|
|април 1913 г.}}
{{факт|Случката повлиява за оформяне на българското обществено мнение в полза на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]].|2016|4|1}}
{{факт|Със създаването на Кралството на Сърбите, Хърватите и Словенците, преименувано по-късно в Кралство Югославия, сръбският шовинизъм намира отчасти реализация на своите стремежи. Концептуално на държавата се прехвърлят концентрирани идеалистични надежди за продължаване политиката за налагане на Великосръбската идея, и при новите условия, над останалите [[народ]]и влезли в новото кралство (впоследствие и [[федерация]]).|2016|4|1}}
{{факт|Тази политика, в съчетание с продължаващата сърбизация на [[население]]то и в новообразуваната [[държава]], е сред основните причини, довели до рухването на Кралство Югославия през [[Втора световна война|Втората световна война]], последвано от окончателния разпад на социалистическата федерация (1991-2006), с териториален крах за [[Сърбия]] (2008), независимо от водените войни на Сърбия с Хърватска и Косово. Сърбия не опитва чрез военни действия да попречи на Македония да обяви независимост през 1991 г., и да се отдели от "федерацията".|2016|4|1}}
== Прояви ==
{{факт|В началото на [[20 век]], с оформянето на двата [[геополитика|геополитически]] [[военен блок|военни блока]], сблъскали се в Първата световна война, сръбската [[външна политика]] сближава все по-осезаемо позиците си с [[Антанта]]та и в частност с [[Руска империя|Руската империя]]. Това е обусловено от обстоятелството, че сръбските външнополитически аспирации под въздействие на [[Пансърбизъм|пансърбизма]], удивително съвпадащ с великоруския Панславизъм, са насочени основно към [[Австро-Унгария]] (заради [[Босна и Херцеговина]], но и поради сръбското население във [[Войводина]], в съчетание със стремежа за обединение на хърватските и словенски [[Хабсбурги|хабсбургски]] поданици под [[Сръбски монарси|сръбската корона]]) подкрепяна от великоруския империализъм.|2016|3|15}}
{{факт|С цел ползване на благоприятната външнополитическа конюнктура на противопоставяне за осъществяване на [[Великосръбска доктрина|Великосръбската доктрина]], в Сърбия се създават редица [[паравоенни]] формирования — „[[Народна отбрана]]“ (Народна одбрана, 1908), „[[Черна ръка]]“ (Црна рука, 1911), „[[Бяла ръка]]“ (Бела рука, 1912), както и „[[Млада Босна]]“. [[Сараевско убийство|Убийство]]то на австро-унгарския престолонаследник [[Франц Фердинанд]] от члена на „[[Черна ръка]]“ [[Гаврило Принцип]] в [[Сараево]] на [[28 юни]] [[1914]] г., става формален повод за избухването на Първата световна война.|2016|3|15}}
== Среда ==
{{факт|Сърбошовинизмът намира подходяща среда за своите идеи в Сърбия и Югославия. [[Идеология]]та му се превръща в държавна политика на Сърбия по време на управлението на Милошевич, и е сред катализаторите за избухване на кръвопролитните войни довели до разпадането на Югославия. Сърбошовинизмът намира подкрепа, както от неокомунистическия режим на [[Слободан Милошевич]], така и от влиятелната [[Сръбска радикална партия|Сръбска радикална партия]], която също се осланя в своите идеи на него.|2016|3|15}}
== Източници ==
|
