Реформи на Ататюрк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 204:
|caption3=Индустриален техкстилен комплекс, субсидиран от правителството, в Sümerbank, 1935.
}}
На свикания от кемалистите Икономически конгрес в Измир през февруари 1923 г. е поставена задачата да се премине от манифактурно и занаятчйиско производство към големи фабрики и заводи и да се основат нови промишлени отрасли, за които има налични суровини в страната. Провъзгласяването на републиката в Турция заварва една предимно аграрна икономика. Около 81,6 % от турското население е заето в сельскотоселското стопанство, 5,6 % — в проишлеността, 4,8 % — в търговията и 7 % — в услугите. Делът на селското стопанство в националния доход е 67 %, а на индустрията само 10 %. Голяма част от железопътната инфраструктура е в ръцете на чужденци, същото положение е в минно-добивната промишленост. Функциите на [[централна банка]] се изпълняват от Отоманската банка, контролианаконтролирана от английски и френски капитали. Местната промишленост е представена най-вече от занаятчийски и дребни промишлени производства<ref>Киреев Н. Г. История Турции XX в. — М.: ИВ РАН: Крафт+, 2007. с. 178.</ref>
В областта на икономиката реформаторите си поставят за цел да обединят страната, да елиминират чуждестранния контрол върху икономиката и да подобрят комуникациите. Вместо Константинопол да е единствен голям международен център и пристанище, ресурсите започват да се насочват към другите градове, за да се подобри баланса на развитие в страната.<ref name=mango470>Mango, ''Atatürk'', 470</ref>