Уикипедия

Роналд Рейгън: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 24:
== Ранни години и филмова кариера ==
[[Image: Ronald_Reagan_with_family_1916-17.jpg|thumb|left|150px|Семейство Рейгън 1916 г. ]]
Рейгън е роден на [[6 февруари]] [[1911]] г. в апартамент в [[Тампико]], [[Илинойс]]. Той е вторият от двамадвамата синасинове на Джон ''Джак'' Рейгън (католик) и Нели Уилсън, която е от шотландско – английски произход. Преди предците на Рейгън да пристигнат в страната, тяхната фамилия се е произнасяла „''Ригън''” („Regan”) .
 
През 1920 г. след като семейството се мести от град в град, то се установява в [[Диксън]] [[Илинойс]]. През [[1927]] г. на 16 години Рейгън започва работа като спасител в Лоуъл Парк, който е на две мили от Диксън. Той остава на тази работа още седем години и според някои твърдения спасява 77 човека от удавяне. Рейгън по–късно се шегува, че никой от тях дори не му е благодарил. Впоследствие той се гордее с тези свои постижения и показва на посетителите на Белия дом снимки на Рок Ривър.
 
През [[1928]] г. Рейгън постъпва в Еврика Колидж в Илинойс, където изучава [[икономика]] и [[социология]] и завършва през 1932 г. Въпреки, че получава средни оценки, там той завързва множество дълбоки приятелства. Там развива и дарбите си на разказвач и актьор. От 1932 г. до 1937 г. работи като спортен репортер в радио „''Ху''“ - Де Мойнс, Айова.
 
=== Холивуд ===
През 1937 г., когато е в [[Калифорния]], Рейгън се явява на прослушване, което води до седемгодишен договор с [[Уорнър Брадърс]]. Ясният му глас и атлетичната му фигура го правят популярен сред зрителите. Πовечето му участия са водещи мъжки роли в нискобюджетни филми, като първото му участие е през 1937 г. До края на 1939 г. участва в 19 филма. Рейгън счита за най – добро своясвое представяне това в „Кинг Роу” (1942), където пресъздава образътобраза на войник, чиито крака са ампутирани. Той използва репликата от филма „''Къде е останалата част от мен? ''” за заглавие на автобиографията си. Рейгън има звезда на алеята на славата на булевард „Холивуд”.
 
[[Картинка:Ronald_Reagan_in_the_US_Army_Air_Force_1940s.jpg|мини|ляво|120п|Рейгън във военновъздушните сили през 40–те години]]
Ред 42:
 
== Ранна политическа кариера ==
Роналд Рейгън първоначално е демократ, подкрепящ [[Франклин Делано Рузвелт]] и [[Нов Курс|Новия Курс]]. В края на 40– те години той е един от най-видимите защитници на президента [[Хари С. Труман]]. В началото на 60–те години на ХХ в. той вече е твърд фискален и социален поддръжник на консервативните идеи и през 1976 г. казва ”'' [[фашизъм|фашизмът]] всъщност бе в основата на Новия курс''”. ПървиятПървата му истински важна политическа длъжност е ролята му в Гилдията на филмовите актьори — профсъюзно обединение, което включва по–голямата част от холивудските актьори, но което, според него, е завладяно от комунисти. В тази позиция Рейгън свидетелства пред Комитета на Конгреса за антиамерикански дейности за комунистическото влияние в [[Холивуд]]. Пази досиета на подозрителни актьори и докладва за тях на [[ФБР]] под псевдонима „'' Агент Т10''”, без да се обявява против тях публично. Той подържаподдържа практиката да се вкарват определени негови колеги в така наречените „черни списъци”. Вярвайки, че Републиканската партия е по–способна да се бори с комунизма, Рейгън изоставя позицията си на ляво от центъра и дава поддръжката си за кандидатурите на [[Дуайт Айзенхауер]] през 1952 г. и през 1956 г. за [[Ричард Никсън]] през 1960 г., макар и все още да е демократ.
 
Наемането му от Дженерал Електрик за говорител на компанията му помага да се превърне в значима обществена личност; той пътува изключително много и е забелязан със страстните си антикомунистически речи. През [[1964]] г. Рейгън застава зад консервативната кандидатура на [[Бари Голдуотър]]. Речта му, предавана по телевизията, с название „''Време за избор''” , въодушевява консерваторите. Скоро след това няколко големи дарители на Републиканската партия го посещават и го убеждават да се кандидатира за губернаторското място на Калифорния през 1966 г. Макар и първоначално това предложение да е посрещнато със смях, Рейгън пише в своята автобиография „'' след много безсънни нощи, най–накрая се предадох''”.
 
=== Партийна принадлежност: От демократ към републиканец ===
Роналд Рейгън е добре познат като демократ преди да стане републиканец, баща му е твърд демократ. Рейгън си спомня, че той отказва да го вземе на филма „''Раждането на една нация''” , заради расовите стереотипи в лентата. Когато Рейгън е млад, баща му отказва да остава в някои хотели, понеже те не приемат [[евреин|евреи]] и така семейството остава да спи в колата. Бъдещият президент изнася речи в подкрепа на [[ФДР]] и [[Хари С. Труман]]. Промяната на партийната му принадлежност става по времето, когато страната се движи в обратната посока.
 
== Губернаторство ==
През 1966 г. Роналд Рейгън е избран за 33–ия губернатор на [[Калифорния]], побеждавайки двукратния губернатор на щата Пат Браун. Преизбран е през 1970 г. срещу Джеси Ънру, но решава да не се кандидатира за трети мандат. По време на първия си мандат той замразява наемането на държавни служители, но увеличава данъците, за да балансира бюджета. По време на масови протести през 1969 г. изпраща 2 200 войници от [[Национална гвардия|Националната гвардия]] в лагера на университета Бъркли. Рейгън дава да се разбере, че администрацията му няма да търпи и да се влиевлияе от студентската агитация.
 
Рейгън се противопоставя на голям федерален проект за изграждане на [[язовир]], който ще наводни долина със селище на индианци. По–късно Рейгън и семейството му се отправят на почивка в Сиера на мястото, където трябва да се строи магистрала. Там той обявява, че няма да допусне построяването на съоръжението. Една от най–големите грижи на Рейгън е [[смъртно наказание|смъртното наказание]]. По време на кампанията му той се обявява за твърд поддръжник на смъртната присъда. Неговите опити да приложи законодателството на щата в тази област са спрени от решението на местния Върховен съд, което анулира всички смъртни наказания, издадени преди 1972 г.. Това решение бързо е преодоляно чрез промяна на щатската конституция. Въпреки, че се обявява на страната на смъртното наказание, той издава две помилвания и едно отлагане на такива присъди. До декември 2005 г. други такива помилвания в Калифорния не са прилагани.
 
Рейгън се обявява за унищожаване на щатската система на психиатрични клиники, като твърди, че обществените хосписи и лекуване ще заместят насилственото болнично настаняване, което той счита за нарушаване на [[човешки права|човешките права]].
Ред 60:
Първият опит на Рейгън да спечели номинацията на Републиканската партия за президент през 1968 г. е неуспешен. Той прави нов опит през 1976 г. срещу действащия президент [[Джералд Форд]] , но пак е победен, макар и с малка разлика.
 
Кампанията му през 1976 г. е повратен момент в политическата стратегия на Рейгън. По това време Форд се е смятал за представител на „старата гвардия” в партията. Представянето на Рейгън е забележително, предвид факта, че срещу него се изправя действащиядействащият държавен глава. На Конвенцията на Републиканската партия през 1976 г. Рейгън произнася забележителна реч, в която се спира на опасностите от ядрена война и моралната заплаха, идващи от Съветския съюз. След думите му мнозина делегати „чувстваха, че са гласували за неподходящия човек”.
 
През 1980 г. Рейгън най–накрая печели номинацията и предлага вицепрезидентския пост на Джералд Форд, заедно с комплексна схема за подялба на правомощията. След несполучливи преговори с Форд, Рейгън предлага поста на [[Джордж Х. У. Буш|Джордж Буш]]. Като противник на Рейгън по време на първичните избори, Буш заявява, че никога няма да бъде вицепрезидент на Рейгън. За разлика от Роналд Рейгън, Джордж Буш-баща е републиканец през целия си живот, ветеран от войните, интернационалист с опит в отношенията с [[Организация на обединените нации|ООН]], [[ЦРУ]] и [[Китай]]. Неговата политическа и икономическа философия е значително по–умерена от тази на Рейгън и често нарича предложенията на неговия опонент „вуду икономика”.
Ред 70:
На изборите през 1984 г. Рейгън печели изключително убедителна победа срещу вицепрезидента на Картър – Уолтър Мондейл, като взима мнозинство в 49 от 50 щата и получава 60% от всичките гласове. Шансовете на Мондейл не са големи, особено когато по време на Конгреса на Демократическата партия казва „'' Г– н Рейгън ще повиши данъците, това ще направя и аз. Той няма да си го признае, но аз го заявявам. ''” Рейгън приема номинацията на своята партия на Конвента ѝ в Тексас в обстановка на подобряваща се икономика и на добро представяне на спортистите в [[Летни олимпийски игри 1984|Олимпиадата в Лос Анджелис]].
 
Кампанията на Рейгън през 1984 г. остава в историята с един от най–големите гафове на президента , който казва „'' Скъпи американци, с удоволствие Ви съобщавам, че днес подписах закон , с който Русия се поставя извън закона за винагизавинаги. Почваме бомбардировките след пет минути. ''” по време на проверка на звуковата техника преди обръщение по радиото. Думите, казани по времето, когато напрежението между САЩ и СССР е най-голямо, оставят у някои впечатлението, че президентът не разбира реалностите на външната политика и международните отношения като цяло. Въпреки слабото представяне на Рейгън по време на първия дебат, то е значително по–успешно по време на втория, след което започва да се радва на убедителна преднина пред Мондейл.
 
== Президентство ==
Ред 82:
Първата стъпка, която Рейгън предприема като държавен глава, е да отмени контрола върху цените на петрола и така да стимулира развитието на икономиката.
 
През лятото на 1981 г. президентът уволнява по–голямата част от въздушните диспечери, тъй като започнатазапочнатата от тях стачка е незаконна. Тъй като профсъюзът на диспечерите е един от двата, които са подкрепили Рейгън по време на изборите, този негов ход е забележителен и дава знак на бизнеса, че може да предприеме по–твърда политика спрямо профсъюзите.
 
Основен фокус на политиката му по време на първия мандат е съживяването на икономиката, която той заварва в състояние, наречено „стагфлация” (стагнация, комбинирана с висока инфлация). Администрацията му подкрепя решението на председателя на [[Федерален резерв|Федералния резерв]] Пол Волкър да повиши лихвите. Нобеловият лауреат — икономистът [[Милтън Фридман]], го поздравява за това, че „'' съзнателно е предизвикал спад, за да спре инфлацията''”, а през 2004 г. каза „''По мое мнение никой друг президент след Втората световна война не би подкрепил решението на Волкър в тежката ситуация на 1981–82 г. Мога да свидетелствам от първа ръка, че Рейгън знаеше какво прави. Той разбираше, че няма друг път за спиране на инфлацията, освен чрез парични ограничения и временен спад. Във всяко едно отношение той стоеше зад своите принципи и имаше поглед върху бъдещето. ''” Рейгън има за цел прокарването на политика, основана на строга парична дисциплина, със значително намаление на данъците, което да окуражи инвестициите. Макар и програмата му да е осмивана от неговите противници като „вуду икономика” и „рейгономика”, през 1981 г. той успява да прокара в Конгреса впечатляващи намаления на данъците. По същото време администрацията успява да намали разходите, свързани със социални и здравни плащания, което предизвиква яростни протести сред демократите.
Ред 95:
Президентът Рейгън е критикуван от активистите на гей движението, а и от други групи за това, че администрацията му не е направила необходимото и не е предприела достатъчно бързи мерки срещу разпространението на [[СПИН]]. Първото официално съобщение за болестта от страна на Белия дом е на [[15 октомври]] [[1982]] г., когато прес-секретарят на Рейгън Лари Спийкърс, в отговор на репортерски въпрос за „чумата по гейовете”, казва „'' Аз я нямам, а вие? ''” , което води до смях. (''Бележка: репортерът използва израза „чума по гейовете”, защото [[ХИВ]] не е бил идентифициран до 1984 г., а терминът СПИН не е бил известен дотогава ''). Самият Рейгън разисква проблемите на болестта и участието на правителството за борбата с нея ѝ по време на пресконференция през 1985 г.
 
Въпреки общественото недоволство , администрацията на Рейгън изразходва 5,6 милиарда долара за борба със СПИН и ХИВ. Ресурсите, насочени към изследвания, се увеличават с 450% през 1983 г., 134% през 1984 г. , 99% през 1985 г. и с още 148 % през 1986 година. През [[септември]] 1986 г. Рейгън казва „'' Към това, което имаме в бюджета за 1986 г., трябва да се добавят и половината милиард долара, които сме предоставили за изследване на СПИН и всичко това към действията, които други медицински групи правят. В бюджета за тази година имаме 100 милиона долара, а за следващата година ще заделим 126 милиона. Така че това е топ приоритет за нас. И да, няма съмнение, че разбираме сериозността на ситуацията и нуждата за намиране на решение. ''”
 
Рейгън има и друга роля в проблемите на СПИН. Противоречията, заобикалящи откриването на вируса ХИВ, се засилват, след като американският изследовател [[Робърт Гало]] и френският учен [[Люк Монтание]] твърдят, че всеки от тях е откривателят. Двамата учени дават на вируса различни имена. Противоречията най–накрая са разрешени чрез договор между Рейгън и френския президент [[Франсоа Митеран]], според който се дава еднаква заслуга на двамата откриватели и техните помощници. Това е изключително събитие, което пренебрегва научните реалности и за първи път води до разрешаване на спор в биологията на най-високо политическо ниво.
 
Рейгън прави център на политиката сис борбата с комунизма и налагането на пазарната икономика, но заема и твърда позиция срещу [[аборт]]ите. Много консерватори твърдят, че Рейгън е президентът с най–силни позиции срещу абортите. Въпреки това двама от тримата съдии, които той назначава във Върховния съд – [[Сандра Дей О’Конър]] и [[Антъни Кенеди]], гласуват за запазването на правото на аборт, прокламирано в решението [[Роу с/у Уейд]].
 
Въпреки че вторият мандат на Рейгън се свързва преди всичко с външната политика, неговата администрация прокарва значителни законодателни промени в местните регулации. През 1982 г. Рейгън подписва подновяването на Закона за правата на избирателите от 1965 г., за нови 25 години. С удължаването се дава защита на слепите, инвалидите и неграмотните избиратели.
Ред 106:
 
=== Външна политика и интервенции ===
[[Картинка:Reagan and Gorbachev hold discussions.jpg|мини|дясно|Рейгън, в лявовляво, в разговор на четири очи в [[Женева]] с [[Михаил Горбачов]], ГенералниятГенералния Секретарсекретар на Комунистическата партия на СССР от 1985 г. до 1991 г. .]]
Рейгън предприема курс на сблъсък със Съветския съюз, като рязко изоставя политиката на сближаване, която до момента е водена от неговите предшественици – [[Ричард Никсън]], [[Джералд Форд]] и [[Джими Картър]].Той действа при хипотезата, че СССР не може да надмине САЩ по разходи за въоръжаване и това го кара да превърне Студената война в топла от икономическа и идеологическа гледна точка.
 
Администрацията предприема масирано обновление на армията съгласно идеята „мир чрез сила“. Поставя се нова рамка за отношенията с руснаците, която има за цел спечелването на Студената война посредством три основни момента, изложени в секретна директива. Тя посочва трите фронта за действие: икономически – намаляване на достъпа на Русия до високите технологии чрез разширяване на ограниченията на [[COCOM]], водещо до изтощаване на нейните ресурси, включително и чрез натиск за намаляване на цените на стоките, изнасяни от СССР на световния пазар; военен – повишаване на размера на разходите за отбрана с цел да се даде възможност преговорите да се водят от позицията на силата, а и това да доведе до икономическо изтощаване на Русия; тайния фронт – оказване на поддръжка анти-руските движения из целия свят – от въстаниците в [[Афганистан]] до движението [[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]] в [[Полша]], които получават и средства от [[Джордж Сорос]] и [[Ватикана]]. Рейгън предлага [[Инициатива за стратегическа отбрана|Инициативата за стратегическа отбрана]] , известна като „[[Междузвездни войни]]“, която представлява базиран в околоземна орбита ракетен щит, който се счита от руснаците като нападателна, а не отбранителна инициатива. През октомври 1986 г. Рейгън се среща с [[Михаил Горбачов]] в [[Исландия]] и руският лидер остро се противопоставя на ракетния щит. Скоро след това започват [[Падане на комунистическите режими в Източна Европа|революциите в Източна Европа]] от 1989 г. На [[11 март]] [[1990]] г. [[Литва]], водена от президента си [[Витаутас Ландсбергис|Витаутас Ландсбергис,]] се отделя от СССР и обявява своята независимост, като скоро е последвана и от други съветски републики, така до 1991 г. [[СССР]] официално се [[Разпад на СССР|разпада]]. [[Маргарет Тачър]] казва „''Роналд Рейгън спечели Студената война без нито един изстрел.''“
 
Мнозина анализатори смятат, че рухването на СССР се дължи на значително по–комплексни причини, като някои от тях са: вътрешните противоречия в партията поради настъпилата [[гласност]] и [[Перестройка|преустройство]], вътрешната слабост на комунистическата икономическа система и намаляващите цени на [[суров петрол|суровия петрол]], от чийто износ съветската икономика зависи жизнено. Считаното от мнозина за решаващо увеличение от Рейгън на военните разходи с 8% на година, всъщност едва ли оказва очаквания ефект върху Съветите, които да го последват. Съгласно изследванията на [[ЦРУ]] увеличението на съветските разходи за отбрана е 1,3% на година от 1975 г. и остава на това ниво за десетилетие; макар и за периода 1985 - 1987 г. да се увеличава почти тройно до 4,5%, то се връща след това на същите нива.
Ред 119:
Администрацията заема твърда позиция срещу терористичното движение в [[Ливан]] – [[Хизбула]], което заема за заложници американски граждани и атакува граждански обекти на [[Израел]] и [[Ливан]] по време на Ливанската война от 1982 г. Подобно е отношението и срещу палестинските терористи в [[Западен бряг|Западния Бряг]] и [[ивица Газа|Ивицата Газа]]. Под въпрос обаче се поставя считането от Рейгън на милициите в [[Салвадор]] и бунтовниците в [[Никарагуа]] за терористи, тези съмнения едва ли трябва да се подкрепят, защото тези групи са използвали типично терористични средства, а също и трафик на наркотици, за да постигнат своите „освободителни“ цели. Категоричността на президента по този въпрос е причината двете страни да не попаднат под комунистическо управление.
 
Намесата на САЩ в Ливан е причината [[Организация на обединените нации|ООН]] да наложи изпращането на многонационална мисия. В Ливан се изпращат 800 морски пехотинци, които да помогнат за евакуация. На [[16 септември]] [[1982]] г. са избити стотици цивилни палестинци в [[Бейрут|Бейрут,]] което кара Рейгън да състави нови многонационални сили. Интензивните дипломатически преговори водят до постигането на мирно споразумение между Ливан и Израел. Американските сили се оттеглят малко след взривовете в казармите им от [[23 октомври]] [[1983]] г., при коитокоето са убити 241 морски пехотинци. Рейгън нарича това най–тъжния ден от президентския му мандат.
 
Комунистически преврат в малкия остров [[Гренада]] през 1983 г., кара администрацията да настоява за международен договор за възстановяване на реда, тази цел е постигната с операция „Спешна ярост“.
Ред 138:
 
=== Опитът за покушение ===
На 30 март 1981 г. Рейгън, прессекретаря му Джеймс Брейди, а и две други лица са простреляни от [[Джон Хинкли мл.]]. Куршумът пропуска сърцето на президента с не повече от 3 сантиметра и уцелва белия му дроб, което и спасява живота му. „''Надявам се, че сте републиканци. ''” казва той на хирурзите, макар, че те не са, но доктор Джиорандо му казва: „''Днес всички сме републиканци, г-н президент''.”
 
=== Критики ===
Често се казва, че чарът му дава възможност да каже каквото и да е и то да се приеме от гражданите, независимо дали е истина или не, наричан е ''тефлоновият президент''”, защото нищо не може да му остави петно на репутацията. Отказът му да обърне внимание на скандала „Иран-контри” води до известната реплика на Каспър Уейнбъргър, министърът на отбраната, която дава характеристика на цялото управление: „''Рейгън може да оцелее дори след нарушаване на закона и конституцията, но не и ако силният и решителен президент изпусне възможността да освободи заложниците. ''” Документите от времето на Рейгън трябваше да станат публични, но със заповед на президента [[Джордж У. Буш]] те запазват статута си на класифицирана информация за неопределен период.
 
САЩ са осъдени от [[Международен съд|Международния съд]] за това, че подпомагат [[тероризъм|тероризма]] в [[Никарагуа]] по времето на Рейгън. Въпреки, че решението има обвързваща сила за американската страна, а и [[Общо събрание на ООН|Общото събрание на ООН]] е приело резолюция, в която се настоява за изпълнение на решението, глобата по него все още не е платена.
 
Има твърдения, че икономическата и данъчна политика на администрацията на Рейгън е увеличила социалното неравенство и е причина за икономическа нестабилност, честа причина за спор е намалението на данъците върху доходите и ограничаването на социалните програми е в полза само на богатата част от населението. Безпрецедентното увеличаване на националния дълг по време на двата му мандата води твърденията, че така се застрашава икономическото здраве на нацията.
 
Външната политика на Рейгън също е обект на критики, много негови противници изказват обвиненията, че чрез твърденията си, че защитава човешките права в света, Рейгън просто иска да притисне комунистическите страни и социалистическите правителства. Често се сочи, че администрацията оказва подкрепа на много кървави режими в света, които не се ползват с друга поддръжка като: [[Южна Африка]] по времето на [[апартейд]]а, [[хунта]]та на [[Аугусто Пиночет]] в [[Чили]], а също и режима на [[Сухарто]] в [[Индонезия]]. Специално трябва да се посочи, че по време на втория му мандат Рейгън не защитава и подкрепя в такава степен апартейда.
 
Гражданите на [[Източна Европа]] често виждат Рейгън в съвсем различна светлина от повечето американци. Той се радва на тяхната подкрепа поради твърдата си реторика срещу комунистическите диктатури в тези страни и безкомпромисното си желание да види тези режими разрушени и отхвърелни от свободните народи, които да поемат пътя на свободата и икономическото развитие. От друга страна във [[Великобритания]] въпреки, че има твърдата подкрепа на премиер-министърката [[Маргарет Тачър]], често е осмиван в пресата като тъп, дори и [[сенилност|сенилен]]. Известен е случаят, когато Рейгън на [[9 ноември]] [[1985]] г. говори на годежа на [[принцеса Даяна]] и я нарича „''принцеса Дейвид''”.
Ред 155:
 
== Оттегляне от обществения живот и смърт ==
[[Картинка:FordNixonBushReaganCarter.jpg|мини|200п|дясно|(ототляво ляво на дяснонадясно:) Президентите [[Джералд Форд]], [[Ричард Никсън]], [[Джордж Х. У. Буш|Джордж Буш]], Роналд Рейгън, и [[Джими Картър]] при откриването на Президентската библиотека „Роналд Рейгън”.]]
На [[11 януари]] [[1989]] г. Рейгън произнася последното си обръщение към американските граждани, девет дни преди да предаде властта на [[Джордж Х. У. Буш|Джордж Буш]]. След встъпването в длъжност на новия президент, Рейгън се оттегля в своето ранчо, близо до [[Санта Барбара]], [[Калифорния]], за да напише автобиографията си, да язди коне и сече дърва. Впоследствие той се нанася в луксозна къща в [[Бел Еър]], [[Лос Анжелис]]. Често се появява на обществени събития по поръка на Републиканската партия, включително и добре посрещната му реч на Националния конвент от [[1992]] г., често се изказва срещу [[Поправки към Конституцията на САЩ|22-та поправка]], която забранява на президентите да бъдат избирани за повече от два мандата.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Роналд_Рейгън“.