Жан-Франсоа Тириар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 10:
'''Жан-Франсоа Тириар''' ({{lang-fr|Jean-François Thiriart}}, [[22 март]] [[1922]] — [[23 ноември]] [[1992]]) — [[Белгия|белгийски]] политик-националист, [[геополитика|геополитик]], представител на идеологическото течение на [[Трети път|Третия път]].
 
{{факт|Жан-Франсоа Тириар е силно повлиян от идеите на [[Освалд Шпенглер]] като млад. Личността и геополитическите му възгледите са изключително интересни. През 1936/37 г. активно участва в белгийската политика и по-специално в редовете на «Обединените млади социалисти», «Антифашисткия социалистически съюз» и други движения в левия политически спектър. По време на Испанската гражданска война се включва в групата на Пиер Вермейлен, млад адвокат и социалист, който след началото на Втората световна война емигрира в Лондон, а през 1945 г. е адвокат на Тириар, който е обвинен в колаборционизъм пред белгийски военен съд. След 1945 г. Пиер Вермейлен нееднократно заема министерски постове в Белгия.|2016|5|17}}
 
{{факт|През 1939 г. Тириар във времето около сключването на [[Пакт Молотов-Рибентроп|пакта Молотов-Рибентроп]] заема леви пацифистки позиции, присъединявайки се към организацията Fichte Bund с [[националболшевизъм|националболшевистка]] идеология, ведно с [[Ернст Никиш]]. През 1940 г. Тириар става член на групата «Приятели на Великогерманския райх» (на [[френски]] Les Amis du grand Reich Allemand) — организация обединяваща бивши ултралеви активисти от колаборционистични позиции. През 1943 г. Тириар е в списъка на съпротивата, като подлежащ на ликвидация. Пуска се слух, че е преминал специална подготовка и обучение под ръководството на [[Ото Скорцени]].|2016|5|17}}
 
{{факт|След войната е осъден на лишаване от свобода за колаборционизъм с нацистите. Излежава 3 години от присъдата си. През 1962 г. основава своя организация, първоначално създадена като политическо крило - [[Млада Европа]]. На 4 март с.г. във Венеция съвместно с лидера на [[Съюз на британските фашисти|Британския фашистки съюз]] и [[юнионизъм|юнионисткото движение]] [[Освалд Мозли]], както и на «Италианското социално движение» и германската «Социалистическа имперска партия» [[Адолф фон Таден]] създават "[[Трети фронт]]" срещу атлантизма, като най-голямата заплаха за [[евроцентризъм|евроцентризма]]. Поради несъгласието на Тириар с Таден относно антикомунизма на последния пропада реализацията на проекта на съвместно учредената "[[Национална партия Европа]]".|2016|5|17}}
 
{{факт|Тириар е убеден [[Консервативна революция|консервативен революционер]], като даже разширява геополитическото си пространство на запад до [[Рейкявик]]. Подържа връзки с [[Ото Щрасер]] и с пребиваващия в Испания свален аржетински президент [[Хуан Перон]]. Тириар подържа и идеите на [[народен фронт за освобождение на Палестина|народния фронт за освобождение на Палестина]].|2016|2|7}}
 
{{факт|През 60-те години на 20 век по времето на [[голизъм|голизма]], Тириар е на за Европа от Атлантика до Урал, а за [[евроазийство]] - от Дъблин до Владивосток, по чийто възглед си прилича с [[Карл Хаусхофер]]. През 70-те години във връзка с провежданата от [[Леонид Брежнев]] политика на разведряване, Тириар се застъпва за една много интересна теза по създаването на Евро-съветска империя. През 80-те години Тириар е на твърдата позиция за Третия път.|2016|2|7}}
 
{{факт|Интересното е, че нестандартния френски геополитик доживява на стари години да види падането на Берлинската стена и през 90-те години, непосредствено след изчезването на СССР, Тириар е вече в Москва на срещи с представителите на руската патриотична опозиция, въпреки че, през септември 1969 г. представители на "Млада Европа" са били арестувани в Москва от [[КГБ]].|2016|2|7}}
 
== Източници ==