Маламир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 7152419 на 104.244.74.72 (б.)
Ред 4:
| изображение за личността=
| описание на изображението=<small></small>
| управление=[[831]]- – [[836]]
| коронация=
| обкръжение=
Ред 32:
Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, Маламир го изпраща на смърт. Младият кан продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на [[Плиска]]. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с [[Франкската империя]] и с [[Византия]].
 
Византийският [[император]] [[Теофил]] нарушава 30-годишния мирен договор, подписан с Омуртаг, и през [[836]] г. предприема поход срещу България. Българите, начело с [[кавхан Исбул|кавкан Исбул]], отговарят, като навлизат във византийските територии и стигат чак до [[Одрин]]. После се отправят към [[Пловдив]] и след преговори с жителите му влизат в града. От този момент градът е включен в пределите на България. Този град по онова време има важно стратегическо значение за овладяването на [[Родопи|Родопската област]], както и за прекъсване на римския път [[Виа Милитарис]] (Виа Диагоналис) на [[Балканския полуостров]], който свързва Сигиндунум ([[Белград]]), Сердика (днес [[София]]) и [[Константинопол]] и сухоземната връзка между [[Солун]] и [[Константинопол]]. Тези събития са описани в каменен надпис, известен като „Маламирова летопис“.
 
Маламир неочаквано умира през [[836]] г. и, тъй като не оставя наследници, престолът заема племенникът му [[Пресиян]] - – син на брат му Звиница. Не е известна точната причина за смъртта на българския владетел.
 
==Бележки==
* Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „''Кой кой е в средновековна България (Второ издание)''“, Издателство „Петър Берон“, София, 1999 г. ISBN 954-402-047-0
* [[Васил Златарски|Златарски, Васил]], „''История на българската държава през Средните векове''“. Т. 1. „''Първо българско царство. Епоха на хуно-българското надмощие“ (679- – 852)''“, С. 1918
* [[Константин Иречек]]: ''Geschichte der Bulgaren'', Georg Olm Verlag, 1977 (Orig.: Verlag von F. Tempsky, Prag, 1876)
* Bahši Iman, ''Džagfar Tarihy'', vol. I, Orenburg 1997.
Ред 48:
{{Български владетели}}
 
[[Категория:БългарскиВладетели владетелина Първата българска държава]]
[[Категория:Крумова династия]]
[[Категория:Първа българска държава]]
[[Категория:Родени през 9 век]]
[[Категория:Починали през 830-те години]]