Джак Килби: Разлика между версии

| име-оригинал = Jack St. Clair Kilby

| роден-място = [[Джеферсън Сити]], [[Съединени американски щати|САЩ]]

| починал-място = [[Далас]], [[Съединени американски щати|САЩ]]

| националност = {{USA}}

| работил-в = [[Texas Instruments]]<br>Тексаски университет A&M

'''Джак Сейнт Клеър Килби''' (на [[английски език{{lang-en|английски]] ''Jack St. Clair Kilby''}}) е [[Съединени американски щати|американски]] [[инженер]]. През [[1958]] г. той изобретява [[интегрална схема|интегралната схема]], докато работи за [[Texas Instruments]]. Откритието е направено по същото време от [[Робърт Нойс]], работещ за [[Fairchild Semiconductor]]. През [[2000]] Килби получава [[Нобелова награда за физика]], заедно с [[Жорес Алфьоров]] и [[Херберт Крьомер]].

Джак Килби е роден на [[8 ноември]] [[1923]] г. в [[Джеферсън Сити]], [[Съединени американски щати|САЩ]]. През [[1948]] завършва [[Университет на Илинойс в УрбанаЪрбана-Шампейн|Илинойския университет]] в [[Урбана]]-[[Шампейн]], след което се занимава с [[транзистор]]и във фирма, производител на радиочасти. През [[1958]] преминава в Texas Instruments, която по същото време насочва своите усилия към миниатюризация на [[Електронна схема|електронните схеми]]. Наблюдавайки трудоемкия процес на сглобяване на микромодули от електронни елементи, монтирани един към друг, Килби разбира, че компонентите на схемите може да се изготавятизготвят едновременно върху една [[германий|германиева]] пластинка. През [[1959]] фирмата представя първата в света интегрална схема от пет елемента, разположени на една германиева пластинка с дължина от 1&nbsp;cm. Всичките пет елемента са свързани помежду си с миниатюрно тънки [[Проводник|проводници]]. Методът на Килби се оказва прекалено сложен и неговите интегрални схеми след време са изместени от схемите на Робърт Нойс.

От [[1978 г.]] до [[1985]] г., Килби е преподавател в Тексаския университет A&M. През [[1983]] г. се пенсионира от Texas Instruments.

Килби умира от рак на [[20 юни]] [[2005]] г. в [[Далас]] на 81-годишна възраст.

* P. Binant, ''Au coeur de la projection numérique'', Actions, '''29''', 12- – 13, Kodak, Paris, 2007.