Николай Тодоров (историк): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Председатели на Народното събрание на България, ползвайки HotCat |
Възродителен процес |
||
Ред 23:
|наследен от2 = [[Стефан Савов]]
|роден_дата = [[21 юни]] [[1921]]
|роден_място = [[Варна]], [[България]]
|починал_дата = {{дата на смърт и години|2003|8|28|1921|6|21}}
|починал_място = [[София]], [[България]]
Ред 35:
|седалище =
|религия =
|alma mater = [[Софийски университет|СУ „Св. Климент Охридски“]]
|професия = [[академик]] • [[учен]] • [[политик]]
|подпис =
Ред 44:
|звание =
|войсково поделение =
|командвания =
|войни =
|отличия =
Ред 55:
Считан е в България за основоположник на [[балканистика]]та като самостоятелно направление в историческата наука. Автор е на над 400 труда по история. Негови монографии са публикувани в редица страни по света. Женен, с 3 деца.
== Биография ==
=== Ранни години ===
Николай Тодоров е роден в гр. Варна на 21 юни 1921 г. Завършва Класическата гимназия във Варна през 1940 г. и [[СУ|СУ „Св. Климент Охридски“]]
=== Научна дейност ===
* преподавател в Софийския университет – въвежда курс по история на балканските народи (1957)
* ръководител на секция
* основател и директор на Института по балканистика при БАН
* основател и директор на Института за външна политика към МВнР (1969
* директор на Единния център за наука и подготовка на кадри по история при БАН (1972
* заместник-председател на [[БАН]] (1983
=== Научни степени и звания ===
Ред 74:
* член-кореспондент на БАН (1974)
* академик на БАН (1979)
* доцент в СУ
* професор в СУ ”Климент
=== Международна дейност ===
* [[ЮНЕСКО]]:
** член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО (1972
** председател на 23-та генерална конфереция на ЮНЕСКО
** главен редактор на многотомната „История на световната цивилизация“, официално издание на ЮНЕСКО (1985)
Ред 88:
=== Политическа дейност ===
* посланик на България в [[Гърция]] (1978
* председател на VII [[велико народно събрание]] (1990-1991)▼
Като учен с позиции в йерархията на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]], Николай Тодоров участва в изготвянето, но в крайна сметка не покрепя активно нейната позиция за [[Възродителен процес|Възродителния процес]]. Участва в комисия, начело с [[Александър Лилов]], която през 1982 година не препоръчва масовото принудително преименуване на [[Турци в България|българските турци]] като политически нецелесъобразно. В края на 80-те се изказва критично за за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ Възродителния процес.<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 136, 173 | isbn = 9789542802914}}</ref>
== Отличия ==
* Награден е с редица български медали и ордени
* Орден [[Стара планина (орден)|Стара планина]], I степен (2002)
* Академична палма на Франция, офицер и командор
* Златен медал на ЮНЕСКО (1987)
* Президентска награда на Италия в областта на културата (1992)
* [[Почетен доктор]] на [[Атински университет|Атинския университет]] (1987)
* Член на [[Академия на науките на СССР|Академията на науките]] на [[СССР]] (1982)
* Член на Гръцката академия на науките (1983)
* Член на [[РАН|Руската академия на науките]] (1994)
== Бележки ==
<references/>
{{пост списък|Председател на Народното събрание на България|51}}
| |||