|
| портрет-описание =
| роден-място = [[Сливен]], [[България]]
| роден-дата = [[14 май]] [[1935]] г.
| починал-дата = [[27 декември]] [[1991]] г.
| починал-място = [[София]], [[България]]
| националност = {{BUL}}
== Жизнен път ==
Симеон Димитров Симеонов е роден на [[14 май]] [[1935]] г. гр. [[Сливен]]. Завършва биология в Биолого-географския факултет на [[Софийския университет]] през 1958 г. ЦялатаЦелият му творчески и професионален път е протекъл в университета. След дипломирането си, още същата година си започва работа като хоноруван асистент. През 1960 г. е избран за асистент, в 1964 г. – за старши асистент. Главен асистент е от 1968 г. През 1971 г. защитава докторската си дисертация върху птиците на Пирин планина<ref>Симеонов, С. 1971. Орнитоценологични проучвания на Пирин планина. Канд. дис., С., Биол. фак., 1- – 194.</ref>. Хабилитира се като доцент в 1975 г.<ref>Мирков, И. 2009. За птиците на България и техните изследователи. Библиография 1950- – 2008. Авангард Прима. С. 1- – 222.</ref>
Симеон Симеонов е първият орнитолог в Софийския университет, където няколко десетилетиедесетилетия чете лекции по [[зоология]] на [[гръбначни животни]] и специализиран курс по [[орнитология]]. След кратко и тежко заболяванеболедуване умира в София на [[27 декември]] [[1991]] г.
== Приноси в науката ==
Симеон Симеонов е автор на над 80 научни публикации върху птиците в България, публикувани, освен в страната, и в [[Германия]] (бившите ГДР и ГФР) и [[Македония]]. Голямо внимание той отделя на хранителната биология на е птиците. В серия от публикации той съобщава първи данни за състава на храната на редица видове нощни грабливи птици (сови) – [[бухал]] (''Bubo bubo''<ref>Симеонов, С., З. Боев. 1988. Проучване на хранителния спектър на бухала (''Bubo bubo'' /L./) в България. - – Екология, 21: 47- – 56.</ref>, [[горска улулица]] (''Strix aluco''), [[горска ушата сова]] (''Asio otus''), [[блатна сова]] (''Asio flammeus''), [[чухал]] (''Otus scops''), [[кукумявка]] (''Athene noctua''), [[забулена сова]] (''Tyto alba''), както и на някои дневни грабливи птици - – [[ястреб]]ите (род ''АссiрiterAccipiter''), [[кръстат орел|кръстатия орел]] (''Aquila heliaca''), [[обикновен мишелов|обикновения мишелов]] (''Buteo buteo'' (L.)) и [[северен мишелов|северния (гащат) мишелов]] (''Buteo lagopus''). Той изследва храненето и на някои пойни птици - – [[домашно врабче|домашното врабче]], [[жълта овесарка|жълтата овесарка]] (''Emberiza citrinella'' ) и [[воден кос|водния кос]] (''Cinclus cinclus'' ).
Той проучва (и със съавтори) орнитофауната на 5 наши планини – [[Пирин]], [[Лозенска планина]], [[Конявска планина]], [[Осогово]] и [[Огражден]], както и на Софийското поле, Ботевградската котловина, някои райони на Североизточна България и др. За първи път той съобщава за страната [[жълтоклюно конопарче|жълтоклюното конопарче]] (''Carduelis flavirostris'' L.) като нов вид за българската орнитофауна. Съвместно със ентомолога и зоогеографа [[Васил Георгиев]] той прави първата орнитогеографска характеристика на България. <ref>Георгиев, В., Симеонов, С.,.1992. Зоогеографска характеристика на гнездовата орнитофауна на България.- Год. на СУ "К„К. Охридски"Охридски“, т. 80, кн.1 -зоол., 200- – 210.</ref>
Симеон Симеонов (понякога подписвал се като Симеон Димитров) е автор и на десетина великолепни научно-популярни книги, основно за птиците. <ref>Симеонов, С., М. Паспалева, Р. Дойчев. 1966. Птици. Наука и изкуство. 1-248.</ref><ref>Симеонов, С., Р. Дойчев. 1973. Гнезда и яйца на дивите птици. Земиздат, 1-165.</ref> Най-известна от тях е определителя на птиците на Балканския полуостров (съвм. с [[Таню Мичев]]; 2 издания). <ref> Симеонов, С., Т. Мичев. 1990. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Изд. "Д-р П. Берон", С., 1-250.</ref> С. Симеонов е бил и научен ръководител на една докрорантура (на орнитолога Златозар Боев) върху сравнителната морфология на чаплите (сем. Ardeidae) в България. ▼
▲Симеон Симеонов (понякога подписвал се като Симеон Димитров) е автор и на десетина великолепни научно-популярни книги, основно за птиците. <ref>Симеонов, С., М. Паспалева, Р. Дойчев. 1966. Птици. Наука и изкуство. 1 - – 248.</ref><ref>Симеонов, С., Р. Дойчев. 1973. Гнезда и яйца на дивите птици. Земиздат, 1 - – 165.</ref> Най-известна от тях е определителя на птиците на Балканския полуостров (съвм. с [[Таню Мичев]]; 2 издания). <ref> Симеонов, С., Т. Мичев. 1990. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Изд. "Д„Д-р П. Берон"Берон“, С., 1 - – 250.</ref> С. Симеонов е бил и научен ръководител на една докрорантура (на орнитолога Златозар Боев) върху сравнителната морфология на чаплите (сем. Ardeidae) в България.
== Оценка на делото му ==
Симеон Симеонов е зоолог с широк профил. Освен върху птици, той има научни трудове и върху бозайници и влечуги. Той поставяПоставя началото на проучванията върху хранителната биология на птиците, въз основа на анализа на техните изплювки (погадки), както и началото на орнитоценологичните и орнитогеографските проучвания в страната. Резултатите от своите изследвания отчасти той успяуспява да вложи в двата тома от академичната поредица „Фауна на България – Птици“. <ref>Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България. Т. 20. АvesAves. Ч. I. С., БАН.</ref><ref>Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1997. Фауна на България. Т. 26. АvesAves. Част II. С., АИ "Проф„Проф. М. Дринов"Дринов“.</ref>
На негово име е наречена ''черешарката на Симеонов'' (''Coccothraustes simeonovi'' Boev, 1998) - – фосилен вид отпреди 2,25 млн. г., открит в находището край с. Долно Озирово до гр. Вършец.<ref> Boev, Z. 1998. Late Pliocene Hawfinches (Coccothraustes Brisson, 1760) (Aves: Fringillidae) from Bulgaria. - – Historia naturalis bulgarica, 9: 87- – 99.</ref>
== Източници ==
<references />
|
