Персийски език: Разлика между версии

; 1 000 000 - – 10 000 000 говорещи: [[Таджикистан]], [[Узбекистан]], [[Пакистан]]

; 100 000 - – 1 000 000 говорещи: [[Съединени американски щати|САЩ]], [[Обединени арабски емирства|ОАЕ]], [[Германия]], [[Великобритания]], [[Русия]], [[Канада]], [[Израел]], [[Ирак]], [[Катар]]

{{legend|#0006fc|500 000 - – 1 000 000 говорещи}}

{{legend|#8184ff|100 000 - – 500 000 говорещи}}

{{legend|#dddeff|25 000 - – 100 000 говорещи}}

Парси и дари са изключително близки и използват вариант на [[арабска азбука|арабската азбука]], но въпреки силното [[арабски език|арабско]] лексикално влияние запазват граматичните си сходства с повечето съвременни европейски езици.<ref name="Davis">{{cite book | last = Davis | first = Richard | year = 2006 | chapter = Persian | title = Meri, Josef W., Jere L. Bacharach. Medieval Islamic Civilization | publisher = Taylor & Francis | location = | pages = 602- – 603 | isbn = | lang = en | ref = harv}}</ref> В същото време таджикският използва [[кирилица]] и се отличава с множество архаични характеристики, като много по-малкия брой [[арабски език|арабски]] заемки, както и с чувствително [[Руски език|руско]] лексикално влияние.

Съвременният персийски език е продължение на [[средноперсийски език|средноперсийския]], официалният религиозен и литературен език в [[Сасанидско царство|Сасанидското царство]], а чрез него и на [[староперсийски език|староперсийския]] от епохата на [[Ахемениди]]те.<ref name="Lazard">{{cite book | last = Lazard | first = Gilbert | year = 1975 | chapter = The Rise of the New Persian Language | title = Frye, R. N., The Cambridge History of Iran, Vol. 4 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | pages = 595–632 | isbn =595 – 632 | lang = en | ref = harv}}</ref> В продължение на векове персийският език се използва широко в художествената и научна литература в източните части на [[Ислямски свят|Ислямския свят]]. Той оказва значително влияние върху съседните му [[тюркски езици|тюркски]], арабски, [[кавказки езици|кавказки]] и [[индо-ирански езици]] в [[Средна Азия]], [[Близък изток|Близкия изток]] и [[Индия]], особено върху говорения в [[Южна Азия]] [[урду]].<ref name="Lazard"/><ref name="Davis"/><ref>{{cite book | last = Lazard | first = Gilbert | year = 1971 | chapter = Pahlavi, Pârsi, dari: Les langues d'Iran d'apès Ibn al-Muqaffa | title = Frye, R.N. Iran and Islam. In Memory of the late Vladimir Minorsky | publisher = Edinburgh University Press | location = | pages = | isbn = | lang = fr | ref = harv}}</ref><ref name="Nushin Namazi">{{cite web | url = http://cgi.stanford.edu/group/wais/cgi-bin/?p=24327 | title = Persian Loan Words in Arabic | first = Nushin | last = Namazi | date = 2008-11-24 | year = 2008 | accessdate = 1 юни 2009 | lang = en}}</ref><ref name="Classe 2000 1057">{{cite book | title = Encyclopedia of literary translation into English | last = Classe | first = Olive | year = 2000 | publisher = Taylor & Francis | location = | isbn = 1884964362, ISBN 9781884964367 | pages = 1057 | url = http://books.google.com/?id=C1uXah12nHgC&pg=PA1057 | lang = en}}</ref>

Има 6 гласни (/e/, /o/, /æ/, /iː/, /uː/, /ɒː/) и 23 съгласни звука. Гласните се различават по дължина: /iː/, /uː/, /ɒː/ са дълги, а /e/, /o/, /æ/ - кратки.

В персийския език обичайният словоред е от вида „подлог - – обстоятелствено пояснение - – допълнение - – глагол“. Тъй като частите на речта се различват строго една от друга, са възможни и други словореди, което прави фарси изключително подходящ за различни видове [[стихосложение]]. Граматически род няма. Единственият фактически падеж е винителният, който се изразява чрез окончание, а другите се изразяват чрез предлози. Интересно е да се отбележи, че езиците с подобен словоред обикновено използват следлози (например [[тюркски езици|тюркските езици]]).