Уикипедия

Ангел Узунов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 35:
==Биография==
[[Файл:BASA-1935K-1-60-9-IMARO.jpg|ляво|мини|300п|Обща снимка на [[Шести конгрес на ВМРО|Шестия конгрес на ВМРО]]. Отбелязани са [[Георги Баждаров]], [[Кирил Пърличев]], Ангел Узунов, [[Александър Протогеров]], [[Георги Попхристов]], [[Иван Михайлов]], [[Аргир Манасиев]], [[Стоян Филипов]]]]
Узунов е роден на 8 май 1886 година в [[Охрид]], [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Република Македония]]. Син е на учителя [[Димитър Узунов (общественик)|Димитър Узунов]] и брат на революционера [[Христо Узунов]]. ВУчи в [[Скопско българско педагогическо училище|Скопското българско педагогическо училище]]<ref name="Обзор"/> и в 1906 година завършва педагогическото училище в [[Кюстендил]]. През септември 1915 година младши подофицер Узунов завежда разузнавателен пункт №1 в Кюстендил на [[Партизански отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия|Партизанския отряд]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия]].<ref>Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 139. ISBN 954-8187-10-8</ref> По-късно след българското настъпление при намесата на България в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] става началник на разузнавателния пункт в [[Щип]], а после във [[Велес]], където заменя [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]].<ref>Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9</ref>
 
[[Файл:Ahil Karadimchev Angel Uzunov.JPG|дясно|мини|250п|[[Ахил Карадимчев]], Ангел Узунов и други]]
В 1919 година –завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]]. От 1901 година е член на ВМОРО и е началник на Кюстендилския [[Погранични пунктове на ВМОРО и ВМРО|пограничен пункт]] в периода 1909 – 1925 година. Избран е за делегат на бъдещия общ конгрес на [[Битолски конгрес на ВМРО (1923)|Битолския конгрес на ВМРО]] от 1923 година. Секретар е на [[Македонска парламентарна група|македонската парламентарна група]] в [[22 Обикновено Народно събрание|XXII ОНС]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.166, 212.</ref>. В 1925 година е председател на [[Шести конгрес на ВМРО|VI конгрес на ВМРО]] и е избран за запасен член на [[Задгранично представителство на ВМОРО|Задграничното представителство]], въпреки че преди това се противопоставя на идеята ЗП да бъде избирано от конгрес<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.218, 226.</ref>, а не както е по устав от ЦК на ВМРО<ref>Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.144.</ref>. При разкола във ВМРО след убийството на [[Александър Протогеров]] в 1928 година е на страната на [[протогеровисти]]те.
 
Узунов е народен представител в [[22 Обикновено Народно събрание]] от 1927 до 1931 година. По-късно, от 1931 до 1944 година, работи в Министерството на финансите, а от 1944 до 1946 упражнява адвокатска професия. През декември 1942 година публикува в списание [[Илюстрация Илинден]] статията „Впечатления и констатации от конгреса на Илинденци“, в която пише: {{Цитат|Илинденци, като стари борци за свободата и обединението на българския народ, си остават безрезервно на фронта на държавата, която са готови да защитават с последни сили. Техният девиз е: „Един народ, една държава, един Цар“. Родната и храбра българска армия, която в миналото води неколко кървави войни за обединението на българския народ и която в тия исторически моменти стои будна на своя пост, готова на всякакви жертви, за да запази правата на българския народ, също така беше на особена почит от илинденци. Когато се споменеше българската армия, или когато някои нейн представител се явеше да говори на конгреса илинденци със ставане на крака и с „ура“ изказваха своите адмирации и своята признателност към българското войнство. В Смилево, Цапари и в Охрид първите представители на родната армия бяха носени на ръце от илинденци и от народа в знак на обич и признателност.<ref>Илюстрация Илинден, бр.140, стр.6</ref>}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ангел_Узунов“.