Магнус Ладулос: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
разширяване |
разширяване |
||
Ред 41:
Гробът на Магнус Ладулосе, който приживе страда от хронично белодробно заболяване или сърдечна недостатъчност, се намира в църквата „[[Ридархолм]]“ в Стокхолм, където той е погребан по собствено желание и освен него са погребани и съпругата му кралица [[Хелвиг Холщайнска|Хелвиг]], дъщеря им [[Рикиса]] и един негов внук по линия на мъжки наследник. Там са погребани и още трима души. <ref name="dn.s_Magn">{{Цитат уеб
| заглавие = Magnus Ladulås ska DNA-testas – DN.SE | труд = DN.SE | достъп_дата = 17 септември 2015 | уеб_адрес = http://www.dn.se/nyheter/vetenskap/magnus-ladulas-ska-dna-testas/}}</ref>
== Наследници ==
Първородният син, Биргер, е определен за наследник на трона, но това е оспорено от втория брат Ерик. През 1304 г. Ерик и третия брат, Валдемар, с датска помощ организират въстание срещу Биргер, който бива подкрепен от [[Тиргилс Кнутсон]]. С помощта на Кнутсон синът на Биргер, Магнус, е избран за престолонаследник. <ref name="Швеция15">{{cite book|title=Швеция. От наченките до наши дни|last=Финдайзен|first=Йорг-Петер|authorlink=|coauthors=|year=2008|publisher=Рива|location=София|isbn=9789543201761|pages=59 – 63|url=|accessdate=}}</ref>
В края на 1307 г. Биргер и съпругата му са похитени от Ерик и Валдемар в кралския двор в [[Хатуна]] и са заточени в укрепения кралски замък [[Нюкшьопингхюс]]. През 1317 г. Биргер използва коледно тържество, за да плени двамата си братя. Избухва гражданска война. През 1318 г. Ерик и Валдемар са убити по време на пленничеството си. На 8 юли 1319 г. регентът [[Матс Кетилмундсон]] коронясва върху камъка в [[Мора]] тригодишния син на Ерик, Магнус, за нов крал на Швеция, който от 8 май същата година е и крал на [[Норвегия]]. <ref name="Швеция54–59" />
Този избор на крал представлява рождената дата на шведската благородническа демокрация. На 8 юли 1319 г. е написана [[Магна харта на Швеция|Шведската „Магна Харта“]], по силата на която кралят се задължава при акта на избора да направи „кралско обещание“ да спазва свободите на аристокрацията и църквата. <ref name="Швеция54–59" />
== Източници ==
| |||