо-турска спогодба (1904)|спогодбата с Турция]] от март 1904 г.<ref>Китанов, Валентин. [http://www.conference-burgas.com/maevolumes/vol5_2009/BOOK3/B3_REP28.pdf Григор Начович и преодоляването на опасността от военен конфликт между Княжество България и Османската империя през 1903 г.] Управление и образование. Том V, 2009 (достъп от 01.02.2015)</ref> ВПрез 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „[[Реч (вестник)|Реч]]“{{Hrf|Карчев|2004|203}}. Участва и в преговорите по сключването на [[Лондонски мирен договор|Лондонския договор]] през 1913 година{{Hrf|Цураков|2008|9-10}}.
 
Григор Начович умира в София на [[4 януари]] [[1920]] година.
{{commonscat|Grigor Nachovich}}▼
 
== Източници ==
<references />
 
== Литература ==
▲{{commonscat|Grigor Nachovich}}
* {{cite book | year = 1873 | title = Ръководство за правене на вино}}
* {{ташев}}
Line 68 ⟶ 83:
* {{cite book | year = 1893 | title = Средство за предпазване от охтика}}
* {{cite book |title= През прозореца на едно полустолетие (1900-1950) |last= Карчев |first= Петър |authorlink= |coauthors= |year= 2004 |publisher= Изток-Запад |location= София |isbn= 954321056X |pages= |url= |accessdate=}}
 
== Бележки ==
{{бел1}}
 
{{Предшественик/Наследник}}
Line 189 ⟶ 201:
{{Портал|България|Финанси|Политика}}
 
{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Начович, Григор}}
[[Категория:ГригорБългарски Начовичполитици (1878 – 1918)]]
[[Категория:Политици от Народната партия (България)]]
[[Категория:Министри на финансите на България]]
[[Категория:Външни министри на България]]
[[Категория:Министри на вътрешните работи на България]]
[[Категория:Министри на търговията и земеделието на България]]
[[Категория:Български министри]]
[[Категория:Кметове на София]]
[[Категория:Посланици на България в Румъния]]
[[Категория:Посланици на България в Австро-Унгария]]
[[Категория:Посланици на България в Османската империя]]
[[Категория:Български революционери]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Родени в Свищов]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Григор_Начович“.