Горна Оряховица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 171x кавички, 112x тире, 10x тире-години, 3x точка, 2x URL, 2x нов ред, 7 интервала, запетая (ползвайки Advisor.js)
с радиация
Ред 1:
с радиация
{{Селище в България
| картинка = A view outside Gorna Oryahovitsa railway station.JPG
| картинка-описание = Изглед от предгаровия площад
| герб=BUL Горна Оряховица COA.png
| екатте = 16359
| население-нси = 32 436
| население-нси-дата = 2009-12-31
| надм-височина=218
| пощ-код=5100
| тел-код=0618
| сев-ширина=43.133
| изт-дължина=25.7
| адрес-община=пл. Г. Измирлиев 5<br/>тел.: 0618/60-501; 60-203<br/>web: [http://g-oryahovica.org g-oryahovica.org]<br/>obshtina@g-oryahovica.org<br/>
<!--[mailto:kmet@obshtina.bg е-поща]-->
| bgmaps=x=968426E615AE&y=908226E017A4|sat=43.128,25.702
| площ = 21,108
}}
 
'''Горна Оряховица''' е град в [[област Велико Търново]], Централна Северна [[България]]. Той е административен и стопански център на едноименната [[община Горна Оряховица]].
 
Селището е важен железопътен възел. В близост до града се намира гражданското [[летище Горна Оряховица]].
 
== География ==
=== Местоположение ===
[[Картинка:Georgi_Izmirliev.jpg|дясно|мини|260px|Площад „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица]]
 
Разположен е по поречието на река [[Янтра]], в непосредствена близост до областния център [[Велико Търново]]. Най-ниската точка на града се намира край брега на р. [[Янтра]] и е с надморска височина 92 м, докато най-високата точка е платото Камъка, с надморска височина 412 м. Градът е разположен в северното подножие на Търновските височини, имащи формата на грамадна подкова, отворена на изток. Височините са прорязани от пролома на р. [[Янтра]], наречен Дервент. На запад от него е Беляковското плато, а на изток остават Камъка и Арбанашкото плато. Те са остатъци от силно разрушена [[антиклинала]], изградена от долнокредни глини, пясъчници и варовици. Тя представлява плато, спускащо се на юг към Балкана, а на север към [[Дунавска равнина|Дунавската равнина]].
 
Общината е с важно геостратегическо положение, тъй като на нейната територия се пресичат важни международни и местни транспортни артерии.
 
=== Климат ===
[[File:Kamyka-Gorna-Oryahovitsa.jpg|thumb|дясно|260п|Хълмът „Камъка“]]
 
Слънчевите дни в Горна Оряховица са повече от 70. Географската ширина поставя Горна Оряховица по-близо до екватора, отколкото до полюса. Това определя и особеностите на природните условия на града. Той заема южната част на умерения климатичен пояс с влияние на субтропика. Положението ѝ в умереноконтинентална област се отразява върху климата, почвите, растителността и животинския свят. Всички те се характеризират с голямо разнообразие.
 
По-голямата част от територията на общината попада в умерено-континенталната климатична област. Само най-южните му части се отнасят към планинската климатична област. Средногодишната температура за Горна Оряховица е +11,5 °С, а средногодишната температура за цяла България е около +10,5 °С. Минималните температури за годината са през месец януари, като най-ниската е измерена през 1942 г. – -31,5 °С, а максималната е измерена през юли – +44,3 °С. (*Данните са от Метеорологична служба при летище Горна Оряховица)
 
Валежите са неравномерно разпределени в два валежни максимума – есенно-зимен и пролетно-летен. Средната годишна сума на валежите за страната е 670 л/кв.м. В общината средно през годината падат 565 л/кв.м*, което е под средното за страната. През зимата падат предимно валежи от сняг и снежната покривка е устойчива, а през лятото от дъжд. Средната скорост на преобладаващите северозападни и западни ветрове е около 2 метра в секунда.
 
=== Релеф ===
Горна Оряховица се намира в централната част на [[Предбалкан]]а. Той е част от морфоструктурата на Балканидите, оформили се на границата между мезозойската и неозойската ера. Релефът има нископланиски характер, [[сиви горски почви]] и [[умереноконтинентален климат]], което благоприятства отглеждането на трайни насаждения. За формите на релефа на община Горна Оряховица са характерни асиметрични речни долини, суходолия, плата и свлачища. Средната надморска височина е 218 м. Най-южната част на района е с планински релеф и климат и преобладаващи [[кафяви горски почви]].
 
=== Природа ===
Растителността и животинският свят около Горна Оряховица са разнообразни. Само на 5 км югозападно от града се намира защитената местност Божур поляна – рядко находище на [[божур]], превърнал се в един от символите на града. Непосредствено до югозападните покрайнини е лесопарк „Камъка“, в който се срещат редки видове птици. Сред тях е [[скален орел|скалният орел]] (картал), чието изображение се открива върху средновековен пръстен – печат от крепостта [[Раховец]]. В последните години през лятото в лесопарка гнездят и няколко двойки [[черен щъркел|черни щъркели]], а през зимата по течението на р. Янтра често се виждат [[лебед]]и.
 
== Население ==
=== Численост ===
Населението на града към 15
 
03 2015 година е 32&nbsp;792 жители<ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население – градове в България – „НСИ“]</ref><ref name="population">[http://www.citypopulation.de/Bulgaria-Cities.html Население – градове в България – „WorldCityPopulation“]</ref><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“]</ref>, . По данни от преброяването от февруари 2011 г. населението на града възлиза на 32 436 души, което поставя града на второ място във Великотърновска област.
 
<!-- Моля, не променяйте. Таблицата за населението се унифицира и поставя при всички градове в България. -->
Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:<ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/otrasal.php?otr=19&a1=376&a2=377&a3=381#cont Население – градове в България – „НСИ“]</ref><ref name="population"/><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“]</ref><ref name="BAN">[http://web.archive.org/web/20110706142758/http://www.geography.iit.bas.bg/2009/1-09/13-17.pdf Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“]</ref>
 
{|width="75%" class="wikitable" style="text-align:center;font-size:89%;line-height:140%"
!colspan=14|Горна Оряховица
|-
!style="text-align:center"|година
|style="background:#FFFFC0"|1887
|style="background:#FFFFC0"|1910
|style="background:#FFFFC0"|1934
|style="background:#FFFFC0"|1946
|style="background:#FFFFC0"|1956
|style="background:#FFFFC0"|1965
|style="background:#FFFFC0"|1975
|style="background:#FFFFC0"|1985
|style="background:#FFFFC0"|1992
|style="background:#FFFFC0"|2001
|style="background:#FFFFC0"|2005
|style="background:#FFFFC0"|2007
|style="background:#FFFFC0"|2009
|-
!style="text-align:center"|население
|style="background:#FADA5E"|5&nbsp;689
|style="background:#FADA5E"|7&nbsp;117
|style="background:#FADA5E"|8&nbsp;793
|style="background:#FADA5E"|10&nbsp;488
|style="background:#FADA5E"|18&nbsp;863
|style="background:#FADA5E"|26&nbsp;299
|style="background:#FADA5E"|34&nbsp;181
|style="background:#FADA5E"|40&nbsp;704
|style="background:#FADA5E"|38&nbsp;914
|style="background:#FADA5E"|35&nbsp;621
|style="background:#FADA5E"|33&nbsp;804
|style="background:#FADA5E"|32&nbsp;945
|style="background:#FADA5E"|32&nbsp;436
|-
|colspan=14|<small>Източници: Национален статистически институт<ref name="statistika"/>, „Citypopulation.de“<ref name="population"/>, „Pop-stat.mashke.org“<ref name="pop-stat"/> и Географски институт при БАН<ref name="BAN"/></small>
|}
 
=== Религии ===
Най-многобройни са представителите на [[Източноправославна църква|източно -православното]] [[християнство]].
 
=== Източноправославни храмове ===
[[File:Saint-Nicolas-church-of-Gorna.jpg|thumb|260п|дясно|Църквата Св. Никола, строена от [[Кольо Фичето]]]]
* Православна църква „Свети Атанас“
* Православна църква „Свети Георги“
* Православна църква „Свети Иван Рилски“
* Православна църква „Света Троица“
* Православна църква „Свети Никола“
* Православна църква „Успение Богородично“
* Православна църква при манастир „Свети Пророк Илия“
 
=== Храмове на други религиозни общности ===
* Евангелска църква
* Църква на адвентистите от седмия ден
 
=== Квартали в Горна Оряховица ===
*„Пролет“
*„Калтинец“
*„Гарата“
*„Камънето“
*„Градска градина“
 
== История ==
=== Ранна история ===
Първото селище в района датира от втората половина на V хилядолетие пр. Хр. (среднокаменната епоха). Между хълма Камъка и Арбанашкото плато са открити следи от по-късно [[траки]]йско селище, чиито обитатели са били от племето ''кробизи''. Те са построили крепостта Камъка, която е съществувала от [[5 век пр.н.е.|5 век пр.Хр.]] до [[1 век пр.н.е.|1 век пр.Хр.]], когато римляните построяват своя крепост върху руините и&#768;. Това селище постепенно придобило икономическа мощ главно чрез отглеждане на лозя и винопроизводство. Животът в селището продължил до идването на [[славяни]]те през [[6 век|6]]-[[7 век]] сл. Хр. Няма материални следи от уседнал живот в периода между [[7 век|7]] и [[12 век]].
 
=== Средновековие ===
След възстановяването на [[Втора българска държава|българската държава]] през [[1185]] г. възниква нужда от защита на новата столица [[Търновград]]. Построени са няколко крепости, включително [[Раховец]], която се намира на 4 км северозападно от сегашния град. Името ''Раховец'' вероятно идва от [[фарси|персийската]] дума ''рах'' означаваща 'път' и означава 'Пътна крепост', т.е. етимологията на наименованието може да бъде свързана с езика на [[прабългари]]те. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене. По време на [[Османска империя|османското]] нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабдяването, но запазва своята цялост. Крепостта [[Раховец]] е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от [[Владислав III Варненчик]] по време на похода му срещу османските турци. Оттогава е и едно от първите сведения за селище с подобно име. Всъщност цели три селища са съществували през първите години на османското владичество – Мала, Средна и Голяма Раховица.
 
В [[Република Македония]] недалече от град [[Дебър]] съществува друга средновековна българска крепост с подобно име – Раховник.
 
=== Търговски център ===
[[Файл:000472764-big.jpg|мини|дясно|260п|Паметник на [[Георги Измирлиев]]]]
[[File:BASA-1735K-1-344-31-Gorna Oryahovitsa.jpg|thumb|left|200px|Захарната фабрика в Горна Оряховица]]
С [[ферман]] от 1538 година на Горна Оряховица се дава правото за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват [[кожухарство]]то, [[абаджийство]]то, [[железарство]]то, [[златарство]]то, [[коларство]]то и [[сарачество]]то. Градът придобива славата на голям [[търговия|търговски]] център.
 
Горна Оряховица играе важна роля и през [[Възраждане]]то. Още през 1822 г. тук е основано [[килийно училище]], а през 1859 г. [[Иван Момчилов]] открива първото [[класно училище]], днес гимназия „[[Георги Измирлиев]]“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и [[читалище]], а след две години [[Елена Грънчарова]] основава женско дружество „Просвещение“.
 
Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на [[нахия]] – община, която влиза в състава на [[Търновски санджак|Търновския санджак]] (окръг). През 1870 г. са му признати градски права. По време на [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 година [[Освобождение]]то заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.
 
Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на [[жп гара]] Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на [[железница|железниците]] са обхванати 20 процента от трудоспособното му население. Градът и днес е важен жп възел и транспортен център и е най-големия в [[Северна България]].
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 9 души от Горна Оряховица са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.</ref>
 
През 1925 г. се открива Международен мострен панаир, който през 1932 г. е преместен в Пловдив.
 
=== Горна Оряховица днес ===
{{раздел-мъниче}}
 
=== По-важни дати ===
* 1839 г. – В Горна Оряховица е роден Сидер К. Грънчаров ([[Сидер войвода]])
* 1864 г. – Образува се Горнооряховска околия
* 1869 г. – На 13 юли е учредено читалище „Напредък“ от [[Вичо Грънчаров]], [[Радко Радославов]], [[Елена Грънчарова]] и др.
* 1870 г. – Горна Оряховица става град
* 1876 г. – На 28 май в града турците обесват [[Георги Измирлиев Македончето|Георги Измирлиев- Македончето]], по-рано същия месец на връх [[Мургаш]] загива [[Сидер войвода]].
* 1877 – 1878 г. – В [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война]] участват 130 [[Българско опълчение|опълченци]] от Горна Оряховица
* 1891 г. – На 18.Х. е положен първият камък на паметника на [[Георги Измирлиев|Г. Измирлиев]]
* 1882 г. – Създават се окръзи – Г. Оряховица към В. Търново
* 1895 г. – В Г. Оряховица е открита първата болница
* 1895 г. – Първи околийски лекар е назначен д-р Петър Цончев
* 1910 г. – 6.IX. – тържествено освещаване паметника на Г. Измирлиев
* 1914 г. – на 9 август се ражда писателя [[Петър Бобев]]
* 1922 г. – В Г. Оряховица за пръв път е открит Мострен панаир
* 1925 – 1932 г. – Г. Оряховица е средище на международен Мострен панаир
* 1932 г. – Горнооряховският панаир се премества в Пловдив
* 1949 г. – Г. Оряховица става окръжен град. Окръг Г. Оряховица съществува до края на [[1950]] г.
* 1953 г. – В Г. Оряховица е основан народен самодеен ансамбъл „Сидер войвода“
* 1973 г. – 2.VI. откриване на музея в Г. Оряховица с над 10 000 експоната
 
== Политика ==
=== Кмет ===
*[[Кметове на Горна Оряховица]]
 
{{раздел-мъниче}}
инж. Добромир Стойков Добрев
 
Роден на 27.10.1976 г. в гр. Горна Оряховица, област Велико Търново. Семеен с две деца.
 
Образование:
* 1997 – 2002 г. Русенски университет „Ангел Кънчев“-Магистър инженер по електроенергетика и електрообзавеждане
* 1991 – 1995 г. Техникум по електротехника „М. В. Ломоносов“ гр. Горна Оряховица
 
Професионална реализация:
* 2007 – 2010 г. Заместник-кмет „Стопански дейности и евроинтеграция“ в Община Горна Оряховица
* 2002 – 2007 г. Управител на търговски комплекс
Приемен ден: вторник от 14.00 ч. до 17.00 ч.
 
*[[Списък на кметовете на Горна Оряховица]]
 
=== Общински съвет ===
{{раздел-мъниче}}
 
== Икономика и инфраструктура ==
=== Икономическа характеристика ===
На територията на града се намира предприятието за захарни изделия „Захарни заводи“ АД и една от производствените бази за производство на камини и печки на фирма „Прити 95“ ООД. В Горна Оряховица има и действащи хипермаркети на „[[ЦБА]]“, „[[Кауфланд]]“ и магазин „ПЛЮС ДИСКАУНТ“, който е първият магазин от този тип, построен в България през 2007 г. През 2011 г. магазинът е ребрандиран на „ЛИДЛ“.
 
=== Енергетика ===
Горна Оряховица е важен енергиен център за региона.В града се намира клон на НЕК, който обслужва областите:В. Търново, Габрово, Разград, Силистра и Русе.
 
=== Машиностроене ===
[[Складова техника АД]] е един от най-реномираните и най-големите производители на кранове, различни подвижни платформи и електроуреди. Фирмата Бултраф ЕООД е специализирана в производството на различни видове трансформатори.В града се намира и фирмата „ПАСАТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД .
 
=== Хранително-вкусова промишленост ===
В града се намира най-голямата захарна фабрика на Балканите [[Захарни заводи]].В Горна Оряховица се намират още няколко големи фирми производители на сладкарски изделия.В града има фабрики за производство на салати и месокомбинат.
 
== Транспорт ==
Оста на паневропейския транспортен коридор №9 минава през нейната територия (свързващ [[Мала Азия]] с Източна и Северна [[Европа]] през Балканския полуостров). Оста на Хиперборейския път също минава през територията на общината ([[Албания]] – [[Македония]] – Г. Оряховица – [[Русе]]).
 
==== Пътна мрежа ====
Улична пътна мрежа – 386,7 км.
 
Град Горна Оряховица се тангира от два първокласни пътя от Републиканската пътна мрежа: I-4 ([[София]] – [[Варна]]) и I-5 ([[Русе]] – [[Кърджали]]), който е и международен път Е-85. Те осигуряват връзка на града с потоците изток-запад и север-юг, поставяйки го в много благоприятно положение относно превоза на товари и хора.
 
Транспортната дейност чрез автобусен транспорт се осъществява от частни фирми, осъществяващи разписания в общинската, областната и републиканската транспортни схеми. В Общинската транспортна схема са утвърдени четири градски линии и десет междуселищни връзки на центъра с населените места от общината. В областната транспортна схема има разписания до 22 селища, а в републиканската – 6 линии, като двата първокласни пътя – [[София]] – [[Варна]] и [[Русе]] – [[Стара Загора]] осигуряват връзка на Горна Оряховица с всички точки на страната. Основен превозвач за гр. Г. Оряховица е “Янтра транспорт“ АД с предмет на дейност превоз на пътници и товаро-разтоварна дейност. Тя се изпълнява от наличните 50 бр. автобуси от градски, извънградски и туристически тип.
 
Товарната си дейност се извършва с около 30 бр. товарни автомобила и ремаркета с товаровместимост от 9 до 40 тона, товарни машини “ФАДРОМА“, автомобилни цистерни и специализиран автомобил за превоз на тежка пътностроителна механизация.
 
От 2000 до 2005 г., общо направените инвестиции за обновяване на парка за товарни автомобили и автобуси са на стойност около 750 000 лв.:
* автобусен парк с рециклирани автобуси “КАРОСА“ – 20 бр. и “ИСУЗУ“ – 4 бр.;
* товарен парк с големотонажни самосвални автомобили “МЕРЦЕДЕС“ и “МАН“ – 4 бр.
 
За 2005 г. в инвестиционната програма за автобуси се предвиждат около 250 000 лв., а в товарния превоз около 40 000 лв.
 
Градският транспорт в града се обслужва от „Янтра транспорт“ и поддържа 5 градски линии – 1, 2, 3, 4, 44.
 
Други големи превозвачи са „Турбо“ – частни превози, и „Бъчварови“.
 
==== Железопътен транспорт ====
{{Приложение|[http://bg.wikipedia.org/wiki/Бърз_влак_със_задължителна_резервация_на_БДЖ#.D0.91.D0.92.D0.97.D0.A0_.22.D0.AF.D0.9D.D0.A2.D0.A0.D0.90.22 Виж още БВЗР „Янтра“]}}
 
Гара Горна Оряховица е най-голямата [[жп гара]] в [[Северна България]]. През нея минават важни транспортни коридори и се осъществяват ключови връзки между различни направления в страната. През гара Горна Оряховица минават две главни жп линии: София – Варна и Русе – Стара Загора. От гарата започва второстепенната жп линия до [[Лясковец]] (до 2001 г. до Елена). Иначе от гарата има всекидневни бързи, пътнически и експресни направления за редица градове: [[София]], [[Плевен]], [[Русе]], [[Шумен]], [[Плачковци]], [[Стара Загора]], по едно за [[Пловдив]] и Бяла...
 
В Горна Оряховица са разположени ключови структури на „[[Български държавни железници]]“ и „Железопътна инфраструктура“. Главното управление на БДЖ е в нея. Депо Горна Оряховица обслужва рамената до София, Варна, Русе и Стара Загора. Гарата е достъпна за лица с ограничена мобилност.
 
Дължината на жп пътя на територията на Община Г. Оряховица е 28,1 км, а дължината на линията на територията на поделение „Пътнически превози“ е 1318. Гара Горна Оряховица Разпределителна има голямо значение в обработката и разпределението на товарните превози.
 
През Г. Оряховица минават следните международни направления:
* 1. Истанбул – Русе – Букурещ;
* 2. София – Букурещ – Киев – Москва.
 
ЖП линиите София – Варна и Русе – Подкова осигуряват връзка на Горна Оряховица с посоките изток-запад и север-юг и поставят града в много благоприятно положение за превоз на товари и хора.
 
==== Въздушен транспорт ====
{{Основна|Летище Горна Оряховица}}
 
От 1995 година [[Летище Горна Оряховица]] е петото международно летище в страната. То е оборудвано с нова, модерна техника. Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над цяла [[Северна България]]. В полувековното си съществуване като транспортно-комуникационен център с режим на работа 24 часа, то се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска и промишлена продукция от и за България, Европа, Азия, Близкия изток и Африка. Географското разположение обуславя едно динамично движение на хора и товари към всяка точка на страната и в чужбина, превръщайки гр. Горна Оряховица в благоприятна за инвестиции зона. Има възможност за бърза смяна на един вид транспорт с друг, с цел по-бързото им и ефективно използване.
 
В момента се обсъжда въпросът за отдаване на Летище Горна Оряховица на концесия.
 
Данни за „Летище Г. Оряховица“ ЕАД:
* Дължина на пистата 2500 м. Широчина на пистата 45 м. Полоса 09/27. Заход по уреди VOR, DME, NDB. Летището разполага с една рульожна пътека.
* Най-близки търговски летища – Летище Варна; Летище София; Летище Букурещ.
 
На територията на общината има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване на която е способно да задоволи нуждата на селското стопанство на цяла Северна България.
 
=== Здравеопазване ===
{{раздел-мъниче}}
МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. Горна Оряховица обслужва населението на четири общини – Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица или население над 100 000 души. Болницата разполага с четириетажна сграда и предлага стационарна медицинска помощ. Има персонал от 286 души. От общия персонал 117 са лекари. Болницата има 274 легла в 14 различни отделения. Към болницата има аптека, пералня, кухненски блок, заведение за бърза закуска с рум сервиз, автомобилен парк и кислородна станция.
 
Контакти:
гр. Горна Оряховица
ул. „Отец Паисий“ 72
тел.: +359 618 60701
управител: д-р
 
Горна Оряховица разполага с 37 практики за първична медицинска помощ, 40 стоматологични практики, 108 специализирани лекарски кабинета и 9 лаборатории.
 
На 8,6 км от Горна Оряховица се намира и МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново.
 
== Образование и наука ==
=== Училища ===
През [[1859]] г. [[Иван Момчилов (просветител)|Иван Момчилов]] създадава първото училище в града, чийто наследник сега е [http://www.g1m.hit.bg СОУ „Георги Измирлиев“]. Други действащи училища са:
* [http://www.gelesoft.com/schools/souvg/index.htm II СОУ „Вичо Грънчаров“]
* [[Професионална техническа гимназия „Васил Левски“]]
* [[Професионална гимназия по електротехника и електроника "Михайло Василиевич Ломоносов"]]
* [[ПГЛПИ "Атанас Буров"|Професионална гимназия по лека промишленост и икономика „Атанас Буров“]]
* [[Професионална гимназия по железопътен транспорт „Никола Й. Вапцаров”]]
* [http://web.hit.bg/pg-gptgo/ Професионалната гимназия по хранителни технологии ”Проф. д-р Асен Златаров”]
* [http://ivs-go.hit.bg I ОУ „Ив. Вазов“]
* [http://3to.hit.bg III ОУ ”Св. св. Кирил и Методий“]
* ОУ „Св. П. Хилендарски“
 
=== Читалища ===
* Народно читалище „Братя Грънчарови“ [http://chitalishte.sidervoivoda.com]
* '''Читалище „Напредък 1869“''' [http://www.napredak1869.com/] - настоящ председател е Атанас Петров, успял да събере под един покрив хор „Славянско единство“ с диригент маестро Донка Копринкова, ФА " Сидер войвода" с диригент Георги Петров, МТ „Алтернатива“ с художествен ръководител Симеон Христов, вокалните групи „Патиланчета“, „Патиланци“ с ръководител Христина Илиева и концертния състав „Нова музика“ с ръководител Аделина Колева, Музикална школа клас пиано с ръководители Йордан Дремов, Снежанка Бакьова, клас китара и барабани с ръководител Милко Тодоров, както и школа по състезателни танци, представена от Клуб по спортни танци „Ксани денс“ с треньор Николинка Колева и балет „Калина“ с художествен ръководител Калинка Генова. В читалището работи и Творческо-литературна група „Асен Разцветников“ с координатор Стефка Токмакчиева и група за стари градски песни „Очарование“ с ръководител Стефка Аргирова.
 
Целите на читалище „Напредък 1869″ са да задоволява потребностите на гражданите, свързани с:
* 1. Развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователна дейност в гр. Горна Оряховица и региона.
* 2. 3апазване на обичаите и традициите на българския народ.
* З. Развиване на творческите способности, разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.
* 4. Създаване на условия за общуване между хората, възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание.
* 5. Осигуряване на достъп до информация.
* 6. По-добра материална база и комфорт на читалището.
* 7. Развитие и поддържане на членството ни в национални и международни партньорства и мрежи.
* 8. Осигуряване на финансовата си устойчивост.
* 9. За по-добрия имидж на Г. Оряховица и хората на Горна Оряховица.
 
'''ХОР „Славянско единство“''' [http://www.slaviansko-edinstvo.org/] - създаването му през 1894 г. бележи началото на хоровото дело в Горна Оряховица. Първоначално неговото предназначение било да изпълнява предимно църковна музика. Днес в репертоара на хора присъстват произведения от всички музикални стилове и епохи – предкласика, класика, романтизъм, съвременна музика, ортодокс, кантатно-ораториални творби – „Коледна оратория“ – К. Сен-Санс, меси – Шуберт – Сол мажор, Вивалди – „Глория“ и др.
 
1894 г. – Начало на хоровото дело – първи църковен хор в Горна Оряховица с диригент Борис Пилатов; 1924 г. – Съставът става читалищен, смесен и обогатява репертоара си със светска музика; 1945 г. – Хорът приема името „Славянско единство“, с което се изявява и до днес.
 
Диригенти: Енчо Филипов, Сава Генев, Петко Кирчев, Иван Бърдаров, проф. Иван Пеев, Добри Балабанов, Христо Андреков, Димитър Русев, Петко Касабов, Кирил Джамбазов. Ръководил повече от 20 години хора, Христо Андреков изпъква като фигурата, допринесла най-много за израстването на състава и разцвета на културния живот на града – под негово ръководство през 1950 и 1959 г. се подготвят и изнасят оперетите „Взаимна любов“ от Сигизмунд Кац и „Мамзел Нитуш“ от Флоримон Ерве.
 
Новата история на хор „Славянско единство“ се свързва с името на изключителния диригент Донка Копринкова, която води състава от 1965 г. до днес. Безупречният и&#768; професионализъм, широката и&#768; музикална култура, отдадеността и любовта и&#768; към хоровото дело продължават школата на проф. Дим. Русков и проф. Васил Арнаудов и през годините утвърждават името на хора като фактор в национален и международен мащаб. Под ръководството на Донка Копринкова хорът е носител на орден „Кирил и Методий“ II степен, лауреат на всички национални хорови конкурси и фестивали и на 16 международни отличия. Етапни моменти се явяват призовите места от конкурса в Ланголен, Великобритания през 1990 г. и Монтрьо, Швейцария през 1999 г. Донка Копринкова е член на управителния съвет на Българския хоров съюз и почетен гражданин на град Горна Оряховица и носител на Златна лира от Съюза на музикалните дейци. Творческата и приятелска връзка на хора със състави от Енепетал – Германия става причина градът да бъде обект на дарителство и помощи в размер над 1 000 000 лева.
 
Репертоарът на хор „Славянско единство“ включва стотици заглавия, представящи различни стилове, исторически епохи и културни традиции – от източноправославна и католическа духовна музика до госпъл и фолклорни обработки с различна национална специфика. В последните години хорът насочва интереса си към популярната песенна култура, изпълнявайки и съвременни аранжименти на популярни класически и традиционни творби.
 
Записи: радио „София“, радио „Кьолн“, Би Би Си – Лондон, радио „Белград“, радио „ Шабле” – Монтрьо, TV ORF2 и два компактдиска.
 
Художественото ръководство на състава включва имената на двама млади талантливи музиканти – Снежина Врангова–Петкова и Антон Благоев, чийто екип с диригента дава високи творчески резултати.
 
През школата „Славянско единство“ в последните 15 години преминават 17 деца, които завършват висше музикално образование и професионално се занимават с пеене или педагогическа дейност. Открояват се имената на Росен Кръстев – бас, солист в студията на Staatoper Berlin, Илия Илиев – бас, Мариан Костадинов – баритон, Мая Йорданова – сопран.
 
„Славянско единство“ извоюва своето място между най-добрите български хорово-изпълнителски колективи и спечели уважението на приятелите на хоровата песен. Неговият ръководител Донка Копринкова се нарежда между най-талантливите диригенти в страната.
 
'''Фолклорен ансамбъл „Сидер войвода“'''
 
През 1953 година група ентусиазирани младежи-самодейци, служители към бившия околийски народен съвет, под ръководството на Иван Белчев и подпомогнати от ръководството на съвета, обладани от много жар и любов към народните песни и танци положиха основите на малък самодеен колектив за народни песни и танци.
 
Зареждат се дни на неуморна творческа работа, дни на постоянно търсене пътя за развитие на тази нова форма на народното песенно и танцово изкуство. Единственият пример за подражание беше наскоро създадения Държавен ансамбъл за песни и танци с главен художествен ръководител [[Филип Кутев]].
 
Годините от 1954 до 1956 г. са етап на „възмъжаване“, когато с попълнени състави, с по-голям опит и по-зряло художествено виждане и разбиране ансамбълът изнася над осемдесет концерта във Велико Търново, Габрово, Дряново, Павликени. В края на 1955 г. за първи път излиза извън пределите на окръга с концерти в Русе и Пловдив. Тези прояви привличат вниманието на народния артист Филип Кутев. Преценил потенциалните възможности на ансамбъла, той проявява не само интерес, а оказва и конкретна методическа помощ.
 
От 1963 година ансамбълът носи името на българския революционер [[Сидер Грънчаров]], роден в Горна Оряховица, дал живота си в борбата за освобождението на България от османско иго.
 
Придобил солидна художествена подготовка като състав вече на Народно читалище „Напредък“, ансамбълът навлиза в зрелия си период – период на възход и значителни артистични изяви. Трудно е да се проследи цялостно огромната дейност на ансамбъла през последните 60 години. Тя се изразява в концерти у нас и в чужбина, участия в конкурси, фестивали, в обществени празници, юбилеи, чествания. Навсякъде е посрещан с интерес и радост и оставя трайни впечатления на желан и обичан състав. Забележително е участието на ансамбъла във Втория, Третия, Четвъртия, Петия, Шестия и Седмия републикански фестивал на художествената самодейност, на които завоюва най-високи награди, израз на утвърждаването му като един от най-добрите състави в страната ни.
 
Вълнуващ момент в живота на ансамбъла е двукратното му участие във фестивала ”Варненско лято“ заставайки сред най-изтъкнатите художествени състави.
 
През 1970 г. ансамбълът посещава фестивала в град [[Агридженто]] на остров [[Сицилия]], [[Италия]]. От там колективът се завръща с купата на президента на острова и купата на град Шиака.
 
При турнето в Тунис през 1973 г. за участие в Международния фестивал в град [[Картаген]] ансамбълът е удостоен със златен медал.
 
През 1976 г. участва в Балканския фестивал в [[Охрид]].
 
1996 г. – Участие в международния фолклорен фестивал в гр. [[Агридженто]], [[Италия]] печели наградата на публиката.
 
1999 г. – участва в международния конкурс в гр. [[Барселона]]. Заема 3-то място при танците и 5-то място в хоровия конкурс.
 
През 2002 г. – Участва в международен фолклорен конкурс в гр. [[Бююкчекмедже]], [[Турция]], където заема 1-во място.
 
2003 г. – участва в националния конкурс за камерни танци – Горна Оряховица и взема специалната награда на Община Горна Оряховица.
 
2003 г. – по случай 50-годишнината на състава е удостоен със ”Златна лира“ от съюза на музикалните и танцови дейци.
 
2005 г. – участва в националния конкурс за камерни танци – Горна Оряховица и заема първо място.
 
2007 г. – участва в националния конкурс за камерни танци – Горна Оряховица и взема специалната награда на Община Горна Оряховица.
 
Самодейците от „Сидер войвода“ са направили записи в Българската телевизия и в телевизиите на Полша, Унгария, Дания, Югославия и др. И навсякъде се увеличават приятелите на нашата народна песен, на нашите танци, на българския фолклор.
 
Успехите на ансамбъла до голяма степен се дължат на самобитния облик на неговата творческа дейност. Колективът има ясна цел и очертан път на нашенското, местното, мизийското в танца, музиката и костюма.
 
Вещото познаване на българския фолклор и умението той да се интерпретира и усъвършенства художествено довеждат до оригиналното пресъздаване на прекрасните танци ”Еленска ръченица“, „Русалци“, „Буйник“, „Варненски танц“, Крайдунавски танц“, ”Трифон Зарезан“ и др., оркестровите и хоровите разработки „Хайдушка сюита“, „Момина раздяла“, „Вила се е лоза“, „Тъкми се, либе“ и десетки други.
 
За художествено творческото израстване на ансамбъла свой дял имат композитори хореографи и диригенти като: [[Филип Кутев]], [[Маргарита Дикова]], Кирил Стефанов, Кирил Харалампиев, Кирил Дженев, Георги Бояджиев, Методи Кутев, Христо Тодоров, Борис Вълков, Димитър Димитров, Димитър Динев, Николай Пефев, Иван Вълев, [[Николай Кауфман]], Георги Хинов, Милчо Василев и др.
 
За тази огромна творческа дейност, за големите художествени успехи постижения и отличия, завоювани постоянно на многобройните прегледи и фестивали, най-голям дял се пада на неговото художествено ръководство в лицето на всички художествени ръководители:
За високи художествени постижения в самодейното изкуство ансамбъл „Сидер войвода“ е обявен за „Представителен“. През 1973 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ – II степен.
 
С голям успех е съпътствувано участието на ансамбъла в националните конкурси за камерни танци провеждани в гр. Горна Оряховица, на които получава високи отличия.
 
Към големия художествен актив на ансамбъла трябва да се прибавят успешните участия в Окръжния събор на народното творчество и бит Велико Търново, в Международния фолклорни фестивали в Бургас, Велико Търново, в Добруджанските и Търговищките фолклорни дни, в “Празника на розата“ в Казанлък. За шестдесет години ансабъл „Сидер войвода“ е имал много турнета в чужбина и участия в международни фестивали в СССР, Югославия, Полша, Холандия, Дания, Швеция, Турция, Италия, Испания, Португалия и др.
 
От деня на своето създаване до днес ансамбълът провежда широка концертна дейност. По села и градове, по събори и фестивали, в България и извън нея. Ансамбълът е изнесъл над 3500 концерта пред по-вече от 3 500 000 зрители.
 
Носител е на 21 златни медала от национални фестивали и конкурси.
 
Посетил е над 20 страни в Европа, Азия и Африка.
 
'''Младежки театър „Алтернатива“''' е наследник на богатата театрална традиция от създадения през 1870 г. театър. Преминал през бурните години на възраждането, ръководен от будни българи, оставили светла диря в над 140-годишната история на театъра.
 
В този си вид формацията съществува от 1990 г. Младежки театър „Алтернатива“ – Г. Оряховица с художествен ръководител Симеон Христов е обединение на любителите на театралното изкуство и радетелите на културата. Дейността му е свързана с осмисляне на свободното време на хората в Г. Оряховица чрез различните театрални формации. В дейността си използва различни театрални прийоми – от класически театър през ултравиолет и театър на сенките, детски спектакли и интермедии, до уличен театър и ходене с кокили. Младежката група развива младежката инициатива и подпомага младите хора на града и общината. След направените многобройни обмени, театърът натрупа положителен опит в своята работа като започна активно да подпомага сродните си партньори не само в областта на театралната дейност, но и в умение при осъществяване на младежки контакти. С театъра работят професионални художници и музиканти – доброволци, подпомагащи любителското театрално изкуство.
 
От 2006 година след съвместен тренинг в Австрия групата работи по метода на Гали (театър на чувствата) за решаване на наболели социални проблеми, а от 2007 година работят и чрез форум театър. Към театъра активно работят и доброволци от европейската общност Белгия, Германия (Хановер), Лайпциг, Ерфурт, Литва, Австрия, Украйна, Франция, Турция и др.
 
Подпомага младежи в неравностойно положение и чрез изкуството ги социализира в обществото. Работи по международни програми. Разширява възможностите за международни контакти и знания за Европейската общност. Осъществяват основните цели на формированието – да изгради мост между любителската и професионалната сфера на изява на личността, чрез осмисляне свободното време и да допринася с информация, чрез комуникация, свободен обмен на идеи и знания, с действия и пример за по-добро разбиране на начина на живот за „другия“. Доказва силата на изкуството за развитие на индивида. Над 15 възпитаници на театъра са и действащи актьори и режисьори.
 
За израстването на групата в сферата на гражданското образование и дейност, активна помощ оказва фондация „Бизнес и образование“ – София, Обединението на неправителствените организации от Горна Оряховица преподаватели от Софийския университет, писателите Стефан Цанев, Васил Станилов и други.
 
Благодарение на реализираните проекти, театърът гастролира в Швеция, Испания, Германия, Полша, Чехия, Турция, Словакия, Италия и др. В момента се поддържат контакти с театрални групи от Италия, Испания, Швеция, Унгария, Белгия, Гърция, Португалия, Словения, Румъния, Германия, Турция, Полша, Чехия, Русия, Литва, Украйна и много други в над 25 страни.
 
'''Вокален състав "Нова музика”''' с ръководител Аделина Колева има в колекцията си 5 Гран при от:
* Международен конкурс „Светът в музика“ – Албена – Фивицано – Италия;
* Международен конкурс „Звезди над Дунав“ – Силистра;
* Супер Гран при от Световния конкурс „Орфей в Италия“ – Венеция 2008 г., връчено лично от генерал Ангел Марин, вицепрезидент на Р България;
* Международен детски фестивал на изкуствата „Трикси“, Балчик 2009 г.;
* Национален конкурс „Сезони“ Бургас 2011 г. на Boys трио при ВС „Нова музика“.
 
Първа награда от:
* Националния конкурс „Магията на песента“ – Търговище 2004 г.
* Национален конкурс „Тракийска лира“ Стара Загора 2009 г.
* Национален конкурс „Нота по нота“ Пазарджик 2011 г.
* I Международен конкурс „Нова Музика“ – 2006 г. и Специална награда на Кмета на Община Горна Оряховица.
* II Международен конкурс „Нова Музика“ – 2007 г. и Специална награда на Кмета на Община Горна Оряховица.
* Диплом за изключителен принос в дейността на НЧ „Напредък 1869“ 2008 г.
 
Международни участия в Италия, Гърция, Турция, Румъния, Кипър и др.
 
Огромен брой концерти, благотворителни изяви, ТВ, шоу програми.
 
Самостоятелни концерти и участия в концертните прояви на Биг бенда на Българското национално радио.
 
Беквокална група на:
* Юбилейния концерт „Съдба“ на [[Мими Иванова]] и [[Развигор Попов]] в Зала 1 на НДК.
* Юбилейния концерт на [[Петя Буюклиева]] – „Жена на всички времена“ в зала 1 на НДК.
* Нели Рангелова в реалити шоуто „Bailando – сцена на мечтите“ по Нова телевизия.
 
ВС „Нова музика“ е участник в ежемесечните прояви на Литературна гостоприемница под егидата на Надежда Захариева:
Концерти във връзка представяне творчеството на [[Дамян Дамянов]], Петър Караангов, [[Богдана Карадочева]] и [[Стефан Димитров]], Донка Петрунова, Найден Вълчев и др.
 
ВС „Нова музика“ е един от инициаторите за създаването на Международния конкурс за изпълнители на популярна песен „Нова Музика“ Горна Оряховица, който през 2012 г. успешно реализира своето VII издание.
 
Една от последните инициативи на състава е турне в градове от страната, заедно с възпитаници на Аделина Колева от вокален клас „поп и джаз пеене“ на Националното музикално училише „Л. Пипков“, София, балетите при читалище „Напредък – 1869“ „Грация“ и „Калина“ и звездата на българската поп музика – [[Мариана Попова]].
 
Изключително успешно бяха осъществени концертите през 2011 г. в градовете Разград и Златарица, а през 2012 и в Кюстендил. Предстоят концерти в Елена, Стражица и Добрич.
 
Трудно се изброяват всичките успехи на съставите при читалището и техните ръководители, които отдавна са прекрачили границите на самодейното изкуство и с професионализма си отново доказват завоюваните позиции на читалището и града в областта на музиката, театъра и танца и словото. ''Ето част от тях постигнати през периода 2010 – 2012:''
 
На 1 ноември 2010 г. на входа на сградата на читалището тържествено бе монтиран гербът на читалище “Напредък 1869″. Тази инициатива на екипа на читалището бе по повод Деня на народните будители. Гербът е по проект на Горнооряховския художник Кирил Иринчев.
 
През 2010 г. хор „Славянско единство“ и Аделина Колева бяха признати от горнооряховската общественост и местната управа на община Г. Оряховица за „Будител на годината“.
 
Маестро Донка Копринкова бе удостоена със Златна лира от Съюза на музикалните дейци (СМД) по предложение на Кмета и неговия екип в сферата на културата при Община Горна Оряховица през ноември 2012 г.
 
Хор „Славянско единство“ и маестро Донка Копринкова защитиха отлично българската музикална чест на Шестия международен хоров фестивал в [[Жерзà]], [[Франция]] 2011 г. и на IV Международен хоров фестивал „Анталия 2012“, където спечелиха втора награда, без присъдена първа и наградата за най-добър диригент на фестивала, връчена на маестро Донка Копринкова.
 
Възпитаниците на Аделина Колева от Вокален състав „Нова музика“ се пребориха и станаха победители в национални и международни телевизионни формати „Гласът на България“, Х-фактор и детска песен на Евровизия. [[Стелияна Христова]], [[Иван Иванов (певец, р. 2000)|Иван Иванов]] и [[Боги|Богомил Бонев]] превърнаха Горна Оряховица в музикална столица на България.
 
Стелияна Христова спечели приз Гласът на България за 2011 г. През 2012 г. Стелияна записа първата си песен „Пътят“, с която достигна до финала за избор на българската песен в „Евровизия“.
 
Иван Иванов, беквокалистите Йоана Маринова и Михаела Маринова станаха победители в Националната детска евровизия 2011 и класираха България на осмо място на конкурса „Детска песен Евровизия 2011" в Ереван, Армения.
 
Богомил Бонев стана вторият български Х-фактор за 2011, а през 2012 г. участва в много музикални шоу-програми, телевизоннини предавания и записа нова песен и клип към нея „Спри“. Парчето е дело на екип от международни композитори и е написано специално за Богомил. Песента носи провокативното име „Спри" – автор на текста е Гери Турийска. Режисьори на видеоклипа са Атанас Генов и Евгени Тодоров и със специалното участие на фрийрън формация Zero Gravity и танцьорите от Dance Zone Studio.
 
Десислава Златева стана световен претендент в гранздиозния проект на AVON VOISES и достигна до втори кръг на конкурса през 2011.
 
През 2012 г. Аделина Колева бе титулована почетен гражданин на град Горна Оряховица.
 
Още едно отличие за Аделина Колева – през март 2012 г. тя стана четвъртият носител на вече традиционната награда на ВМРО „Ряховски меч“. Отличието се връчва за принос към развитието и популяризирането на Горна Оряховица.
 
Младежки театър „Алтернатива“ с ръководител Симеон Христов през 2011 г. реализира постановките „Ъндърграунд“ от Христо Бойчев и „Най-чудното чудо“ по Стефан Цанев, а през 2012 г. – Районна болница“ от Христо Бойчев и „Не-зависимите“ с автор Лилия Христова, които зарадваха деца и тийнеджъри и техните родители. През 2012 г. Младежки театър „Алтернатива“ стана посланик на Горна Оряховица и присъедини града към движението ФАМИЛАТЛОН.
 
Участието на Фолклорен ансамбъл «Сидер войвода» с главен художествен ръководител Георги Петров в Международния фолклорен фестивал в гр. Шумперк – Чешка република 2011 г. и в Международния фолклорен фестивал в гр. Истанбул – Турция през септември 2012 г.
 
Многобройни награди и златни, сребърни и бронзови медали и купи донесоха от конкурси в града, страната и чужбина – клуб по спортни танци „Ксани денс“ с треньор Николинка Колева, балет „Калина“ с худ. ръководител Калинка Генова и балет „Грация“ с худ. ръководител Соня Георгиева.
 
С нови стихостбирки, Алманах във връзка с 140 години от обявяването на Г. Оряховица за град и сборник стихове „Листопад на спомените“, зарадваха и поетите от Творческо литаретурна група „Асен Разцветников“.
 
Две първи награди от ХIII издание на фестивала „Мара Врачанка 2012“ – гр. Враца за изпълнителите на стари градски песни „Очарование“ с ръководител Стефка Аргирова. Наградите са присъдени за най-добър сценичен костюм и най-добро групово изпълнение.
 
* Читалище „Пробуда – 1904“ кв. Калтинец
 
=== Библиотеки ===
* Общинска библиотека Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ №1
* Общинска библиотека филиал „ПРОЛЕТ“
 
Във всички училища има библиотеки с ученическа литература.
 
== Култура и забавления ==
=== Театри ===
Летният театър в Горна Оряховица има открита сцена и е с 2000 седящи места. В сградата културна дейност развива Народно читалище „Братя Грънчарови“, основано 2002 г.
 
=== Музеи ===
* [http://www.jicabg.com/museum/gorna-b.html Градски исторически музей]
 
=== Редовни събития ===
През последните 15 години Горна Оряховица полага усилия да се утвърди като фестивален център с национално и международно значение. Някои от по-важните редовните годишни събития провеждани в града са:
* Празник на българската култура и славянската писменост – 24 и 25 май
* Празник на град Горна Оряховица – 29 май
* Национален конкурс за камерни танци;
* Национална среща на столетните читалища – всяка година през май;
* Общобългарски читалищен събор – всяка година през май;
* Празник на горнооряховския суджук – 27 май;
* Международен турнир по канадска борба „Златен лъв“ – 28 май;
* Международен младежки конкурс за популярна песен „Нова музика“ – всяка година през юни;
* Международен фестивал на туристическата песен – 3-5 юни
* [http://rahovche.sidervoivoda.com] Международен детски фестивал „Раховче“
* Международен фолклорен фестивал – 1-6 август
* Национален петропавловски събор на народното творчество
* Годишни концерти на музикалната школа при Читалище „Напредък“.
* Рок фестивал „Горна Open Air“ – последната седмица на септември, НЧ „Братя Грънчарови“
 
=== Спортни обекти и съоръжения ===
Представителния мъжки футболен отбор „Локомотив“ играе в „Б“ професионална футболна група и сезон 2014 – 2015 се бори за промоция в елитната републикнаска „А“ група. Също така
 
могат да се поздравят момчетата от хандбалния отбор, както и клуба по канадска борба ЛОКОМОТИВ 96 с най виден представител Цветан Гашевски 4 пъти световен и 11 пъти европейски шампион с лява ръка в категория до 75 кг, както и Моника Георгиева – състезателка по лека атлетика на дисциплините 800 и 1500 м и многократна републиканска шампионка.
 
В общината има изградена и функционираща спортна база. В Горна Оряховица има представителен стадион „Локомотив“ с площ 32 696 кв.м и 10 000 места, лекоатлетическа писта, два сектора за хвърляне и скокове, два тенис корта с площ 1829 кв.м, спортна зала за акробатика с площ 1080 кв.м, спортна зала „Н. Петров“ с площ 2500 кв.м и 700 места, зала за борба 1000 кв.м. Не е довършена спортната зала в кв. Калтинец.
 
В общинския център има 2 открити басейна. Има и покрит плувен басейн в СОУ „Г. Измирлиев“.
 
В общината развиват спортно-състезателна дейност и са лицензирани в Националния регистър на ММС следните спортни клубове (СК):
Горна Оряховица има едни от най-добрите школи по лека атлетика:
* РК „Локомотив 2004“ – ръгби;
* ЛК „Локомотив-55“ – лека атлетика;
* КЛА „Локомотив 2010“ – лека атлетика;
* СКЛА „Локомотив-26“ – лека атлетика;
* СКБорба „Локомотив“;
* СКБПИСамбо „Локомотив“;
* СКТМ „Боровец“ – тенис на маса;
* СКТМ „Локомотив 50“ – тенис на маса;
* Баскетбол клуб „Локомотив-99“;
* СКАрмрестлинг „Локомотив 96“
* „Джим денс“ клуб – сп. акробатика и сп. аеробика
* Хандбален клуб „Локомотив“
* ФК „Локомотив“ – футбол
* Федерфутбол клуб
* Тенис клуб Царевец
* Хандбален клуб „Раховец“
 
=== Кухня ===
* Горнооряховски суджук
* Горнооряховско гърне (жили)
'''Продукти:'''
1 кг телешки вратни жили, 1 кг картофи, 500 гр моркови, 300 гр целина (корен), 500 гр малки лукчета (балучки), 20 зрънца черен пипер, 500 мл червено вино, дафинов лист, бахар и сол на вкус.
 
'''Начин на приготвяне:'''
Всичките продукти се слагат в глинено гърне. Налива се виното и се добавят 200-300 мл вода. Гърнето може да се сготви и само с червено вино (около 1 литър), но по този начин ястието става много по-тежко, затова по-разпространен е начинът на приготвяне с 500 мл вино и около 200-300 мл вода. По оригинална рецепта гърнето се приготвя в пещ за около 5-6 часа, но поради ограничеността на такава пещ на домакинствата, гърнето се приготвя при домашни условия във фурна, като се пече около 8-9 часа на около 200 градуса. Консумира се топло, като чиниите, в които се сервира, се затоплят предварително, за да не се желира месото. По предпочитание ястието се овкусява с настърган хрян и оцет. Комбинира се отлично с червено вино.
* Ряховската пастърма
* Кайзер пастърма
 
== Забележителности ==
* Хълм Камъка
* хижа „Божур“
 
=== Местности ===
* Арбанашко бърдо – югозападната височинна граница на града до Арбанашкото землище.
* Чуруковец – местност, намираща се в непосредствена близост до града. В близост се намира старата черква „Св. Троица“.
* Бабенец – северозападния склон по шосето Г. Оряховица – Първомайци – Русе.
* Бахадър – северно от местността Чуруковец и на 1 км източно от Ряхова крепост.
* Белянка – южно от дерето и западно от града, където има микроязовир.
* Блатото – площта и двора, върху които е построена новата част на гимназията.
* Квартал „Пролет“ – в него преобладават основно панелни блокове, които са строени от 1980 до 1990 г. Населен е от около 20 хил. души – една голяма част от населението на града. В района на квартала има няколко супермаркета, 2 детски градини и 2 училища.
 
=== Личности ===
{{основна|Личности (Горна Оряховица)}}
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
{{commons|Category:Gorna Oryahovitsa}}
* [http://www.g-oryahovica.org/ Страница на Община Горна Оряховица]
* [http://gorna.info/ Gorna.info – информационен портал за Горна Оряховица]
* [http://www.gorna.bg Gorna.BG – информационен сайт за Горна Оряховица]
* [http://www.g-oryahovica.org/2011-11-26-22-25-08/2011-11-26-22-42-55.html Градски транспорт Горна Оряховица]
* [http://riahovets.g-oryahovica.org/new_page_1.htm Крепостта Раховец]
* [http://bg.zonebulgaria.com/centralna_severna/gorna_oriahovica/istoria/ История на Горна Оряховица на сайта Zonebulgaria.com]
* [http://bg.zonebulgaria.com/centralna_severna/gorna_oriahovica/okolnosti/ Околности на Горна Оряховица на сайта Zonebulgaria.com]
* [http://www.invest.bg/bg/Горна+Оряховица Страницата на Горна Оряховица в Invest.bg]
* [http://www.sidervoivoda.com/bg_lang/ Сайт на Фолклорна компания „Сидер войвода“]
* [http://samsiev.no-ip.info/PhotoAlbum/main.php?g2_itemId=2216 Снимки на околностите на Горна Оряховица в блога на Стефан Самсиев]
* [http://bg-bg.facebook.com/group.php?gid=100583396661723 Да спасим храма „Св. Никола“ от разруха]
 
{{Община Горна Оряховица}}
{{Градове в България}}
 
[[Категория:Горна Оряховица| ]]
[[Категория:Селища, пострадали от бомбардировките на България]]