Потребителски интерфейс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ш към поснение; форматиране: 3x тире, 2x тире-числа, 3 интервала (ползвайки Advisor) |
проверка и изглаждане на превода |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Интерфейс}}
Целта на проектирането на потребителски интерфейс е да се произведе
С по-широкото навлизане на [[Персонален компютър|персоналните компютри]]
== Общ преглед ==
▲В областта на [[Индустриален дизайн|промишления (индустриалния) дизайн]], потребителският интерфейс е мястото, където се случва взаимодействието между човека и машината. Целта на това взаимодействие е да се позволи ефективно управление и контрол върху машината от страна на човека, като в същото време машината връща обратно информация, която подпомага процеса на вземане на решения от оператора. Примерите, които описват най-точно понятието за потребителски интерфейс включват: интерактивните аспекти на компютърните операционни системи; инструментите за ръчно управление; контролните табла за управление на механизацията в различни отрасли на промишлеността, и други механизми за управление на процеси.
В по-
▲Целта на проектирането на потребителски интерфейс е да се произведе такъв продукт, който да направи работата с машините лесна, ефективна и приятна, по начин, по който да се достигне до желания от потребителя резултат. Това обикновено означава, че операторът трябва да осигури минимален набор от входящи данни за постигането му, като в същото време машината сведе до минимум вероятността от нежелан краен резултат за човека. При създаването на потребителските интерфейси играят роля и други дисциплини като [[ергономия]] и [[психология]].
Проектирането на човеко-машинните интерфейси е свързано и с отчитане на човешкия фактор. Съответните дисциплини са [[ергономия]] ({{lang-en|human factors engineering}} и [[ползваемост]], които са част от [[Системно инженерство|системното инженерство]]. Инструментите, използвани за това, почиват на познанията по информатика, като например [[компютърна графика]], операционни системи, [[езици за програмиране]]. В днешно време, тъй като почти всеки човеко-машинен интерфейс използва не команден ред, а графики и изображения, все по-често се използва израза [[графичен потребителски интерфейс]].
▲С по-широкото навлизане на [[Персонален компютър|персоналните компютри]], терминът потребителски интерфейс обикновено се свързва с [[Графичен потребителски интерфейс|графичния потребителски интерфейс]] (на [[Английски език|английски]]: ''graphical user interface, GUI''), като в същото време дискусиите относно проектирането на контролни системи и механизация за промишлеността, по-често се свързват с интерфейси от рода на човек-машина.
<!-- прегледан превод дотук -->
▲Потребителският интерфейс или човеко-машинният интерфейс е тази част от машината, която управлява взаимодействието между човека и машината. Мембранните превключватели, гумените клавиатури и сензорните екрани са само малка част от примерите описващи материалната част на човеко-машинния интерфейс, тази която може да се види и докосне.
▲В по-сложни системи, интерфейсът човек-машина обикновено е компютъризиран. Терминът човеко-компютърен интерфейс се отнася до такъв вид система. В контекста на информационните технологии значението на този термин обикновено включва и софтуер, свързан с контрол върху физическите елементи използвани при взаимодействието човек-компютър.
== Терминология ==
Line 30 ⟶ 21:
** Една системата може да позволява използването на няколко потребителски интерфейса, с цел да обслужи различни видове потребители. Например, една компютризирана библиотечна база данни може да предостави два вида потребителски интерфейса, един за читатели (с ограничен набор от функции, оптимизиран за по-лесна за работа), а другият за библиотечния персонал (с широк набор от функции, оптимизиран за по-голяма оперативност).
* Потребителският интерфейс на една [[
</ref> HMI е модификация на оригиналния термин MMI (man-machine interface).<ref name=":0">^ [[:en:User_interface#cite_ref-nigeria_2-0|<sup>'''''a'''''</sup>]] [[:en:User_interface#cite_ref-nigeria_2-1|<sup>'''''b'''''</sup>]] [[:en:User_interface#cite_ref-nigeria_2-2|<sup>'''''c'''''</sup>]] [[:en:User_interface#cite_ref-nigeria_2-3|<sup>'''''d'''''</sup>]] „User Interface Design and Ergonomics“. COURSE CIT 811 (NATIONAL OPEN UNIVERSITY OF NIGERIA: SCHOOL OF SCIENCE AND TECHNOLOGY): 19. Retrieved 7 June 2014. „In practice, the abbreviation MMI is still frequently used although some may claim that MMI stands for something different now.“</ref> В действителност, съкращението MMI все още често се използва. Друго употребявано съкращение е HCI (human-computer interface), но то по-често се използва за да опише взаимодействието човек-компютър.<ref name=":0" /> Други използвани термини са: оператор на интерфейс конзола (на английски: operator interface console, OIC) и оператор на интерфейс терминал (на английски: operator interface terminal, OIT).<ref>„Introduction Section“. Recent advances in business administration. [S.l.]: Wseas. 2010. p. 190. [[ISBN]] 978-960-474-161-8. „Other terms used are operator interface console (OIC) and operator interface terminal (OIT)“
</ref> Въпреки че са съкращения, термините се отнасят до онази материална част, която отделя оператора на една машина от самата машина.<ref name=":0" /> Без един ясен и удобен за работа интерфейс, хората не биха могли да си взаимодействат с информационните системи.
Понякога
</ref><ref>Citi, Luca (2009). [https://sites.google.com/a/neurostat.mit.edu/lciti/publications_files/LCitiPhD.pdf?attredirects=1 „Development of a neural interface for the control of a robotic hand]“ (PDF). Scuola Superiore Sant’Anna, Pisa, Italy: IMT Institute for Advanced Studies Lucca: 5. Retrieved 7 June 2014</ref>
| |||