Държавно устройство на Съединените американски щати: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Източници+1; форматиране: 4x нов ред, 3x тире, 3+ параметъра, 4 интервала, 4+ параметъра (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 27:
Всеки щат от състава на САЩ има по двама представители (сенатори) в Сената. Броят на щатските представители в Камарата на представителите се определя на всеки 10 години, в зависимост от броя на населението на всеки щат. Всеки щат има най-малко 1 представител, независимо от броя на населението си.
Сенаторите се избират за срок от 6 години, а представителите – за срок от 2 години. Няма ограничения за броя на преизбиранията. Още в първото заседание сенаторите се разделят по жребий на три групи, като на всеки две години едната група се подновява по реда на избирането, така че всяка втора година има обновление. Цензът е навършени 30 години и поне 9 години поданство. Сенаторите са напълно свободни да говорят и гласуват по съвест и затова се смята, че представляват народа на щата, а не неговото правителство{{hrf|Владикин|1933|40}}.
Депутатите от Камарата на представителите се избират направо от народа за двегодишен мандат без периодично обновяване. Цензът е навършени 25 години и поне 7 години поданство. Както и сенаторите, те трябва да бъдат жители на щата, от който са избрани.
Изборите за депутати стават през ноември, а мандатът започва да тече от 4 март. Тъй като редовната сесия на Конгреса започва от първия понеделник на декември, оттогава до 4 март заседава и решава старият Конгрес, когато вече е избран съставът на новия.
Двете камари са равни, но в някои отношения например по финансови въпроси, Камарата на представителите има първенство. Законодателната инициатива принадлежи само на народните представители (министрите и президентът нямат такава) и всеки член на Конгреса има право да внася законопроекти само от свое име. Изпълнителната власт, и особено президентът, могат да се обръщат към Конгреса с предложения или пожелания за създаването на нови закони. Популярни са президентските обръщения „за състоянието на съюза“, отправяни към Конгреса през януари<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://news.bg/world/obama-s-posledno-obrashtenie-kam-natsiyata-v-ramkite-za-sastoyanieto-na-sayuza.html| заглавие=Обама с последно обръщение към нацията в рамките „За състоянието на съюза“ |достъп_дата = 31 май 2016|издател=news.bg }}</ref>. Те са с голямо политическо значение, но не са задължителни за Конгреса: той може да ги възприеме, да ги видоизмени или да не ги вземе предвид.
В САЩ не може да се говори за парламентарен контрол в европейския смисъл. Министрите не са членове на Конгреса и не могат да бъдат пряко контролирани. Те отговарят пред закона, а не пред парламента, и ако го нарушат, се подлагат на държавно обвинение ([[импийчмънт]]), при което обвинението се повдига от Камарата на представителите, а Сенатът отсъжда{{hrf|Владикин|1933|42}}.
За работата на Конгреса голяма роля играят парламентарните комисии и председателят на Камарата на представителите (Спикер, {{lang-en|Speaker}}). Постоянните комисии имат за задача да проучват законопроектите и да подготвят необходимите политически и технически данни, които докладват. В Камарата тези комисии се назначават от Спикера, който освен това определя дневния ред и реда на ораторите. Спикерът е един от лидерите на мнозинството и упражнява голяма власт в Камарата.
Законопроектите минават на три четения, като при последното не се допускат поправки. Те трябва да бъдат приети и от двете камари. Когато втората камара извърши поправка, той се връща в първата камара за одобрение на изменението. Ако не се постигне съгласие, се излъчват комисии от двете камари, които влизат в преговори и при непостигане на съгласие законопроектът пропада. За да стане закон, приетият законопроект трябва да бъде одобрен от президента на САЩ, който има право на отлагателно вето, което е временно - ако законопроектът бъде отново одобрен с мнозинство две трети, той става закон и влиза в сила дори без санкцията на президента{{hrf|Владикин|1933|40}}.
=== Изпълнителна власт ===
| |||