Банщица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м от ляво |
мРедакция без резюме |
||
Ред 24:
Ако за начало на река Банщица се приеме Вратечка река, която води началото си от 1700 м. н.в., източно от връх Църната чука в [[Осогово]]), Банщица има дължина около 20 км<ref>Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.44</ref>, водосборна площ 128 км<sup>2</sup> (твърде голямо и съмнително число) и среден наклон 63‰. Западно от град Кюстендил, на {{coord|42|16|42|N|22|39|49|E|}} отдясно в река Банщица се влива по-дългата и по-пълноводна Глогошка река, която според<ref>Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 137. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581</ref> се смята за начало на обединената вече река Банщица.
Глогошка река извира на 1911 м н.в., на 1 км североизточно от връх Човеко (2047 м) в [[Осоговска планина]]. Тече в посока север-североизток в дълбока и силно залесена долина. При село [[Жиленци]] излиза от планината, завива на изток-североизток и навлиза в [[Кюстендилската котловина]]. Както бе посочено по-горе малко преди град Кюстендил в нея
Водосборният басейн на реката е с площ от 93 км<sup>2</sup>, което представлява 0,54% от водосборния басейн на река [[Струма]]. По другите данни площта на водосборния басейн е 128 км<sup>2</sup> и залесеност от 58%.
Ред 33:
::* ← Калушко дере
Река Банщица е с преобладаващо дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е през месец април, а минимумът
По течението на реката в [[Община Кюстендил]] са разположени 4 населени места, в т.ч. 1 град и 3 села: [[Жиленци]], '''[[Кюстендил]]''', [[Ябълково (Област Кюстендил)|Ябълково]] и [[Жабокрът]].
Град [[Кюстендил]] е разположен край двата бряга на реката, като в продължение на около 4 км коритото ѝ е коригирано чрез стоманобетонно съоръжение с каменна облицовка и двоен трапецовиден профил. В централната градска част коритото е покрито и е създадена зона за отдих. Корекция с дължина 1 км е извършена и при устието, с което се предпазва от заливане обработваемата земя. Бреговете са укрепени чрез залесяване с [[топола]], [[върба]] и [[акация]] от Кюстендил до устието. На реката има няколко моста. Използва се за напояване на около 15 000 дка чрез гравитачни канали и чрез завиряваните от реката язовири „Дренов дол" и „Лозно". В Кюстендил реката приема водите на деретата Колушко, Катранлийско и Лозенско, а в източния му край
Банщица е един от градообразуващите фактори за антична [[Пауталия]], средновековен [[Велбъжд]] и днешен Кюстендил. Близо до десния и бряг са разкрити останки от северната част на градската крепостна стена.
| |||