Смиле Войданов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 19:
По време на [[Балканска война|Балканската война]] служи в Македоно-одринското опълчение. След това [[Петър Чаулев]] и Смиле Войданов с общо 189 четници възстановяват революционната си дейност в Охридско сега срещу новата сръбска власт<ref>„Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.27</ref>.
След Първата световна война Смиле Войданов емигрира в [[Съединени американски щати|Америка]] и се заселва в град [[Понтиак (Мичиган)|Понтиак]], Мичиган, където развива дребен бизнес. Влиза в Управителния комитет на вестник „[[Народна воля (1938 - 1978)|Народна воля]]“ и сътрудничи на него, а през 1931 година става председател на ЦК на [[Македонски народен съюз]], на който секретар е [[Георги Пирински Старши|Георги Пирински]]. През 1933 г. в Съединените щати е създаден специален „Комитет за защита на македонските права и свободи” с председател известния
български писател [[Стоян Христов (журналист)|Стоян Христов]]. Комитетът издига лозунга за обединение на всички българи в Америка за единофронтовска борба за освобождение на Македония.<ref>Българската емиграция в Америка и борбите за освобождението на Македония: 1919-1945, Трендафил Митев, Св. Георги Победоносец, 1993, ISBN 9545091029, стр. 331.</ref> Този комитет изпраща специална делегация в състав Смиле Войданов, [[Едуард Хаскел]] и епископ Д. Смит, която посещава Атина и Белград. Там тя протестира срещу преследванията на българите, останали след Първата световна война в границите на Гърция и Югославия. По време на престоя си в София тримата изразяват публично недоволството си във връзка с политическите убийства на леви политически лидери. След избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]] се включва и в [[Американски славянски комитет|Американския славянски комитет]], обединение на американците от славянски произход за защита и подпомагане на славянското население във военна Европа<ref>Електронна енциклопедия „История на България“, ИК Труд, Сирма, 2003</ref>.
| |||