Нагорнокарабахски конфликт: Разлика между версии

|период =[[1991]] - – [[12 май]] [[1994]]

|last = [[ЦРУ]]

|title= The CIA World Factbook: Transnational Issues in Country Profile of Azerbaijan

|accessdate=2007-02-14}} Military involvement denied by the Armenian government.</ref></br>[[Image:Flag of the CIS.svg|22px]] [[Общност на независимите държави|ОНД]] [[Наемник|наемници]]

|страна2 =[[Image:Flag of Azerbaijan.svg|22px]] [[Азербейджан]] </br> [[Image:Flag of Afghanistan 1992 free.png|22px]] [[Афганистански муджахидин|Афганистански муджахидини]]и<ref name="UnholyWars">{{cite book

| last = Cooley

| pages = 150–151150 – 151

| first = Nicholas

| publisher = University of Chicago Press

| date = 2004

| pages = 185–186185 – 186

| isbn = 0-2263-0859-6 }}</ref></br>[[Image:Flag of the CIS.svg|22px]] [[Общност на независимите държави|ОНД]] [[Наемник|наемници]]

|жертви2 = 25 000 - – 30 000

'''Нагорнокарабахският конфликт''' ([[1991]] - – [[1994]]) е военен конфликт между азербейджански и арменски въоръжени формирования за контрол над областта [[Нагорни Карабах]], населена с [[арменци]], но намираща се в състава на [[Азербайджан]].

Нагорни Карабах (по-долу се споменава със съкратеното НК), населен предимно с арменци, в началото на [[ХХ век]] 2 пъти ([[1905]] - – [[1907]] и [[1918]] - – [[1920]]) става арена на кръвопролитни арменско-азербайджански конфликти (вижте [[История на Нагорни Карабах]]). През [[1921]] г. с постановление на Политбюро на ЦК РКП ([[болшевизъм|болшевики]]) е включен в състава на [[Азербайджанска ССР|Азербайджанската ССР]], създавайки Нагорнокарабахска автономна област. Това предизвиква недоволство сред арменците. В продължение на десетилетия ръководството на Арменската ССР опитва да присъедини Нагорни Карабах към Армения. До средата на 1980-те год. такива желания остават в тайна, а всички действия в това направление веднага са туширани от [[СССР|съветската власт]].

Съвсем други възможности предоставя новата политика за демократизация на съветското общество, водена от [[Михаил Горбачов]] - – [[Генерален секретар на ЦК на КПСС|генералния секретар на ЦК на КПСС]] и [[председател на Президиума на Върховния съвет на СССР]]. Още в началото на октомври [[1987]] г. на митинги, проведени в [[Ереван]] - – столицата на Армения, (посветени на [[екология|екологични]] проблеми), прозвучават призиви за приобщаване на Нагорни Карабах към Армения, които са поети от масите и по-късно се повтарят в многократни обръщения към съветското ръководство.

В края на 1987 - – началото на [[1988]] г. в региона се усилива недоволството на арменското население от своето икономическо-социално положение. Заедно с тези брожения започва подписка за присъединяване на Нагорни Карабах към Армения. Тези настроения се подсилват от разпространени съобщения за пренебрежително отношение към арменското население в Азербайджан и многократни провокации от страна на азерите. Ръководствата на Азербайджанската ССР и Компартията на Азербайджан, от своя страна, опитват да потушат проблемите, използвайки познатите командно-бюрократични методи, с надеждата да нормализират нещата, използвайки силови подходи.

== През съветския период (1987- – 1991) ==

* Септември-октомври 1987 г. Първият секретар на Шамхорския районен комитет на Компартията на Азербайджан М. Асадов влиза в конфликт с жители на арменското с. Чардахлу (Северен Карабах, в пределите на Нагорни Карабах) във връзка с протести на жителите на селото против смяната на директора на местния колхоз - – арменец, с нов директор от азерски произход;<ref name="rl">[http://sumgait.info/caucasus-conflicts/chardakhlu.htm Събитията в село Чардахлу]</ref>. В [[Ереван]] във връзка с това започват протестни демонстрации<ref name="bbc">[http://news8.thdo.bbc.co.uk/hi/russian/news/newsid_3681000/3681079.stm ВВС от Карабах: хронология на конфликта]</ref>. През ноември 1987 г. в защита на идеите за присъединяването на НК към Армения се изказва съветникът на Михаил Горбачов [[Абел Аганбегян]]<ref name="bbc">[http://news8.thdo.bbc.co.uk/hi/russian/news/newsid_3681000/3681079.stm ВВС от Карабах: хронология на конфликта]</ref>.

* Зимата на 1987 - – [[1988]] г. Азербайджански жители на [[Капан (град)|Кафан]]ския район на Арменската ССР едновременно влизат в Азербайджан. Според азербайджански данни това става под натиск, който им е оказан от арменски екстремисти с цел изгонване на азерите от района.<ref name="bbc">[http://news8.thdo.bbc.co.uk/hi/russian/news/newsid_3681000/3681079.stm ВВС от Карабах: хронология на конфликта]</ref>. <ref name="refugees">[http://www.gorby.ru/rubrs.asp?art_id=13941&rubr_id=173&page=1 Горбачев-фонд. Научно-информационный центр / Хроника перестройки / 1988]</ref> <ref name="waal">[http://news.bbc.co.uk/hi/russian/in_depth/newsid_4640000/4640183.stm Том де Ваал: „Черната градина“]</ref>. Други източници твърдят, че първите междунационални конфликти в Армения произтичат още в края на ноември 1988 г., като в дадения случай бягството е следствие на пуснати слухове сред населението с цел провокация. За жертви и пострадали данни няма<ref name="exodus">[http://sumgait.info/press/pro-armenia-magazine/pro-armenia-9301.htm Константин Воеводски: „Перестройка в карабахском зеркале“ (Опит за сравнителен анализ).]</ref><ref name="sgg">[http://sumgait.info/sumgait/sumgait-genocide-glasnost/sumgait-genocide-glasnost10.htm Сумгаит…Геноцид…Гласност?]</ref><ref>Across Frontiers, winter–spring 1989, p. 22- – 23.</ref>

* Азербайджанските власти използват партийните събрания, за да осъдят „националистическите“, „екстремистко-сепаратистки“ процеси. На [[11 февруари]] в [[Степанакерт]] пристига многочислена група представители на ръководството на Азербайджан и Компартията на Азербайджан, начело на които е вторият секретар на ЦК КПАз Василий Коновалов. В групата влизат също завеждащият отдела на административните органи на ЦК КПАз (по-рано - – първи секретар на Шамхорски райком на КПАз) М. Асадов, заместник-ръководители на републиканската [[КГБ]], [[МВД]], [[прокуратура]]та, Върховния съд и осигуряващите сигурността им служители от органите на реда.

[[Картинка:AzeriArtillery.jpg|мини|ляво|300п|Азерската артилерия обстрелва позиции на арменските части]]

* Нощта на [[12 февруари]]. В Степанакерт протича разширено заседание на бюрото на областния комитет на партията с пристигналите от [[Баку]] ръководители. На срещата се взима решение за бъдат осъдени екстремистко-сепаратистките процеси, набиращи сила в региона, да се проведат срещи с партийно-стопанските колективи в град Степанакерт и във всички районни центрове на Нагорни Карабах, а след това на ниво автономна област, с цел да се противопостави на растящото народно недоволство цялата мощ на партийно-административния апарат.

* [[13 февруари]]. В Степанакерт се провежда първият митинг, на който са издигнати искания за присъединяването на Нагорнокарабахската автономна република (НКАО) към Армения. Разрешение за провеждане на митинга е дадено от градския комитет, определяйки целта му като „искане за присъединение на НКАО към Армения“. М. Асадов безуспешно се опитва да попречи на провеждането на митинга. На Асадов се приписват 2 израза, които произнася, опитвайки се със заплахи да попречи на местното ръководство на Нагорни Карабах: „''Ние ще превърнем Нагорни Карабах в арменско гробище''“ и „''100 хил. азербайджанци са готови по всяко време да нахлуят в Нагорни Карабах и да започнат битка''“. <ref name="sgg">[http://sumgait.info/sumgait/sumgait-genocide-glasnost/sumgait-genocide-glasnost10.htm Сумгаит…Геноцид…Гласност?]</ref> <ref name="vasilevskiy">[http://sumgait.info/press/zhurnal-avrora/avrora-october-1988.htm А. Василевски. «Туча в горах» — – «Аврора», 1988, № 10.]</ref>. В това време, както твърдят участници в събитията, изпълнителната власт на автономната област се опитва да наложи контрол над взривоопасната ситуация. Ръководството създава към себе си „Съвет на директорите“, в който влизат ръководителите на главните крупни предприятия в района и отделни активисти. Съветът приема решение да проведе сесии на градските и районните съвети, след което да проведе сесия на областния съвет на народните депутати.<ref name="beglaryan">[http://www.nkr.am/rus/news/febr20.htm Ашот Бегларян, „Перелом“. [[12 февруари]] [[1988]] г. - – отправна точка в съвременния етап от развитието на Карабахското движение]</ref>

* [[14 февруари]]. Азербайджанското партийно ръководство прави обръщение към населението на НКАО чрез областния вестник „Советский Карабах“, в което протичащите събития се определят като „екстремистки и сепаратистки“, инспирирани от арменски националисти. В резултат на намесата на Съвета на директорите обръщението така и не е публикувано.<ref name="beglaryan">[http://www.nkr.am/rus/news/febr20.htm Ашот Бегларян, „Перелом“. [[12 февруари]] [[1988]] г. - – отправна точка в съвременния етап от развитието на Карабахското движение]</ref>

* [[20 февруари]]. Провежда се извъредна сесия на Съвета на народните депутати на НКАО, която се обръща към върховните съвети на Арменската ССР, Азербайджанската ССР и СССР с молба да обмислят и да решат в положителен смисъл въпроса с предаването на Нагорни Карабах от Азербайджан към Арменската ССР.

* [[22 февруари]]. В арменския населен пункт [[Аскеран]] произтича стълкновение с използване на огнестрелно оръжие между групи азербайджанци от гр. [[Агдам]], запътили се към Степанакерт „за въвеждане на порядък“, и местното население. Загиват 2 азербайджанци, 1-ият от тях в крайна сметка е убит от [[милиция|милиционер]]-азербайджанец. Избегнати са по-големи кръвопролития.<ref name="askeran">[http://www.memo.ru/hr/hotpoints/karabah/getashen/chapter1.htm Хронология на конфликта].</ref> По същото време в Ереван протича демонстрация. Броят на демонстрантите в края на деня достига 45- – 50 хил. души. В ефира на централното съветско новинарско телевизионно предаване „Время“ изтича новината за решението на областния съвет на НКАО, в която се казва, че решенията на съвета са инспирирани от екстремисти и националистически настроени лица, което още повече увеличава негодуванието на арменската общност.

* [[27 февруари|27]] - – [[29 февруари]]. Избухва [[Сумгаитски погром|погромът]] в гр. [[Сумгаит]] - – първият масов взрив на етническо насилие в новата съветска история.<ref name="waal10"> Том де Ваал, автор на книги за историята на карабахския конфликт, казва, че "„''СССР в мирно време никога не е преживявал това, което се случва в Сумгаит.''"“ См.: [http://news.bbc.co.uk/hi/russian/in_depth/newsid_4651000/4651717.stm</ref> По официални данни на Главната прокуратура на СССР в хода на тези събития загиват 26 арменци и 6 азери<ref>Публикувано във [[вестник]] „Известия“, на [[3 март]] 1988 година</ref>. Арменски източници говорят за намаляване на броя на жертвите.<ref name="sumgait">[http://sumgait.info/sumgait/sumgayit-list-victims.htm Непълен списък с жертвите в Сумгаит]</ref> Стотици граждани са ранени, мнозина стават жертви на насилие и издевателства, хиляди стават бежанци.

Своевременно разследване на причините и обстоятелствата за погрома, установяване на виновниците и наказване на преките участници в насилието, както и преследване на провокаторите не се случва. Това бързо води до ескалация на конфликта.

* Пролет-есен на 1988 г. Постановление на Президиума на Върховния съвет на СССР, Съвета на министрите на СССР и ЦК на КПСС, прието през март с.г. по повод междунационалния конфликт в Нагорнокарабахската автономна област, не води до стабилизация на положението. Най-радикално настроените представители на страните в конфликта отхвърлят всякакви компромисни предложения. Мнозинството членове на областния съвет на депутатите и областния комитет на партията продължават да искат предаването на НКАО от Азербайджан на Армения, за което са оформени решения в съответствие с решенията на сесията на областния съвет и пленума на областния комитет на партията, които са огласени от [[Хенрих Погосян]].

В НКАО (особено в Степанакерт) е разгърната масова идеологическа обработка на населението: ежедневни многолюдни шествия, митинги, събрания в трудови колективи, организации, училища. Създадена е неформалната организация Комитет „[[Крунк]],“ който е оглавен от директора на Степанакерския комбинат за строителни материали [[Аркадий Манучаров]]. Неговите обявени цели са изучаване на историята на Нагорни Карабах, неговата връзка с Армения, възстановяване на паметници и старини. На дело обаче функциите на комитета са организирането на масови протести. С Указ на Върховния съвет на АзССР комитетът е разпуснат, но той продължава да функционира.

В Армения се разраства движение за подкрепа на арменското население в НКАО. В Ереван е създаден комитет „Карабах“, лидерите на който призовават към усилен натиска на държавните органи с цел предаването на НКАО на Армения. Едновременно в Азербайджан продължават призивите към "решително„решително въвеждане на порядък"порядък“ в НКАО. Общественното напрежение и националната вражда между азери и арменци ескалира с всеки изминал ден. През лятото и есента зачестяват случаите на насилие в НКАО, нараства потокът бежанци и в двете посоки.

* В НКАО са изпратени представители на централната власт и държавните органи на СССР. Някои от проблемите, натрупвани през годините, стават достояние на обществото. ЦК КПСС и Съветът на министрите на СССР за кратък срок приемат с постановление „Програма от мерки по ускоряването на социално-икономическото развитие на Нагорнокарабахската автономна област на Азербайджанската ССР в периода 1988—19951988 – 1995 г.“

* [[17 юни]]. Върховният съвет на Азербайджан приема решение, че Нагорни Карабах трябва да остане в състава на републиката: "„ отговор на обръщението на Върховния Съвет на Армения Върховният съвет на Азербайджанската ССР, изхождайки от интересите за съхраняването на сложното национално-територилно устройство на страната, установено от Конституцията на СССР, ръководейки се от принципите на интернационализма, интересите на азербайджанския и арменския народи, други нации и народности в републиката, счита предаването на НКАО от Азербайджанската ССР в състава на Арменската ССР за невъзможо"невъзможо“<ref>Сесия на Върховния съвет на съюзните републики: Азербайджанска ССР. Вестник „Известия“, [[19 юни]] [[1988]] г.</ref>.

* Юли 1988 г. В Армения се провеждат многодневни срещи с колективи на предприятия, организации, учебни заведения, масови митинги. В резултат от стълкновения между митингуващи и военнослужещи от Съветската армия на ереванското международно летище „Звартноц“ загива митингуващ. [[Католикос]] [[Вазген I]] прави обръщение по републиканската телевизия с призив за мъдрост, спокойствие, чувство на отговорност на арменския народ, за прекратяване на бунтовете. Призивът остава нечут. В Степанакерт вече няколко месеца не работят предприятията и организациите, всеки ден се провеждат шествия по улиците на града и масови митинги, обстановката са нажежава още повече. Както съобщава кореспондентът на „Известия“, от Армения постъпва мощна подкрепа за разбунтувалите се арменци. Самолетните полети от Ереван до Степананкерт са по 6- – 8 на ден<ref>А. Казиханов. „Командировка в Степанакерт“, в-к „Известия“, [[12 юли]] 1988 г.</ref>.

* По съобщение на ТАСС "сложната„сложната, напрегната обстановка в Арменската ССР продължава да предизвиква масови преселвания на азери от Армения в Азербайджан.

Както се съобщава от специалната комисия, създадена при Съвета на министрите на Азербайджанската ССР, азербайджанците, пристигащи от Армения, временно са настанени в 43 района на републиката. Най-голям е потокът от бежанци, пристигащи в Нахичеванската АССР, в Шамхорски, Кубински, Казахски и Ждановски райони"райони“. По изчисления в средата на юли в Азербайджан от Армения са пристигнали около 20 хил. души (повече от 4 хил. семейства). В същото време ЦК на КПАз се опитва да нормализира обстановката в местата с пристигащи азербайджанци от Армения.

* Септември. Няколко арменци са убити близо до с. Ходжали в Нагорни Карабах. Завършена е депортацията на арменското население от гр. Шуши. На [[20 септември]] в НКАО и Агдамски район на АзССР е въведено военно положение и е назначен комендантски час. В Армения властта взима рашение да се разпусне комитетът "Карабах"„Карабах“. Въпреки опитите на партийните и държавни органи да овладеят ситуацията ефект няма. В Ереван и няколко други града на Армения са разпространени призиви за организирането на митинги и [[стачка|стачки]]. На [[22 септември]] е спряна работата в редица предприятия, градският транспорт е парализиран в градовете Ереван, [[Ленинакан]], Абовян, Чаренцаван, а също така и в Ечмиадзински район. В Ереван към въвеждане на порядък по улиците освен милицията е повикана на помощ и армията.<ref>„Към положението около Нагорни Карабах“. Статия във вестник „Известия“, [[24 септември]] [[1988]] г.</ref>.

* Ноември-декември 1988. В Азербайджан и Армения произтичат масови погроми, съпроводени с насилие и убийства сред мирното население. По различни данни на територията на Армения в погромите загиват между 20 и 30 азербайджанци<ref name="trud">[http://info.trud.ru/trud.php?id=200102010200801 Статия във вестник „Труд“ № 020 от [[1 февруари]] [[2001]], „10 бала по скалата на Политбюро“].</ref><ref>[http://www.sakharov-archive.ru/Raboty/Gorkiy_3.htm А. Д. Сахаров. Горький, Москва, далее везде. Глава 3. Новые обстоятельства, новые люди, новые обязательства]</ref><ref name="saxarov">[http://www.sakharov-archive.ru/Raboty/Gorkiy_5.htm А. Д. Сахаров. Горький, Москва, далее везде. Глава 5. Азербайджан, Армения, Карабах.]</ref>.

По данни на арменската страна в Армения в резултат на правонарушения на национална почва за 3 год г. (1988 - – 1990) загиват 26 азербайджанци, в това число от 27 ноември до 3 декември 1988 г. - – 23, през 1989 г. - – 1 човек, през 1990 - – 2 души. В същото време в стълкновения с азери на територията на Армения загиват 17 арменци<ref name="exodus" />.

[[Картинка:Shushi tank memorial-DCP 3043.JPG|мини|дясно|380п|[[Танк]]ов мемориал, близо до град Шуши]]

* Зимата на 1988 г. Провежда се депортация на населението от арменски произход, живеещо в селата в арменските райони на АзССР, в това число от северните райони, които не са част от НКАО - – Ханларски, Дашкесански, Шамхорски и Кедабекски райони на АзССР. Така арменското население на територията на Азербайджан се оказва концентрирано в Нагорни Карабах.

* Юли. В Азербайджан е образувана [[опозиция|опозиционна]] партия - – Народен Фронт на Азербайджан.

* [[28 ноември]]. ВС на СССР приема постановление за дейността на „Комитета за особено управление“, съгласно който, в частност, Азербайджан е длъжен да "създаде„създаде на паритетни начала с НКАО републикански организационен комитет и да въстанови Съвета на народните депутати на НКАО"НКАО“. В създадения организационен комитет не влиза нито 1 представител на НКАО, дейността на Съвета на народните депутати не е възобновена, не са изпълнени исканията, заложени в Указа по осигуряване на статута на реална автономия на Нагорни Карабах, съблюдаване на законността, охрана на живота и безопасност на гражданите и недопускане на изменение в националния състав на НКАО<ref>[http://www.memo.ru/hr/hotpoints/karabah/Getashen/chapter1.htm#_VPID_2 Мемориал - – Хронология на конфликта]</ref>. По-късно именно този орган, при съдействие на милицията и войската, разработва и осъществява операциите по депортацията на арменското население на Нагорни Карабах, както и от близките райони. Сесия на Съвета на народните депутати на НКАО самостоятелно провъзгласява възобновяване на своите дейности и не признава Републиканския организационен комитет, което води до създаването в НКАО на 2 центъра на властта, всеки от които признава исканията само на 1-та от враждуващите групи.

* [[1 декември]]. Върховният съвет на Арменската ССР и Националният съвет на НКАО, "основовайки„основовайки се на общочовешките принципи за самоопределяне на националността и отзовавайки се на законното стремление на насилствено разделените части на арменския народ"народ“, на съвместно заседение приемат постановление за обединение на Армения и Нагорни Карабах. Това решение предизвиква ответни силови действия от страна на АзССР.

* Януари [[1990]] г. Взаимни [[артилерия|артилерийски]] обстрели на арменско-азербайджанската граница.<ref>[http://www.memo.ru/hr/hotpoints/karabah/Getashen/chapter1.htm#_VPID_2 Мемориал - – Хронология на конфликта]</ref>

* [[13 януари|13]] - – [[20 януари]]. Погроми срещу арменци в Баку, където в началото на годината остават да живеят около 35 хил. арменци. Централните органи на властта в СССР проявяват престъпна мудност в приемане на решения с цел спиране на насилието. Няколко седмици след началото на погромите в Баку влизат военни части, за да предотвратят превземането на властта от антикомунистическия „Народен Фронт на Азербайджан“. Тази акция води до множество жертви и пострадали сред населението на Баку, което се опитва да попречи на влизането на войските (по-късно тези дни са наречени „Черният януари“).

* [[15 януари]]. Президиумът на Върховния съвет на СССР въвежда извънредно положение в НКАО, граничните райони от Азербайджанската ССР, Гористки район на Арменската ССР, а също така в пограничните райони на границата между СССР и Азербайджанската ССР. Образувана е „Военна комендатура“ в районите с извънредно положение, отговаряща за осъществяването на този режим. Под подчинение на Военната комендатура са войските и части на МВР на СССР в районите.

* В ситуация, когато държавните силови структури демонстрират безпомощност и неспособност да се справят с усилващите се прояви на насилие, все по-голяма роля в разгарянето на конфликта имат паравоенни формирования, подкрепяни от местното население, което вижда в тях защитници и отмъстители за нанесените обиди.

В течение на 1990 и първата половина на [[1991]] г. в резултат на постепенно разрастване на спиралата на насилие и растящата активност на паравоенните има все повече жертви сред мирното население, военните, милиционерите и самите паравоенни. В места с компактно арменско население на територията на Азербайджан (НКАО и прилежащите към нея райони) проникват въоръжени групи от територията на Армения. Отчетени са многобройни случаи на нападения над мирни граждани, кражби на добитък, залавяне на заложници, нападения над войскови наряди с използване на огнестрелно оръжие. За противодействие на арменските паравоенни формирования през есента на 1990 г. в НКАО и прилежащите и&#768; райони са въведени подразделения на специалните части [[ОМОН]] от Министерството на вътрешните работи (МВР) на Азербайджанската ССР. <ref>[http://www.memo.ru/hr/hotpoints/karabah/Getashen/chapter1.htm#_VPID_2 Мемориал - – Хронология на конфликта]</ref>.

* На [[25 юли]] е издаден Указ на президента на СССР "За„За забраняване на създаването на незаконни формирования, противоречащи на законодателството на СССР, и изземване на оръжия в случай на незаконно притежаване"притежаване“. Широкомащабна операция по изпълнение на Указа в НКАО и приграничните райони в Азербайджан е проведена чак в края на април - – началото на юни 1991 г. от части на МВР на Азербайджан, вътрешни войски на МВР на СССР и Съветската армия.

* На [[24 април]]. Арменски въоръжени формирования обстрелват с ракети тип „Алазан“ азербайджанския град Шуши - – районен център на Шушинския район на НКАО. В Шуши са разрушени няколко дома, ранени са 3 граждани. <ref name="shusha">[http://kavkaz-uzel.ru/analyticstext/analytics/id/985860.html]</ref>.

* [[30 април]]. Начало на така наречената операция „Колцо“, осъществена от войсковите части на Съветската армия с поддръжка на части на МВР на АзССР. Официално операцията е проведена с цел „разоръжаване на арменските "незаконни„незаконни паравоенни формирования"формирования“ и паспортна проверка в Нагорни Карабах“. Операцията води до стълкновения и жертви сред населението. Операцията е прекратена след [[Августовски пуч в Русия (1991)|Августовския пуч]] от 1991 г. в [[Москва]], насочен срещу президента на СССР [[Михаил Горбачов]]. В резултат на операция „Колцо“ са депортирани жителите на 24 арменски села в Нагорни Карабах.

* [[1 май]]. Сенатът на [[САЩ]] единодушно приема резолюция, осъждаща престъпленията, извършени от властите на СССР и Азербайджан, насочени срещу населението на Нагорни Карабах.<ref name="usasenate">[http://www.sumgait.info/press/khorhurdain-karabakh/khorhurdain-karabakh-910525.htm „Съветски Карабах“, [[25 май]] [[1991]] г., №97: Решение на Сената на САЩ]</ref>

* [[28 август]]. Азербайджан провъзгласява независимост от СССР. В декларация "За„За въстановяване на държавната независимост на Азербайджанската република"република“ се казва: "Азербайджанската„Азербайджанската република се явява приемник на съществувалата от [[28 май]] [[1918]] г. до [[28 април]] [[1920]] г. Азербайджанска република"република“.<ref name="cact">[http://www.vescc.com/view.php?id=3&lang=ru Конституционен акт на Азербайджанската република „За въстановяване на държавната независимост на Азербайджанската република“]</ref>

* [[2 септември]]. На съвместна сесия на Нагорнокарабахската областна управа и Шаумяновския районен съвет на народните депутати се провъзгласява образуването на Нагорнокарабахска република (НКР) в границите на Нагорнокарабахската автономна област (НКАО) и населеният с арменци прилежащ Шаумяновски район на Азербайджанската ССР. По мнение на депутати при взимането на това решение са се ръководили от законите на СССР от [[3 април]] с.г.: "За„За въвеждане на ред и решаване на въпроси, свързани с излизането на съюзни републики от състава на СССР"СССР“.<ref>[http://cominf.iryston.net/history/1-26.html Закон "За„За въвеждане на ред и решаване на въпроси, свързани с излизането на съюзни републики от състава на СССР"СССР“]</ref>

* [[25 септември]]. Започва обстрел на гр. [[Степанакерт]] с установки „Алазан“. Ескалацията на военните действия се разгаря на територията на цялата НКР<ref>[http://www.x-libri.ru/elib/myalo000/00000304.htm Ксения Григориевна Мяло: "Русия„Русия и последните войни на ХХ век (1989—20001989 – 2000)"“]</ref>.

* [[23 ноември]]. Азербайджан анулира автономния статут на Нагорни Карабах.<ref>[http://www.x-libri.ru/elib/myalo000/00000304.htm Ксения Григориевна Мяло: "Русия„Русия и последните войни на ХХ век (1989—20001989 – 2000)"“]</ref>.

* [[21 януари|21]] - – [[22 януари]]. Арменски въоръжени формирования унищожават базата на азербайджанските части от ОМОН, разположена в гр. Степанакерт.[http://www.newarmenia.net/index.php?name=Pages&op=page&pid=41] [http://artofwar.ru/girchenko/tale_girchenko_2_5.html].

* [[31 януари]]. Разгърнато е масирано настъпление на азерските паравоенни части на територията на НКР с използване на тежко въоръжение <ref>[http://www.x-libri.ru/elib/myalo000/00000304.htm Ксения Григориевна Мяло. "Русия„Русия и последните войни на ХХ век (1989—20001989 – 2000)"“]</ref>.

* [[25 февруари|25]] - – [[26 февруари]]. Арменски въоръжени формирования завземат гр. [[Ходжали]]. Тази акция е съпроводена с множество жертви сред мирното население на града.<ref name="memo">[http://www.memo.ru/hr/hotpoints/karabah/Hojaly/ Мемориал, посветен на събитията в Ходжали в нощта срещу 25-ти и на 26-ти февруари 1992 г.]</ref> По данни на азербайджанските власти арменците зверски убиват 613 човека, сред които много жени и деца.

* [[10 април]]. Азербайджанският батальон „Гуртулуш“ под командването на Шахин Тагиев завзема с. Мараг, намиращо се в Мартакертски район [http://www.mitq.org/prazdnik23_06_07.html]. След завземането на селото азерите започват издевателства над населението - – събития, които са наречени [[Клане в Мараг]].Започва насилие между арменци и азерски турци броя на умрелите азерски турци и арменци са хиляди (най вече азерци)

* [[17 ноември]]. Разгърнато е настъпление на армията на НКР по линията Кичан - – Вагуас, която води до решителен прелом във войната в полза на Нагорнокарабахската република<ref>[http://www.x-libri.ru/elib/myalo000/00000304.htm Ксения Григориевна Мяло. "Русия„Русия и последните войни на ХХ век (1989—20001989 – 2000)"“]</ref>.

* [[23 август|23]] - – [[25 август]]. Арменски части влизат в районния център Джебраил и взимат под свой контрол територията на едноименния район.

* [[23 октомври|23]] - – [[24 октомври]]. Арменските войски преминават в контранастъпление в южното направление на фронта. Взет е стратегически важният пункт [[Горадиз]]. Превземайки го, арменските части изолират от Азербайджан Зангелански район и части от Джебраилски и Кубатлински райони.

* [[12 февруари|12]] - – [[18 февруари]]. [[Битка за Омарски превал]].

* [[16 април]] — – [[6 май]]. Арменското командване, в резултат на неуспешните атаки на позициите около гр. Тертер, въвежда във военните действия 5-та мотострелкова бригада и отделно мотострелковия батальон „Тигран Мец“, принуждавайки азербайджанските подразделения към отстъпление. Под контрола на арменските формирования преминават учасъци от територия с няколко населени пункта на север от гр. Агдам и на запад от Тертер. Загубите на двете страни, в крайната фаза на бойните действия, са съществени. Само за седмица ([[14 април|14]] - – [[21 април]]) загубите на азербайджанската армия в района на Тертерското направление са 2000 военнослужещи (600 от които убити). Арменските войски залавят 28 единици бронирана техника (8 танка, 5 БМП, 15 БТР).

Елмар Хюсейнов: ''"Ние„Ние загубихме войната за това, защото воювахме не за своя земя. Нашите бежанци не желаят да се връщат за това, защото това не е тяхна земя…"земя…“.''''<ref>Елмар Хюсейнов, в-к „Монитор“, брой 5, [[1997]] г.</ref>.

В крайна сметка в конфликта победител става арменската страна. Въпреки численото преимущество на азерската армия в бойна техника и жива сила азерската армия губи във войната.

По неофициални данни загиват 1264 мирни жители, изчезнали са безследно 596 души (вкл. 179 жени и деца) през периода [[1988]] - – [[1994]] г.

==== Азербайджан ====