Осми пехотен приморски полк: Разлика между версии

'''Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|Княгиня Мария -Луиза]] полк''' е военна част на [[Българска армия|Българската армия]] от [[Трета българска държава|Третото българско царство]]. След [[Освобождение]]то [[Варна]] става един от големите икономически и стратегически центрове на [[Царство България]]. В града е дислоциран Осми приморски пехотен полк.

Осми пехотен приморски''' на Н.Ц.В. [[Мария-Луиза Бурбон-Пармска|Княгиня Мария -Луиза]]''' полк е формиранобразуван под името ''Осми пеши приморски полк'' с указ № 41 от 12 октомври 1884 година, като в състава му влизат [[Дванадесета раховска пеша дружина|Раховска №12 пеша дружина]], [[Шестнадесета провадийска пеша дружина|Провадийска №16 пеша дружина]] и [[Двадесета варненска пеша дружина|Варненска №20 пеша дружина]].<ref>Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 101-102.</ref>

В [[Сръбско-българската война]] от [[1885]] г. навлизането на Осми полк в [[Битка при Сливница|сражението при Сливница]], заедно с VI пехотен Търновски полк и Пловдивския пехотен полк, прави обрат в хода на военните действия. [[Българи]]те вече наброяват 4000040 000 души и успяват да спечелят битката и войната.

Полкът участва и в [[Бой при Цариброд (11 - 12 ноември 1885)|боевете за Цариброд]] (11 - 12 ноември 1885 г.), и в [[Пиротско сражение|Пиротското сражение]] (14 - 15 ноември).

вВ [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918) Осми полк се прославя с участието си в [[Добричка епопея|Добричката епопея]].

На 1 септември [[1916]] година [[България]] обявява война на [[Румъния]]. Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария Луиза полк е включен в състава на т.ннар. Варненски укрепен пункт, командван от ген. [[Тодор Кантарджиев]]. Полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:<ref name="psv_kes">Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 - Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец</ref>

На 4 септември 1916 година, след кратко сражение с румънски войски, полкът навлиза в Добрич, радостно посрещнат от местното население. Румънските войници бягат на север в очакване на подкрепления. Въпреки че освободеният български град се охранява от Осма и Четиридесет и осма роти на Осми Приморски полк, [[румънци]]те не закъсняват да контраатакуват и на 5 септември голямото сражение за Добрич започва. Българите за първи път се сражават и срещу руски войски. Боевете са тежки и с много жертви, продължават три дни, но завършват с победа за България. В боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. убитите, безследно изчезналите и починали от раните си войници и подофицери от полка са 160 души, а офицерите&nbsp; – четирима. Сред тях е и командирът на Осми приморски полк&nbsp; – полковник [[Панайот Минков]]. Ранените при Добрич офицери от полка са трима, а подофицерите и войниците -– 383 <ref>[http://www.libdgabe.dobrich.net/BG/dobr_epopeq_web/sadarjanie.htm Симеонов, Радослав, Величка Михайлова и Донка Василева. Добричката епопея. Историко-библиографски справочник, Добрич 2006, с. 31, 181]</ref>. По-късно полкът влиза в състава на 2^-ра бригада от [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4^-та пехотна преславска дивизия]].

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]] полкът е реорганизиран в 8^-а пехотна приморска дружина. През 1928 година полкът е отново формиранобразуван от частите на 8^-а пехотна приморска дружина и 16^-а варненска жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. <ref name="paf">Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 28-29</ref>

През [[България във Втората световна война|Втора световна война]] (1941 – 1945) полкът е на [[Прикриващия фронт]] (1941), след което през септември 1944 година към него се формираобразува гвардейска дружина „В. Левски“. Взема участие в първата фаза на заключителниятзаключителния етап на войната в състава на [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4-а пехотна преславска дивизия]] с която участва в боевете при височината „Чука“, кота 712, връх [[Голак]], [[Подуено]] и др.<ref name="paf" />

* Осми пеши приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария -Луиза полк (1 май 1893 – 1890)

* Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария -Луиза полк (1891 – 1920)

* Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария -Луиза полк (19 ноември 1932 – 1945)

! № !! званиеЗвание !! имеИме !! датиДати

| || Полковник || [[Тодор Габаров]] ||

| || Полковник || [[Никола Свещаров]] || до 1915

| || Подполковник || [[Константин Минков (офицер)|Константин Минков]] || 1915 – септември 1916 (умира на 30 септември в София от раните си)

| || Подполковник || Николов || от септември 1916

| || Полковник || [[Никола Свещаров]] || до 23 октомври 1916 (убит)

| || Подполковник || Николов || 23 октомври 1916 – 14 ноември 1916

| || Полковник || [[Васил Миланов]] || 14 ноември 1916 – 10 октомври 1918

| || Полковник || [[Добри Коларов]] || 10 октомври 1918 – (малко след) 9 ноември 1918 (временно)

| || Майор || [[Петър Върбанов]] || (малко след) 9 ноември 1918 – 1 март 1919

| || Полковник || [[Стефан Нойков]] || 1 март 1919 – 31 декември 1919

| || Полковник || [[Слави Магеранов]] || 1 януари 1920 – 5 април 1920

| || Полковник || [[Владимир Стоянов]] || 5 април 1920 – 14 октомври 1920

| || Подполковник || [[Никола Сърбенов]] || 14 декември 1920 – 31 декември 1920

| || Майор|| [[Трифон Константинов]] || 31 декември 1920 – 18 ноември 1921

| || Майор || [[Георги Попов (офицер)|Георги Попов]] || 10 ноември 1921 – септември 1923 (поема командването на 18 ноември)

| || Подполковник || [[Илия Стоянов]] || от 1923

| || Подполковник || [[Никола Марков]] || от 1927

| || Полковник || [[Никола Стайчев]] || 1928 – 1932?

| || Полковник || [[Георги Марков (офицер)|Георги Марков]] || 1932 – 1933

| || Полковник || [[Георги Попов (офицер)|Георги Попов]] || 1 юни 1933 – 5 юни 1934

| || Полковник || [[Сава Бакърджиев]] || 1934 (и.д.)

| || Подполковник || [[Борис Иванов]] || 1934 (и.д.)

| || Полковник || [[Петър Димков (офицер)|Петър Димков]] || 1934 – 1935

| || Полковник || [[Борис Митев (офицер)|Борис Митев]] || 1935 – 1935

| || Полковник || [[Асен Даскалов (офицер)|Асен Даскалов]] || 1936 – 1937

| || Полковник || [[Георги Младенов]] || 1938 – 1939

| || Подполковник || [[Михаил Беджев]] || 1 февруари 1940 – 30 ноември 1943

| || Полковник || [[Илия Иванов]] || 30 ноември 1943 – 12 април 1945

| || Подполковник || [[Янко Попов]] || от 1947 (вр.)

* Днес с името "Осми„Осми приморски полк"полк“ е кръстен един от най-големите булеварди на Варна

* Известният деец на [[ВМОРО]] [[Никола Лефтеров|Никола (Колю) Лефтеров]] е служил като войник и унтер офицер в 8-мии Приморски полк от 1895 до 1899 г.