Класицизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
L.Payakoff (беседа | приноси) |
м форматиране: 50x запетая, 23x точка, 13x кавички, 11x тире, 4x заглавие-стил, 3x заглавие, 3x тире-числа, 12 интервала (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Течения в изкуството}}
== Предпоставки за появата на класицизма ==
* Разочарование от възможностите на хуманистичния идеал да направи света по-добър.
* Разрушителните войни, водени в [[Европа]].
* Завоевателните стремежи на [[Испания]] и [[Великобритания]] да колонизират света.
* Войните на Европейските страни с [[
== Зараждане на класицизма ==
Литературно направление, зародило се през XVII век във [[Франция]] и означава интерес към античната класика и подражание на нейните цивилизационни образи. Класицизмът си поставя за цел да извади на показ обществените пороци и да даде ясен пример за подражание. Негов основател е [[Франсоа Малерб]]. В основата на това литературно направление е философията на [[Рене Декарт]]. Неговата мисъл:
== Ценности ==
=== Високи
* Лоялност към краля
Всички писатели подкрепят краля
* През 1635 г. се създава Френска академия, която цензурира и насочва литературната продукция, бди за чистотата на езика – не се допускат диалектизми и натруфени строфи, стремежът е към яснота и прецизност.
* Чувство на дълг
=== Средни
* Труд, честност, разумност
=== Ниски
* Всичко, което се разминава с нормата
== Класицизмът в литературата ==
Великият писател убеждава със силата на логиката и яснотата на мислите си. Самата литература се разглежда от класицистите, не като спор от отделни произведения, а като йерархия от жанрове. Висшите жанрове са
Ключово изискване на класицистичната естетика по отношение на драматическите творби е принципът за единство за време, място и действие. Събитията трябва да се побират в рамките на двадесет и четири часа, мястото на тяхното протичане трябва да е едно и също, а действието да е без разклонения, с малко герои и единен конфликт.
Йерархията на жанровете е тясно свързана и с изискванията към темата на литературната творба. Тя трябва да представя деяния на благородни личности, крале, аристократи, антични герои. Най-често темата е свързана за проблема с властта в държавата. Препоръчва се в драматическите творби
Характерите трябва да се завършени, без противоречия и да не подлежат на развитие. Например [[Уилям Шекспир|Шекспир]] разкрива пълнокръвни характери в "Хамлет, Клавдий, който е умен дързък, арогантен, предвидлив, коварен, тоест притежава и положителна и отрицателни човешки качества. Но " Тартюф "на [[Молиер]] е представен като тип лицемер, мошеник, който се възползва от наивността, дори глупостта на своя благодетел
С принципа за правдоподобие е свързвано и изискването за спазването на мярката. Но в произведения представящи държавни събития и кралската особа, помпозността, претрупаността се смятат за нещо естествено.
Простата се схваща като подражание на природата. Според класицистите няма нищо по-прекрасно от истината, но същевременно те настояват за тъй нареченото преобразяване в изящност. Според този принцип и най-грозният обект може да бъде представен така, че да увлича и възвисява духа. Според "Поетическото изкуство " на Боало:
За полезността на критиката. Спазването на предписанията за творчество може да се постигне чрез самокритичност
=== Преклонение пред изкуството на Античността
Очевидно е, че Класицизмът, се гради върху традициите на античното изкуство. Но, не демократична Гърция, а императорски Рим е източникът на образци за френските поети, художници, скулптури и архитекти от 17 век. Духовната красота се цени повече от физическата, а произведенията на изкуството се поставят по-високо от творенията на природата.
== Класицизмът в архитектурата ==
[[Image:Warszawa Teatr Wielki.jpg|thumb|300п|Варшавския театър Виелки]]
Причините за възникване на класицизма в архитектурата са много, но една от тях е отегчението от бъбривостта на [[рококо]] и от своеволието на аристокрацията, което се усеща най-много във Франция. И ето там през 18 век настъпва времето на [[Волтер]] и [[Жан Жак Русо|Русо,]] на възкресената Любов към Природата. За прекрасно започва да се счита това, което е ясно, разумно и лишено от прекалена сложност. Разкриват се затрупаните градове [[Помпей]] и [[Херкулан.]] Сега вече настъпва въодушевление. При всеобщо одобрение естетичните норми на древния свят се приемат за идеал за класическа красота, от там и името „класицизъм“. Идеите на времето не отминават и аристократичните среди. Преуморени от своенравните капризи на рококо, те усещат, че малко спокойствие няма да им навреди. И сега, както при много духовни прояви през 18 век, дамските кръжоци, тези своеобразни културни институции, бързо усвояват новите идеи. Техните посетителки имат безукорен стил и вкус. Те бързо заменят претрупаните тоалети на стила рококо с бели, пристегнати високо над кръста и свободно пуснати по фигурата [[хитон]]
Без да се отрича мъжкия влог на архитектите и майсторите, трябва да се признае, че безупречното съчетание на спокойните антични форми с декоративното изящество на съвремието е последното декоративно постижение на жените през тази епоха.
=== Фасади ===
Сградите в стил класицизъм са с равнинни, симетрични фасади, равномерно запълнени с правоъгълни прозорци и употребена с мярка украса. Те са украсени с антични [[колони]], [[корниз]]и, [[гирлянда|гирлянди]] и [[фронтон]]
=== Вътрешни помещения ===
„Една стая, която няма друга украса освен прекрасната си простота...“, казва една дама и като че ли с тези думи характеризира най-добре помещенията. Но понятието простота е относително. Стаите са високи, с прости праволинейни очертания, с гладки едноцветни тавани и стени с тапети, все още копринени, както при рококо. Стените на представителните помещения са все още изцяло разчленени на полета с линии и плитки [[пиластър|пиластри. ]]Понякога тези полета се центрират с орнаменти, които преминават и към тавана. Подовете са покрити с паркет, подреден в спокойни фигури. Вратите са високи, с профилирани правоъгълни рамки, табли и без специална украса. Прозорците са големи, със стъкла, разчленени на издължени правоъгълници. Само в официалните помещения стените и таваните са с дълбоки, тежки профили и релефни орнаменти.
=== Мебелировка ===
Красотата на мебелите се търси най-вече в съпоставянето на хоризонтални и вертикални линии, като се избягва нервността на асиметрията. Краката, квадратни или кръгли, са винаги с елегантно изтънен долен край. Характерни са прищипванията и канелюрите. Канапетата, креслата и столовете са леки, с удобно вгънати гърбове, а подръчниците често наподобяват лебедова шия. Тапицирани са с раирано [[кадифе]] или с тъкани, специално за целта платове с растителни или [[алегория|алегорични]] мотиви. Балдахините на леглата се носят от дървени, наистина по-стройни, но като че ли свалени от римска сграда колони. Плоски колони стоят по ъглите на шкафовете. Почти всички мебели са от масивен махагон, често украсени с орнаменти от лят [[бронз]] и винаги удобни за ползване.
В подредбата на интериора също по античен маниер се включват минимално количество вещи. Но за разлика от [[античност]]
=== Декорация ===
Декоративните предмети в интериора не са много. Крехките, полупрозрачни материали на стила рококо се избягват и се предпочита масивният бронз. Под формата на [[аплик|аплици,]] свещници, [[канделабър|канделабри]], часовници и др. бронзът присъства в почти всяка стая, но това не е излъсканият, позлатен и дори лакиран бронз на барока, а матово [[патина|патиниран]], напомнящ за античността.
В наподобяване на античността е силата и слабостта на лъжекласическия интериор. Безусловно в него се внасят копия на най-красивите неща от древността, но когато, срязани наполовина колоните служат за поставки на вази, а те от своя страна не се пълнят с вода, а триножниците и лампите не се палят, за да не опушват тапетите, те напълно загубват своята органичност и се превръщат в преднамерени, дори малко неуместни украшения. Разбира се, в благоразумните интериори подобни увлечения почти липсват.
=== Орнаменти ===
В орнаментите се преплита стремежът към антична простота и лирично-декоративния вкус на времето. Античните мотиви: акантови листа, колони, тежки венци и гирлянди от плодове и листа, са навсякъде, но винаги обвити в сантименталност и романтизъм. Венците не са от дъбови, а от лозови и бръшлянови листа, гирляндите не са от плодове, а от рози, по стените се рисуват колони, на които са кацнали целуващи се гълъби. И навсякъде са вместени звънчета, панделки, музикални инструменти, кошници с цветя и идилични селски сцени. Цветовете не са ясни и наситени, както в Рим и Гърция, а пастелни: нежнозелени, бледожълти и бледосиви, на места преливащи в бял лак и позлата. Очевидно стилът е премного романтичен, за да се отдаде на аскетизъм или да се проникне изцяло от античен Духъ.
=== Принос ===
Силата на класицизма е в неговата близост до нуждите на епохата. Той превежда на масов език естетическите постижения на
новото време, създава по-прости и по-лесни за изпълнение форми, които векове ще служат на масовия жилищен интериор под наименованията „лъжекласицизъм“, „нов класицизъм“ те ще съпътстват фасадите на сградите, облика на мебелите,
членението на вратите и прозорците. Повечето мотиви на класицизма наистина са антични, но но са пропити с бодрост и трезвост, а с лирична нежност и мечтателен естетизъм. Те излъчват копнеж по отминалото благородно време.
=== Наименования ===
Във Франция зрелият класицизъм е познат под името „[[Луи XVI]]“/1774 – 1789/. Преходът от него към френския ампир е познат
като стил „[[Директория]]“ /1795 – 1799/. В Англия развитието на стила е свързано с имената на архитект Робърт Адам и майсторите-мебелисти Георг Хепълуайт и Томас Шератон. Затова английският класицизъм се среща под имената „Адам“, „Хепълуайт“
и „Шератон“. Немският и австрийският класицизъм често се обобщава като стил „Цопф“. В Австрия и Унгария често се нарича и стил „[[Йозеф II|Франц Йосиф ІІ]]“ /1780 – 1790/.<ref>„Интериорът през вековете“, Иван Беджев</ref>
== Представители ==▼
▲==Представители==
{{commonscat|Classicist paintings}}
*[[Кардинал Ришельо]]
*[[Никола Боало]]
*[[Жан-Батист Молиер]]
*[[Жан Расин]] –
*[[Пиер Корней]] –
*[[Жул Ардуан Мансар]]
*[[Жан Антоан Удон]]
*[[Никола Пусен]]
== Източници ==
<references />
== Вижте също ==
|