Той е роден на 2 април 1906 година в [[София]] в [[Охрид]]ски род. От 19241921 година е член на РМСБКМС, а от 1929 година и на БКП. През 1925 година е осъден на 10 години затвор за революционна дейност<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 116</ref>. Емигрира във Франция през 1936 година. От 1941 до 1943 година е интерниран в лагер. Завежда АГИТПРОП на Софийския областен комитет на БКП. Главен редактор е на в. "[[Отечествен фронт (вестник)|Отечествен фронт]]" (1944-1958) с прекъсвания, директор на печата към [[БТА]] (1945 -1947), заместник-министър на външните работи (1947-1949)<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, [[Главно управление на архивите]] при [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], стр. 422]</ref>. През 1949 година е отстранен от поста си във връзка с процеса срещу [[Трайчо Костов]],<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949-1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 28 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> който е женен за сестра му.
Председател е на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]] (1955 - 1958), извънреден и пълномощен посланик на България във Франция (1964 - 1973) и в Холандия (1965 - 1968), депутат в 7-ото и 8-ото Народно събрание. От 1974 година е академик на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Носител на [[Димитровска награда]]. Умира през [[1997]] година.
