Лозен (област Велико Търново): Разлика между версии

За селото е писано малко. Една история писана от даскал Симеон Даскалов в началото на 20 век все още е като библия за населението. Направена по-скоро като анкета, в нея са пресъздадени систематизирано легендите за селото, записани от автора. През 80-те години на 20 век излиза една нова история на селото писана от Георги Димитров "Село„Село Лозен"Лозен“ която общо взето хвърля светлина за периода след 1944 година. През 2016 година излезе от печат и книгата на Цветан Евтимов "Дървото„Дървото на живота"живота“ където автора успява да създаде генеалогия на 64 рода. По същество има още какво да се пише по този въпрос. Приноса на авторите е безспорен, но като цяло нямаме сериозно историческо проучване на миналото на селото до 1944 година. В момента се подготвя и трета книга за историята на селото, която по същество ще осветли миналото на селото до Освобождението.Автор е Станимир Димитров, докторант по история във ВТУ ,,Св.св.Кирил и Методий".

Селото за пръв път се споменава в средата на 15 век, заедно с село Агатово /дн. с. Агатово, Севлиевско/ като тимар на кятиб Дурхан. В регистъра е с името Плащани. С 20 домакинства неверници. След това обаче настъпва вълна на ислямизация, поради каква причина на този етап, не можем да отговорим. Дали доброволно е приеман исляма в замяна на плащането на по-малко данъци или насилствено ислямизиране на населението не можем да отговорим конкретно, но от началото на 16 век имаме регистър на тимари където мимоходом се съобщава за Блащене, близо до Арнаут Хасан /вероятно с.Паисий /. В случая обаче имаме данни за съседното село Бахтавани с друго име Чаир кьой /дн.с Камен/ където ясно се вижда, че имаме синове на Абдулах или от 13 домакинства мюсюлмани, 8 са синове на приели исляма българи. Предполагаме, че вълната на ислямизация е свързана с похода на Владислав Варненчик през 1444 година. В подкрепа на това ни предположение е легендата за село Крал Бунар /дн.Царски извор/ свързана точно с похода на Владислав. Споменаването на селото в началото на 16 век ясно ни подсказва, че селото продължава своето съществуване.

През 1632- – 1633 година от регистър за плащане на джезие отново се споменава Блащене с 24 ханета/семейства/ влизащо на територията на Разградска каза.

В документ открит в ДАА - – Велико Търново, разбираме, че селото заедно с още пет села е било вакъф на Едикчи Мехмед паша/около 1732 г/, като отново се споменава като Плащна или Пласна/вж. Б. Цветкова/. В същия документ от 1885 година освен, че вече било известно под друго име: Кара Хасан, се дават и границите на селото които са:

Кладенецът "Кара„Кара Агачъ"Агачъ“, лежащ на течащата вода Шейбе/р.Шипа/ в полето; след този кладенец/но не по права линия/ воденицата на Исмаил ага, Малките гробища, Големия ГюлджюкГюлджук, Големия кираджийски път и Арнаутския мост.

В един от спомените си Ст.Стамболов разказва, че по време на Руско-турската война 1877- – 1878 година или по точно през август 1877, в Търново са дошли селяни от с.Кара Хасан с молба да им бъде раздадено оръжие с което да се бранят от башибозуци и прочие турци. Тази молба удивлява и самия Стамболов, което красноречиво говори за характера на жителите на дн.с Лозен