Реформи на Ататюрк: Разлика между версии

Реформите започват с модернизиране на конституцията от 1921 г. и замяната ѝ с нова през 1924 г., основана на европейските идеи и норми, както и с адаптирането на европейско законодателство към нуждите на турската република. Следваща стъпка е повсеместна [[секуларизация]] и модернизация в администрацията, с особено внимание върху образованието. На турски реформите се наричат ''Atatürk Devrimleri'', буквално ''Революции на Ататюрк''. Те са толкова радикални, че често са посрещани с неразбиране и съпротива от обществото и се реализират основно благодарение на [[Еднопартийна система|еднопартийната власт]] на кемалистите и силния военен контрол в страната.

На 1 ноември 1922 г. Великото национално събрание [[Премахване на Османския султанат|премахва Османския султанат]] и последният султан [[Мехмед VI]] напуска страната на 17 ноември на борда на английски военен кораб<ref>[http://www.firstworldwar.com/bio/mehmedvi.htm Who's Who - – Sultan Mehmed VI]</ref>.

В Османската империя хората от всеки [[миллет]] се ползвали традиционно с известна автономност, като избирали свои водачи, събирали свои данъци и живеели съгласно културните си и религиозни закони, като религиозните закони са по-силни от гражданските. За мюсюлманите е характерно, че сред духовниците [[улеми]] съществува стриктна йерархия, а първият сред тях носи почетната титла Шейх-ал-Ислам (Sheikh ul-Islam) и играе значителна роля в империята. Той се назначава със султански указ и се избира от средата на [[Кадия|кадиите]] на големите градове. Шейхът издава фатви – писмени тълкувания на Корана[[Коран]]а, които се ползват с голям авторитет. Шейхът надзирава и прилагането на закона на шариата. След отмяната на султаната в Турция за известно време остава в сила [[халифат]]ът, защото със същия закон той бива разделен от султаната и за халиф е определен [[Абдул Меджид II]], братовчед на Мехмед VІ. След малко повече от година обаче, на 3 март 1924 г. са отменени халифатът и длъжността Шейх-ал-Ислам. Всички религиозни въпроси са поверени на гражданска институция – ''Директорат по религиозните въпроси'' ({{lang-tr|Diyanet İşleri Başkanlığı}}). Мустафа Кемал предприема тотално отделяне на исляма от държавата и парламентът отменя със закони системата на миллетите и заменя [[шариат]]ското съдопроизводство с граждански кодекс, изработен по подобие на швейцарския. Имуществото на [[вакъф]]ите се предава под разпореждане на ''Главно управление на вакъфите'', а религиозната образователна система е заменена с гражданска. Така се премахва изцяло влиянието на духовниците и религията в публичната администрация и управлението се съсредоточава в ръцете на [[Турски национализъм|турското националистично]] правителство в Анкара.

Мустафа Кемал е основател на [[Републиканска народна партия|Републиканската народна партия, РНП]] (първоначално Народна партия, 9 септември 1923 г.). Макар че на теория политическата система е многопартийна, до 1946 година тя де факто е еднопартийна. Този израз се използва, за да се отразипоради доминиращото влияние на Републиканската народна партияРНП. Изборите са демократични и многопартийни, но съществуващите практики не позволяват на други партии да печелят и между 1925 и 1945 г. тяРНП е единствената партия в парламента.

Социалната система в империята има дълбока връзка с религията. Дори облеклото показва кои са религиозната група, рангът и професията на даден човек. [[Тюрбан]]ът, [[фес]]ът, [[боне]]то се асоциират с пола, ранга и професията. Начинът на обличане е стриктно регулиран още в началото на управлението на [[Сюлейман Великолепни]] през 16 век. Тенденцията се запазва докато в началото на 19 век султан [[Махмуд II]] започва да провежда реформаторско и революционно за [[ориент]]алските представи управление. Той следва примера на руския цар [[Петър I (Русия)|Петър I]] и въвежда с декрети по-прогресивни практики, за да модернизира империята.

Реформите на Ататюрк забраняват прилаганетоучастието на религията къмв политиката, в коренна противоположност на установената вековна практика на върховенство на религията надв институциите. Този закон ограничава влиянието на улемите, като въвежда задължително гражданско облекло и провежда курс на европеизация по западен модел, подкрепяйки образованите хора – адвокати, учители, лекари. Опасността кемалистите да бъдат упрекнати в антирелигиозност е избегната, като се атакуват [[Суеверие|суеверията]] и ненаучните схващания, защото според тях, „ислямът е срещу всяка форма на невежество (ненаучност)“.<ref name=inancik>Inalcik, Halil. 1973. „Learning, the Medrese, and the Ulemas.“ In the Ottoman Empire: The Classical Age 1300 – 1600. New York: Praeger, pp. 171.</ref> Лозунгът им е: {{quote |„Държавата ще се управлява не от суеверия, а от [[позитивизъм]]“.<ref name=inancik/>}}

=== Кампания по ограмотяване (Millet Mektepleri) ===