Една от тях е Незихе Мухитин (Nezihe Muhittin), която през юни 1923 г. основава първата женска партия, но тя не е узаконена, защото републиката все още не е провъзгласена официално.
След дълга битка жените получават избирателни права в местнитеобщинските избори през април 1930 г и всяка жена може да гласува и да бъде избирана на местно ниво.<ref name="tempo">''Türkiye'nin 75 yılı'' , Tempo Yayıncılık, İstanbul, 1998, p.48,59,250</ref> Нужни са още четири години, за да получат пълни избирателни права и това е доста по-рано от други страни. Реформите в турския граждански кодекс, включващи избирателни права за жените, са наречени „пробив не само в рамките на ислямския, но и на западния свят“<ref>Necla Arat in Marvine Howe's ''Turkey today'', page 18.</ref>
На общите избори през 1935 г. в парламента са избрани 18 жени депутатки в парламента, докато по същото време жените в редица европейски страни все още нямат избирателни права (в България жените гласуват за първи път през 1938, а в Гърция едва през 1952 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.grreporter.info/Grckite_zheni_posledni_poluchavat_izbiratelni_prava_na_Balkanite/15570 | заглавие=Гръцките жени последни получават избирателни права на Балканите |достъп_дата = 22 април 2016|фамилно_име= |първо_име= |дата= 27 май 2014|труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref>)
