Австро-Унгария: Разлика между версии

'''Австро-Унгария''' ({{lang-de|Österreich-Ungarn}}, {{lang-hu|Osztrák-Magyar Monarchia}}) е историческа [[Лична уния|дуалистична]] [[монархия]], състояща се от две части - – Представените в Имперското събрание кралства и земи (немски: Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (унгарски: ''A Magyar Szent Korona Országai).'' За по-кратко неформално са използвани наименования на двете части, разделени от река [[Лейта]] – [[Цислейтания]] ("земите отсам Лейта) и [[Транслейтания]] ("земите„земите оттатък Лейта"Лейта“). Австро-Унгария е съвкупност от територии, известни като "коронни„коронни земи"земи“ (Kronenländer), обединени в персонална уния в лицето на монарха, който е суверен на всяка една от тях. Toва е демонстрирано и от официалната титулатурадинастията на владетеля, който е: "Негово имперско и кралско апостолическо величество (име), по Божията воля император [кайзер] на Австрия, крал на Унгария и Бохемия, на Далмация, Хърватско, Славония, Галиция, Лодомерия и Илирия, крал на Йерусалим, ерцхерцог на Австрия, велик херцог на Тоскана и Краков, херцог на Лотарингия, на Залцбург, Щирия, Каринтия, Крайна и на Буковина, войвода на Седмоградско [ТрансилванияХабсбурги], маркграф на Моравия, херцог на Горна и Долна Силезия, на Модена, Парма, Пиаченца и Гуасталла, на Аушвиц и Затор, на Тешен, Фриаул [Фриули], Рагуза [Дубровник] и Зара [Задар], суверен граф на Хабсбург и Тирол, на Кюбург [днес в кантон Цюрих, Швейцария], Гориция и Градиска, владетел на Триент [Трентино] и Бриксен [Болцано-Бресаноне], маркграф на Горен и Долен Лаузиц и в Истрия, граф на Хоенемс, Фелдкирх, Брегенц, Зоненберг и тте.н., владетел на Триест, на Катаро и на Вендската марка [Словенска Крайна], Велик войвода на Войводство Сърбия и т.н. и т.н."<ref>[[:de:Großer_Titel_des_Kaisers_von_Österreich|https://de.wikipedia.org/wiki/Gro%C3%9Fer_Titel_des_Kaisers_von_%C3%96sterreich]]</ref>> Просъществува от [[1867]] г., когато [[Унгария]] получава широка автономия в рамките на империята, до края на [[Първата световна война]], когато търпи поражение и се разпада през [[1918]] г.

|[[Крайна (провинция)|Херцогство Крайна]] || [[Любляна|Любляна]]

Начело на Австро-Унгария стои австрийския император, който е и унгарски крал (''Негово императорско и кралско величество''; учрежденията се наричат ''Императорски и кралски''). Той се ползва с още много други титли (най-важната от тях е ''крал на Бохемия'', или Чехия), отнасящи се към различни региони, държави или традиционни за династията на [[Хабсбурги]]те. Официалната титулатура на владетеля е: "Негово имперско и кралско апостолическо величество (име), по Божията воля император [кайзер] на Австрия, крал на Унгария и Бохемия, на Далмация, Хърватско, Славония, Галиция, Лодомерия и Илирия, крал на Йерусалим, ерцхерцог на Австрия, велик херцог на Тоскана и Краков, херцог на Лотарингия, на Залцбург, Щирия, Каринтия, Крайна и на Буковина, войвода на Седмоградско [Трансилвания], маркграф на Моравия, херцог на Горна и Долна Силезия, на Модена, Парма, Пиаченца и Гуасталла, на Аушвиц и Затор, на Тешен, Фриаул [Фриули], Рагуза [Дубровник] и Зара [Задар], суверен граф на Хабсбург и Тирол, на Кюбург [днес в кантон Цюрих, Швейцария], Гориция и Градиска, владетел на Триент [Трентино] и Бриксен [Болцано-Бресаноне], маркграф на Горен и Долен Лаузиц и в Истрия, граф на Хоенемс, Фелдкирх, Брегенц, Зоненберг и т.н., владетел на Триест, на Катаро и на Вендската марка [Словенска Крайна], Велик войвода на Войводство Сърбия и т.н. и т.н."<ref>[[:de:Großer_Titel_des_Kaisers_von_Österreich|https://de.wikipedia.org/wiki/Großer_Titel_des_Kaisers_von_Österreich]]</ref>>

* [[Франц II]] ([[1804]]- – [[1835]]), който едновременно е и унгарски крал под името Ференц I ([[1804]]- – [[1835]])

* [[Фердинанд I (Австрийска империя)|Фердинанд I]] ([[1835]]- – [[1848]]), който едновременно е и унгарски крал под името Фердинанд V ([[1835]]- – [[1848]])

* [[Франц Йосиф (Австро-Унгария)|Франц Йосиф]] ([[1848]]- – [[1916]]), който едновременно е и унгарски крал (де факто: [[1849]]- – [[1916]], де юре: [[1867]]- – [[1916]])

* [[Карл I (Австро-Унгария)|Карл I]], който едновременно е и унгарски крал под името Карл IV ([[1916]]- – [[1918]])

Принципът за самоопределение на съставните нации на Австро-Унгария и даване на възможност за автономното им развитие е споменат в [[Четиринадесетте точки на Уилсън]]. Според мирния договор тя изгубва [[Трентино-Южен Тирол|Южен Тирол]] и полуостров Истрия в полза на [[Италия]], Далмация, част от [[Каринтия]], [[Крайна (провинция)|Крайна]] и [[Босна и Херцеговина|Босна]] в полза на [[Югославия]], [[Галиция]] в полза на [[Полша]], [[Буковина]] в полза на [[Румъния]], както и [[Бохемия]] и [[Моравия]], които стават част от новосъздадената [[Чехословакия]]. Антантата забранява всякаква връзка с [[Германия]] - – както използването на термина "Германска„Германска Австрия"Австрия“ от бъдещата австрийска държава, така и обединението с [[Германия]] ([[Аншлус]]).

Земите на австрийските провинции [[Бохемия]], [[Моравия]] и Словакия, заедно със Закарпатска Рутения, сформират [[Чехословакия]] – изкуствено създадена държава под натиска на Франция, не на национален принцип, а на принципа на изгодните граници, които биха помогнали максимално за изолацията на Германия и максималното смаляване на Австрия и Унгария, за да не могат никога да се съвземат. Съгласието за формирането на обща държава eе постигнато от [[Томаш Масарик|Томаш Гариг Масарик]], който организира чешките и словашките общности и политически сдружения извън границите на империята преди и по време на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Съглашението между чехи и словаци е плод на общи интереси. До формирането на общата държава контактите между двете нации не са особено интензивни. Предимно индустриалните Бохемия и Моравия (Чехия) и предимно аграрната Горна Унгария (Словакия) дори не са част от едно и също държавно формирование. Бохемия и Моравия влизат в австрийската част на империята, а словашките земи - – в унгарската, както е видно и от официалното им наименование до 1918г1918 г. Но обединението на чехи и словаци е разглеждано като преграда пред германския и унгарския национализъм, тъй като значителни общности от австрийски германци и унгарци влизат в границите на новата държава и отказват да се примирят в това обстоятелство. От 13 млн. души 6 млн. са [[чехи]], 3,5 млн. са [[австрийци]], 2 млн. са [[словаци]], 700 000 са [[унгарци]], 500 000 [[русини]] и други по-малки етнически групи.