Григор Начович
Григор Димитров Начович (известен и като Григор Начевич, а също и като Григорий Начевич през руски ез.) е български политик и дипломат.
| Григор Начович | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Политика | |
| Партия | Консервативна партия (1879 – 1894) Народна партия (1894 – 1920) |
| Народен представител в: УС I ОНС II ОНС II ВНС III ОНС | |
| Григор Начович в Общомедия | |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Първоначално е сред водачите на Консервативната партия, по-късно участва в правителства с противоположна политическа ориентация като тези на Стефан Стамболов, Константин Стоилов и Тодор Иванчов.[1]
Биография
редактиранеМладежки години
редактиранеГригор Начович е роден на 22 януари 1845 година в семейството на заможен търговец в Свищов.[2] Учи в гръцкото училище в Свищов, френския католически колеж в Константинопол (кв. Бебек), Търговското училище във Виена, Висшата финансова школа в Париж. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява тайния революционен комитет.[3][1]
След преминаването на четата на Филип Тотю в България през 1867 година Начович е принуден да замине за Букурещ, опасявайки се от преследване от властите. Там работи заедно с Българската добродетелна дружина и подпомага заминаването на доброволци за Втората българска легия в Белград.[2] През 1868 година заминава за Виена, където работи в местния клон на търговската компания на баща си. Основава книжовното дружество „Напредък“ и пише за френски и германски вестници по време на Априлското въстание.[2] Сътрудник на списание „Летоструй“.
От началото на Сръбско-турската война през 1876 година организира изпращане на български доброволци, а през Руско-турската война през 1877 – 1878 г. придружава руския генерален щаб.[3] Редактор е на вестник „Марица“ в Пловдив.[1]
1878 – 1884 г.
редактиранеСлед Освобождението Начович е сред водачите на Консервативната партия, като заема последователно длъжностите министър на финансите в първото българско правителство (1879 и 1882 – 1883 г.), министър на външните работи и изповеданията (1879 – 1880), помощник-кмет на София (1880 – 1881),[2] министър на вътрешните работи (1882).
Член е на създадения по време на Режима на пълномощията Държавен съвет (1881 – 1883).[2] В края на Режима на пълномощията е финансов министър в коалиционното правителство на Драган Цанков (1883 – 1884).
През 1882 година става дописен, а през 1884 година – редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.[1]
1885 – 1920 г.
редактиранеПрез 1885 година Начович е назначен за дипломатически агент на България в Букурещ и официално остава на този пост до 1886 година.
След детронирането на княз Александър I Батенберг се връща в България и е външен и финансов министър в няколко правителства (1886 – 1888). Между 1889 и 1891 година е представител на България във Виена,[2] след което отново е финансов и външен министър (1891 – 1892 и 1894 – 1896).[4] От 1 октомври 1896 до 7 април 1897 година официално е кмет на София, но на практика функциите се изпълняват от помощника му Димитър Ножаров.[2][5] За последен път участва в правителството като министър на търговията и земеделието (1899 – 1900).
От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Константинопол.[2] Договаря и подписва спогодбата с Турция от март 1904 г.[6] През 1908 година пише в близкия до Народната партия вестник „Реч“.[7] Участва и в преговорите по сключването на Лондонския договор през 1913 година.[1]
Григор Начович умира в София на 4 януари 1920 година.
Памет
редактиранеНа негово име има кръстена улица в гр. София – ул. „Григор Начевич“ (Карта). Част от архивите му се съхраняват във фонд № 14 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[8]
Вижте също
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ а б в г д Цураков 2008, с. 9 – 10.
- ↑ а б в г д е ж з Ангелов, Борис. Кметовете на София. София, Екопрограма, 2015. с. 51-52.
- ↑ а б Ташев 1999, с. ?.
- ↑ Свободен гражданин: седмичен орган на Варненското либерално бюро / Ред. Петър Хр. Генков, бр. 1, 07 август 1896 год, стр.4
- ↑ Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 02 октомври 1896 год, стр. 2
- ↑ Китанов, Валентин. Григор Начович и преодоляването на опасността от военен конфликт между Княжество България и Османската империя през 1903 г. Управление и образование. Том V, 2009 (посетен на 01.02.2015)
- ↑ Карчев 2004, с. 203.
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
Литература
редактиране- Ръководство за правене на вино. 1873.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- Тютюневата индустрия в Българското княжество. 1883.
- Няколко страници по земеделието в България и в странство. 1892.
- Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
- Средство за предпазване от охтика. 1893.
- Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X.