Нагорнокарабахски конфликт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ref. |
Drzewianin (беседа | приноси) форматиране: 38x тире, 18x кавички, 11x тире-числа, 28 интервала, А|АБ, год.→г., заглавие-стил (ползвайки Advisor) |
||
Ред 4:
|картинка =
|описание = Арменски боец отбранява път в Гардутско направление, август [[1992]] г.
|период =[[1991]]
|място = [[Нагорни Карабах]]
|причина =местен национализъм
Ред 11:
|резултат =„Замразяване“ на конфликта при условия, изгодни за арменската страна, подписване на [[Бишкек]]ски протокол за примирие, прекратяване на бойните действия, [[де факто]] самостоятелност на [[Нагорни Карабах]].
|страна1 =[[Image:Flag of Nagorno-Karabakh.svg|22px]] [[Нагорни Карабах|Република Нагорни Карабах]]</br>[[Image:Flag of Armenia.svg|22px]] [[Армения]]<ref name="CIA-FACTBOOK-AJ">{{cite web
|last = [[ЦРУ]]
|title= The CIA World Factbook: Transnational Issues in Country Profile of Azerbaijan
|url=https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/aj.html#Issues
|accessdate=2007-02-14}} Military involvement denied by the Armenian government.</ref></br>[[Image:Flag of the CIS.svg|22px]]
|страна2 =[[Image:Flag of Azerbaijan.svg|22px]] [[Азербейджан]] </br> [[Image:Flag of Afghanistan 1992 free.png|22px]] [[Афганистански муджахидин
| last = Cooley
| first = John K.
| authorlink =
Ред 23:
| date = 2002
| location = London
| pages =
| isbn = 0-7453-1917-3 }}</ref> <br /> [[Image:Flag of Chechen Republic of Ichkeria.svg|22px]] [[Чечня|Чеченски]] [[Доброволец|доброволци]]<ref name="Griffin">{{cite book
| last = Griffin
| first = Nicholas
| title = Caucasus: A Journey to the Land Between Christianity and Islam
| publisher = University of Chicago Press
| date = 2004
| location = Chicago
| pages =
| isbn = 0-2263-0859-6 }}</ref></br>[[Image:Flag of the CIS.svg|22px]]
|командир1 =[[Image:Flag of Nagorno-Karabakh.svg|22px]] [[Самвел Бабаян]],<br />[[Image:Flag of Nagorno-Karabakh.svg|22px]] [[Монте Мелконян]],<br />[[Image:Flag of Armenia.svg|22px]] [[Хемаяг Хероян]],<br />[[Image:Flag of Armenia.svg|22px]] [[Вазген Саргсян]],<br />[[Image:Flag of Armenia.svg|22px]] [[Аркадий Тер-Татевосян]],<br />[[Image:Flag of the CIS.svg|22px]] [[Анатоли Заневич]]
|командир2 = [[Image:Flag of Azerbaijan.svg|22px]] [[Искандер Хамидов]],<br />[[Image:Flag of Azerbaijan.svg|22px]] [[Сурет Хюсеинов]],<br />[[Image:Flag of Azerbaijan.svg|22px]] [[Рахим Газиев]],<br />[[Image:Flag of Chechen Republic of Ichkeria.svg|22px]] [[Шамил Басаев]]<ref name="Griffin"/>
Ред 38:
|сила2 = 72 000
|жертви1 = 5 856
|жертви2 = 25 000
}}
'''Нагорнокарабахският конфликт''' ([[1991]]
== Предистория ==
Нагорни Карабах (по-долу се споменава със съкратеното НК), населен предимно с арменци, в началото на [[ХХ век]] 2 пъти ([[1905]]
[[Картинка:Karabach-Kaart.jpg|мини|ляво|Карта на Нагорни Карабах]]
Съвсем други възможности предоставя новата политика за демократизация на съветското общество, водена от [[Михаил Горбачов]]
В края на 1987
== През съветския период (1987
=== Нагнетяване на напрежението ===
* Август 1987 г. Карабахските арменци изпращат в [[Москва]] [[петиция]], подписана от десетки хиляди хора, с молба Нагорни Карабах да бъде присъединен към [[Арменска ССР|Арменската ССР]].
* Септември-октомври 1987 г. Първият секретар на Шамхорския районен комитет на Компартията на Азербайджан М. Асадов влиза в конфликт с жители на арменското с. Чардахлу (Северен Карабах, в пределите на Нагорни Карабах) във връзка с протести на жителите на селото против смяната на директора на местния колхоз
* Зимата на 1987
* Азербайджанските власти използват партийните събрания, за да осъдят „националистическите“, „екстремистко-сепаратистки“ процеси. На [[11 февруари]] в [[Степанакерт]] пристига многочислена група представители на ръководството на Азербайджан и Компартията на Азербайджан, начело на които е вторият секретар на ЦК КПАз Василий Коновалов. В групата влизат също завеждащият отдела на административните органи на ЦК КПАз (по-рано
[[Картинка:AzeriArtillery.jpg|мини|ляво|300п|Азерската артилерия обстрелва позиции на арменските части]]
* Нощта на [[12 февруари]]. В Степанакерт протича разширено заседание на бюрото на областния комитет на партията с пристигналите от [[Баку]] ръководители. На срещата се взима решение за бъдат осъдени екстремистко-сепаратистките процеси, набиращи сила в региона, да се проведат срещи с партийно-стопанските колективи в град Степанакерт и във всички районни центрове на Нагорни Карабах, а след това на ниво автономна област, с цел да се противопостави на растящото народно недоволство цялата мощ на партийно-административния апарат.
* [[12 февруари]]. В актовата зала на градския комитет на КПАз на Степанакерт се провежда партийно събрание с участието на представители на ЦК на партията от Баку, местни партийни функционери, директори на предприятия, ръководители на държавни учреждения, профкомитети членове на компартията. Събранието се води от Василий Коновалов, първия секретар на областния комитет на КПАз Борис Кеворков, първия секретар на бюрото на градския комитет на КПАз Завен Мовсесян. Мовсесян и Кеворков, изказвайки се в началото на събранието, заявяват, че зад събитията в Карабах стоят „екстремисти“ и „сепаратисти“, които няма шанс да поведат след себе си народа. Василий Коновалов, продължавайки тази мисъл, заявява, че организаторите са известни и ще бъдат изолирани от обществото, сепаратизъмът трябва да бъде осъден, а Карабах да остане неделима част от Азербайджанската ССР.
Първоначално събранието върви по сценарий, подготвен предварително, включващ поредица изказвания за „нерушимото братство между арменския и азерския народ“, опитвайки се да принизят проблема с критика към обикновени стопански недостатъци. След известно време на трибуната се качва Максим Мирзоян, който подлага на рязка критика Борис Кеворков за безразличието и пренебрежението на националната специфика на Карабах, „азербайджанизацията“ и провеждането на демографска политика, способстваща за понижаване на числеността на арменското население в региона. Изказването му води до това, че събранието излиза от контрола на партийните функционери и членовете на президиума напускат залата. Известието за провала на събранието достига до [[Аскеран]] и районният партиен актив сащо поема не по начертания сценарий. Опитът да се изпрати местния партиен актив в [[Гадрут]]ския район преминава в стихиен митинг. Плановете на азербайджанското ръководство да овладее ситуацията се оказват провалени. Партийните ръководители на Карабах не само не осъждат екстремизма, но и активно го поддържат.
* [[13 февруари]]. В Степанакерт се провежда първият митинг, на който са издигнати искания за присъединяването на Нагорнокарабахската автономна република (НКАО) към Армения. Разрешение за провеждане на митинга е дадено от градския комитет, определяйки целта му като „искане за присъединение на НКАО към Армения“. М. Асадов безуспешно се опитва да попречи на провеждането на митинга. На Асадов се приписват 2 израза, които произнася, опитвайки се със заплахи да попречи на местното ръководство на Нагорни Карабах: „''Ние ще превърнем Нагорни Карабах в арменско гробище''“ и „''100 хил. азербайджанци са готови по всяко време да нахлуят в Нагорни Карабах и да започнат битка''“. <ref name="sgg">[http://sumgait.info/sumgait/sumgait-genocide-glasnost/sumgait-genocide-glasnost10.htm Сумгаит…Геноцид…Гласност?]</ref> <ref name="vasilevskiy">[http://sumgait.info/press/zhurnal-avrora/avrora-october-1988.htm А. Василевски. «Туча в горах»
* [[14 февруари]]. Азербайджанското партийно ръководство прави обръщение към населението на НКАО чрез областния вестник „Советский Карабах“, в което протичащите събития се определят като „екстремистки и сепаратистки“, инспирирани от арменски националисти. В резултат на намесата на Съвета на директорите обръщението така и не е публикувано.<ref name="beglaryan">[http://www.nkr.am/rus/news/febr20.htm Ашот Бегларян, „Перелом“. [[12 февруари]] [[1988]] г.
* [[20 февруари]]. Провежда се извъредна сесия на Съвета на народните депутати на НКАО, която се обръща към върховните съвети на Арменската ССР, Азербайджанската ССР и СССР с молба да обмислят и да решат в положителен смисъл въпроса с предаването на Нагорни Карабах от Азербайджан към Арменската ССР.
* [[21 февруари]]. Политбюро на ЦК на [[КПСС]] приема постановление, съгласно което искането за включването на Нагорни Карабах в състава на Арменската ССР се представя като прието под натиска на екстремисти и националисти и противоречи на интересите, както на Азербайджанската ССР, така и на Арменската ССР. Постановлението се ограничава с общи призиви към нормализация на обстановката, изработване и осъществяване на мерки по дългосрочна програма за социално-икономическо и културно развитие на автономната област. Заявява, че централните органи на властта, въпреки изострената обстановка, ще ръководят изпълненията на решенията в това постановление и че „прекрояване на границите няма да има“.
=== Първа кръв ===
* [[22 февруари]]. В арменския населен пункт [[Аскеран]] произтича стълкновение с използване на огнестрелно оръжие между групи азербайджанци от гр. [[Агдам]], запътили се към Степанакерт „за въвеждане на порядък“, и местното население. Загиват 2 азербайджанци, 1-ият от тях в крайна сметка е убит от [[милиция|милиционер]]-азербайджанец. Избегнати са по-големи кръвопролития.<ref name="askeran">[http://www.memo.ru/hr/hotpoints/karabah/getashen/chapter1.htm Хронология на конфликта].</ref> По същото време в Ереван протича демонстрация. Броят на демонстрантите в края на деня достига 45
* [[26 февруари]]. В Ереван се провежда митинг, в който участват почти 1 млн. души. В същия ден започват първите митинги в гр. [[Сумгаит]].
* [[27 февруари]]. По телевизията прави обръщение намиращият се по онова време в [[Баку]] заместник главен [[прокурор]] на [[СССР]] А. Ф. Катусев, който съобщава за гибелта на 2-та азери в сблъсъка до Аскеран от [[22 февруари]].
Ред 75:
<small>'''''Основна статия: „[[Сумгаитски погром]]“'''</small>
* [[27 февруари|27]]
Своевременно разследване на причините и обстоятелствата за погрома, установяване на виновниците и наказване на преките участници в насилието, както и преследване на провокаторите не се случва. Това бързо води до ескалация на конфликта.
* Пролет-есен на 1988 г. Постановление на Президиума на Върховния съвет на СССР, Съвета на министрите на СССР и ЦК на КПСС, прието през март с.г. по повод междунационалния конфликт в Нагорнокарабахската автономна област, не води до стабилизация на положението. Най-радикално настроените представители на страните в конфликта отхвърлят всякакви компромисни предложения. Мнозинството членове на областния съвет на депутатите и областния комитет на партията продължават да искат предаването на НКАО от Азербайджан на Армения, за което са оформени решения в съответствие с решенията на сесията на областния съвет и пленума на областния комитет на партията, които са огласени от [[Хенрих Погосян]].
В НКАО (особено в Степанакерт) е разгърната масова идеологическа обработка на населението: ежедневни многолюдни шествия, митинги, събрания в трудови колективи, организации, училища. Създадена е неформалната организация Комитет „[[Крунк]],“ който е оглавен от директора на Степанакерския комбинат за строителни материали [[Аркадий Манучаров]]. Неговите обявени цели са изучаване на историята на Нагорни Карабах, неговата връзка с Армения, възстановяване на паметници и старини. На дело обаче функциите на комитета са организирането на масови протести. С Указ на Върховния съвет на АзССР комитетът е разпуснат, но той продължава да функционира.
В Армения се разраства движение за подкрепа на арменското население в НКАО. В Ереван е създаден комитет „Карабах“, лидерите на който призовават към усилен натиска на държавните органи с цел предаването на НКАО на Армения. Едновременно в Азербайджан продължават призивите към
* В НКАО са изпратени представители на централната власт и държавните органи на СССР. Някои от проблемите, натрупвани през годините, стават достояние на обществото. ЦК КПСС и Съветът на министрите на СССР за кратък срок приемат с постановление „Програма от мерки по ускоряването на социално-икономическото развитие на Нагорнокарабахската автономна област на Азербайджанската ССР в периода
* Май. По инициатива на Шушинския райком на КПАз започва депортация на арменското население от гр. [[Шуши]].
* [[14 юни]]. Върховният съвет на Армения дава съгласие за включването на Нагорнокарабахската автономна област в състава на Арменската ССР.
* [[17 юни]]. Върховният съвет на Азербайджан приема решение, че Нагорни Карабах трябва да остане в състава на републиката:
* Юли 1988 г. В Армения се провеждат многодневни срещи с колективи на предприятия, организации, учебни заведения, масови митинги. В резултат от стълкновения между митингуващи и военнослужещи от Съветската армия на ереванското международно летище „Звартноц“ загива митингуващ. [[Католикос]] [[Вазген I]] прави обръщение по републиканската телевизия с призив за мъдрост, спокойствие, чувство на отговорност на арменския народ, за прекратяване на бунтовете. Призивът остава нечут. В Степанакерт вече няколко месеца не работят предприятията и организациите, всеки ден се провеждат шествия по улиците на града и масови митинги, обстановката са нажежава още повече. Както съобщава кореспондентът на „Известия“, от Армения постъпва мощна подкрепа за разбунтувалите се арменци. Самолетните полети от Ереван до Степананкерт са по 6
* По съобщение на ТАСС
Както се съобщава от специалната комисия, създадена при Съвета на министрите на Азербайджанската ССР, азербайджанците, пристигащи от Армения, временно са настанени в 43 района на републиката. Най-голям е потокът от бежанци, пристигащи в Нахичеванската АССР, в Шамхорски, Кубински, Казахски и Ждановски
И в Арменската ССР продължават да пристигат бежанци от съседен Азербайджан. По данни на местните власти на 13 юли в Армения са пристигнали 7265 човека (1598 семейства) от Баку, Сумгаит, [[Мингечаур]], Казах, [[Шамкор]] и др. населени места.<ref>„За положението около НКАО“, в-к „Известия“, [[16 юли]] [[1988]] г.</ref>.
* [[18 юли]]. В [[Кремъл]] се състоява заседание на Президиума на Върховния съвет на СССР, на което са разгледани решенията на върховните съвети на Арменската и Азербайджанската ССР за Нагорни Карабах и е прието постановление по въпроса. В него е отразено, че е разгледана молбата на Върховния съвет на Арменската ССР от [[15 юни]] 1988 г. за преминаване на Нагорнокарабахската автономна област в състава на Арменската ССР (във връзка с решението на Съвета на народните депутати на НКАО) и решението на Върховния съвет на Азербайджанската ССР от [[17 юни]] 1988 г. за неприемливостта на предложението за предаване на НКАО в състава на Армянската ССР. Президиумът на Върховния съвет счита за невъзможно изменението на границите от установеното на конституционална основа национално-териториално деление на Азербайджанската ССР и Арменската ССР.
* Септември. Няколко арменци са убити близо до с. Ходжали в Нагорни Карабах. Завършена е депортацията на арменското население от гр. Шуши. На [[20 септември]] в НКАО и Агдамски район на АзССР е въведено военно положение и е назначен комендантски час. В Армения властта взима рашение да се разпусне комитетът
* Ноември-декември 1988. В Азербайджан и Армения произтичат масови погроми, съпроводени с насилие и убийства сред мирното население. По различни данни на територията на Армения в погромите загиват между 20 и 30 азербайджанци<ref name="trud">[http://info.trud.ru/trud.php?id=200102010200801 Статия във вестник „Труд“ № 020 от [[1 февруари]] [[2001]], „10 бала по скалата на Политбюро“].</ref><ref>[http://www.sakharov-archive.ru/Raboty/Gorkiy_3.htm А. Д. Сахаров. Горький, Москва, далее везде. Глава 3. Новые обстоятельства, новые люди, новые обязательства]</ref><ref name="saxarov">[http://www.sakharov-archive.ru/Raboty/Gorkiy_5.htm А. Д. Сахаров. Горький, Москва, далее везде. Глава 5. Азербайджан, Армения, Карабах.]</ref>.
По данни на
[[Картинка:Shushi tank memorial-DCP 3043.JPG|мини|дясно|380п|[[Танк]]ов мемориал, близо до град Шуши]]
В Азербайджан най-тежки погроми върху арменското малцинство стават в градовете Баку, Кировабад, Шемах, Шамхор, Мингечаур и в Нахичеванската АССР. В редица градове в Азербайджан и Армения е въведено военно положение. В същото време паниката, обхванала малцинствата от двете страни, се превръща в масов поток от бежанци.
* Зимата на 1988 г. Провежда се депортация на населението от арменски произход, живеещо в селата в арменските райони на АзССР, в това число от северните райони, които не са част от НКАО
=== 1989 ===
* [[12 януари]] [[1989]] г. С решение на съветското правителство в НКАО е въведено за първи път в СССР пряко управление с образуването на Комитет за особено управление на Нагорнокарабахската автономна област под председателството на Аркадий Волски, завеждащ отдел в ЦК на КПСС. Дадени са пълномощия на областните партийни и държавни органи за ограничаване на конституционните пълномощия на гражданите. Комитетът е създаден, за да предотврати по-нататъшното изостряне на обстановката и да подпомогне стабилизирането на района. Както показва историята, само пълномощията се оказват недостатъчни за изпълнението на тези задачи.
* В Армения и Нагорни Карабах е въведено извънредно положение. По решение на съветското ръководство са арестувани членове на така наречения комитет „Карабах“ (включително бъдещият президент на Армения [[Левон Тер-Петросян]]).
* Юли. В Азербайджан е образувана [[опозиция|опозиционна]] партия
* [[26 юли]] г. Във връзка с проведени от азерските власти репресии към арменското население в Шаумяновски район на републиката Съветът на народните депутати взима решение да приобщи района към Нагорни Карабах.
* [[16 август]] г. В НКАО се състоява конгрес с представители на населението. Приема се обръщение към народа на АзССР, в който се изказва загриженост и тревога от засилващото се отчуждаване между азери и арменци, прерастващо в национална вражда, и се съдържа призив за взаимно признаване и спазване на правата един на друг. Обръщението съдържа и текст към коменданта на „особения район“, офицерите и войниците от Съветската армия и подразделенията на милицията с предложение за активно сътрудничество за преодоляване на ситуацията. Конгресът избира Национален съвет (с председател В. Григорян), който има за цел да осъществи практически решенията на конгреса от [[20 февруари]] [[1988]] г. Изготвено е обръщение към Съвета за сигурност на [[ООН]] с молба за съдействие и осигуряване на защита на населението в арменския край. Обръщението остава без отговор.
* Ръководството на Азербайджанската ССР решава да приложи крайни мерки към Нагорни Карабах, предприемайки икономическа блокада на областта, прекратявайки доставките на стоки от първа необходимост (продоволствия, [[гориво|горива]], строителни материали). Ограничава преминаването на товари, превозвани с желозопътен и [[автомобил]]ен транспорт през своя територия. НКАО остава практически изолирана от външния свят. Много предприятия са затворени, бездейства транспортът, селскостопанската продукция не се извозва. Населението се оказва на границата на [[глад]]а.
* [[28 ноември]]. ВС на СССР приема постановление за дейността на „Комитета за особено управление“, съгласно който, в частност, Азербайджан е длъжен да
* [[1 декември]]. Върховният съвет на Арменската ССР и Националният съвет на НКАО,
=== 1990 ===
[[Картинка:Refugees family Identity.jpg|thumb|250px|right|Корица на «Карта на семейството на бежанеца»]]
* Януари [[1990]] г. Взаимни [[артилерия|артилерийски]] обстрели на арменско-азербайджанската граница.<ref>[http://www.memo.ru/hr/hotpoints/karabah/Getashen/chapter1.htm#_VPID_2 Мемориал
* [[13 януари|13]]
* [[15 януари]]. Президиумът на Върховния съвет на СССР въвежда извънредно положение в НКАО, граничните райони от Азербайджанската ССР, Гористки район на Арменската ССР, а също така в пограничните райони на границата между СССР и Азербайджанската ССР. Образувана е „Военна комендатура“ в районите с извънредно положение, отговаряща за осъществяването на този режим. Под подчинение на Военната комендатура са войските и части на МВР на СССР в районите.
* В ситуация, когато държавните силови структури демонстрират безпомощност и неспособност да се справят с усилващите се прояви на насилие, все по-голяма роля в разгарянето на конфликта имат паравоенни формирования, подкрепяни от местното население, което вижда в тях защитници и отмъстители за нанесените обиди.
В течение на 1990 и първата половина на [[1991]] г. в резултат на постепенно разрастване на спиралата на насилие и растящата активност на паравоенните има все повече жертви сред мирното население, военните, милиционерите и самите паравоенни. В места с компактно арменско население на територията на Азербайджан (НКАО и прилежащите към нея райони) проникват въоръжени групи от територията на Армения. Отчетени са многобройни случаи на нападения над мирни граждани, кражби на добитък, залавяне на заложници, нападения над войскови наряди с използване на огнестрелно оръжие. За противодействие на арменските паравоенни формирования през есента на 1990 г. в НКАО и прилежащите ѝ райони са въведени подразделения на специалните части [[ОМОН]] от Министерството на вътрешните работи (МВР) на Азербайджанската ССР. <ref>[http://www.memo.ru/hr/hotpoints/karabah/Getashen/chapter1.htm#_VPID_2 Мемориал
* На [[25 юли]] е издаден Указ на президента на СССР
=== 1991 ===
* На [[24 април]]. Арменски въоръжени формирования обстрелват с ракети тип „Алазан“ азербайджанския град Шуши
* [[30 април]]. Начало на така наречената операция „Колцо“, осъществена от войсковите части на Съветската армия с поддръжка на части на МВР на АзССР. Официално операцията е проведена с цел „разоръжаване на арменските
* [[1 май]]. Сенатът на [[САЩ]] единодушно приема резолюция, осъждаща престъпленията, извършени от властите на СССР и Азербайджан, насочени срещу населението на Нагорни Карабах.<ref name="usasenate">[http://www.sumgait.info/press/khorhurdain-karabakh/khorhurdain-karabakh-910525.htm „Съветски Карабах“, [[25 май]] [[1991]] г., №97: Решение на Сената на САЩ]</ref>
* [[28 август]]. Азербайджан провъзгласява независимост от СССР. В декларация
* [[2 септември]]. На съвместна сесия на Нагорнокарабахската областна управа и Шаумяновския районен съвет на народните депутати се провъзгласява образуването на Нагорнокарабахска република (НКР) в границите на Нагорнокарабахската автономна област (НКАО) и населеният с арменци прилежащ Шаумяновски район на Азербайджанската ССР. По мнение на депутати при взимането на това решение са се ръководили от законите на СССР от [[3 април]] с.г.:
* Есента на 1991 г. [[Агдам]]ското отделение на Народния фронт на Азербайджан създава Агдамски [[батальон]] от опълчение под командването на Багиров.
* [[25 септември]]. Започва обстрел на гр. [[Степанакерт]] с установки „Алазан“. Ескалацията на военните действия се разгаря на територията на цялата НКР<ref>[http://www.x-libri.ru/elib/myalo000/00000304.htm Ксения Григориевна Мяло:
* [[23 ноември]]. Азербайджан анулира автономния статут на Нагорни Карабах.<ref>[http://www.x-libri.ru/elib/myalo000/00000304.htm Ксения Григориевна Мяло:
* [[27 ноември]]. Държавният съвет на СССР приема постановление за антиконституциония характер на Указа на Азербайджанската република от 23 ноември за анулиране статута на автономия на Нагорни Карабах.
* Декември. Създадена е Национална армия на Азербайджан.
Ред 145:
* [[6 януари]]. Провъзгласена е декларация за независимост на Нагорнокарабахската република (НКР).
* [[13 януари]]. При обстрел на гр. Шаумяновск азери използват реактивна установка за залпов огън „Град“ [http://artofwar.ru/girchenko/tale_girchenko_2_4.html]
* [[21 януари|21]]
* [[31 януари]]. Разгърнато е масирано настъпление на азерските паравоенни части на територията на НКР с използване на тежко въоръжение <ref>[http://www.x-libri.ru/elib/myalo000/00000304.htm Ксения Григориевна Мяло.
* [[14 февруари]]. Похитени са 7 [[въртолет]]а и с тях е създадена азербайджанска въртолетна ескадрила.
* [[25 февруари|25]]
* [[10 април]]. Азербайджанският батальон „Гуртулуш“ под командването на Шахин Тагиев завзема с. Мараг, намиращо се в Мартакертски район [http://www.mitq.org/prazdnik23_06_07.html]. След завземането на селото азерите започват издевателства над населението
* [[9 май]]. Щурм на гр. [[Шуша]].
* [[18 май]]. Арменски паравоенни части завземат гр. [[Лачин]], откривайки коридор за съобщения между Карабах и Армения.
* [[12 юни]]. Лятно настъпление на азерските войски. Установен е контрол над Шаумяновски район и част от Мартакертски и Аскерански райони. Азербайджанските сили плътно се приближават до районния център Аскеран.
* Септември-октомври. Безуспешен опит на азербайджанската армия, начело със Сурет Хюсейнов [http://nashvek.media-az.com/262/date.html], да прережат Лачинския коридор.
* [[17 ноември]]. Разгърнато е настъпление на армията на НКР по линията Кичан
=== 1993 ===
Ред 165:
* [[22 август]]. Арменски батальон под командоването на Мирзи Абаев завзема гр. [[Физули]].
* [[23 август|23]]
* [[31 август]]. Арменски части завземат гр. [[Кубатли]].
* [[23 октомври|23]]
* [[28 октомври]]. Арменски формирования с поддръжката на танков батальон (25 танка) завземат железопътната гара [[Миндживан]].
* [[1 ноември]]. Арменски части взимат под свой контрол районния център [[Зангелан]]. Зангеланският [[полк]] на азерската армия се изтегля през [[Аракс]] в [[Иран]].
Ред 174:
* [[6 януари]] 1994 г. Азербайджан превзема железопътната гара [[Горадиз]]. [http://news.bbc.co.uk/hi/russian/in_depth/newsid_4685000/4685081.stm]
* [[20 януари]]. 2 от 3-те задействани в Калбаджарско направление [[бригада|бригади]] на азерската армия, пробивайки фронтовата линия, превземат 14 населени пункта и шосето от Мардакент за Келбаджар.
* [[12 февруари|12]]
* [[15 февруари]]. Азербайджанците си връщат контрола над [[Горадиз]] и част от Физулински район (без гр. Физули)<ref>[http://armenianhouse.org/stupishin/docs-ru/mission/45.html]</ref>.
* [[10 април]]. Арменските военни формирования започват Тертерската операция. На основния участък от настъплението са убити 1500 военнослужещи, унищожени са 30 единици бронирана техника (вкл. 17 [[танк]]а) от състава на Степанакертския мобилен полк и други части на „Армията за отбрана на НКР“. Азербайджанските войски, под командоването на [[генерал]] Елбрус Оруджаев, заемат укрепения район на гр. [[Тертер]] и оказват яростна съпротива.
* [[16 април]]
* [[5 май]]. Армения, Нагорни Карабах и Азербайджан подписват в гр. [[Бишкек]] „Бишкекски протокол за примирие“.
Елмар Хюсейнов: ''
== Резултат от военното противопоставяне ==
В крайна сметка в конфликта победител става арменската страна. Въпреки численото преимущество на азерската армия в бойна техника и жива сила азерската армия губи във войната.
=== Загуби ===
Ред 189:
Загубите на арменската страна наброяват 5856 убити, от тях 3291 са граждани на непризнатата Нагорнокарабахска република, а осталите са граждани на Република Армения и малка част са доброволци от [[Арменска диаспора|арменската диаспора]].
По неофициални данни загиват 1264 мирни жители, изчезнали са безследно 596 души (вкл. 179 жени и деца) през периода [[1988]]
==== Азербайджан ====
Загубите на азербайджанската страна са около 25 000 убити, в това число военнослужещи от Националната армия на Азербайджан, войски на МВР, бойци от ОМОН, както и наемници.
{{Превод от|ru|Карабахский конфликт|382565}}▼
== Източници ==
<references />
▲{{Превод от|ru|Карабахский конфликт|382565}}
[[Категория:История на Нагорни Карабах]]
|