Отваря главното меню

Ангел (Ангеле) Димитров Узунов с псевдоними Батя и Надеждин[1] е български адвокат и революционер, началник на Кюстендилския пункт, запасен член на Задграничното представителство на ВМОРО, депутат в Народното събрание.[2]

Ангел Узунов
български революционер

Роден
Починал
12 октомври 1975 г. (89 г.)
Политика
Партия Демократическа партия
Депутат
XXII ОНС   
Ангел Узунов в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Узунов е роден на 8 май 1886 година в Охрид, Османската империя, днес Северна Македония. Син е на учителя Димитър Узунов и брат на революционера Христо Узунов. Учи в Скопското българско педагогическо училище[2] и в 1906 година завършва Кюстендилското педагогическо училище. През септември 1915 година младши подофицер Узунов завежда разузнавателен пункт №1 в Кюстендил на Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия.[3] По-късно след българското настъпление при намесата на България в Първата световна война става началник на разузнавателния пункт в Щип, а после във Велес, където заменя Иван Караджов.[4]

 
Ахил Карадимчев, Ангел Узунов и други

В 1919 година завършва право в Софийския университет. От 1901 година е член на ВМОРО и е началник на Кюстендилския пограничен пункт в периода 1909 – 1925 година. Избран е за делегат на бъдещия общ конгрес на Битолския конгрес на ВМРО от 1923 година. Секретар е на македонската парламентарна група в XXII ОНС[5]. В 1925 година е председател на VI конгрес на ВМРО и е избран за запасен член на Задграничното представителство, въпреки че преди това се противопоставя на идеята ЗП да бъде избирано от конгрес[6], а не както е по устав от Централния комитет на ВМРО.[7] При разкола във ВМРО след убийството на Александър Протогеров в 1928 година е на страната на протогеровистите.

Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в 22 Обикновено Народно събрание (1927 - 1931) с общогражданската листа на Демократическата партия от Горноджумайска избирателна околия.[8] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[9]

По-късно, от 1931 до 1944 година, работи в Министерството на финансите, а от 1944 до 1946 упражнява адвокатска професия. През декември 1942 година публикува в списание Илюстрация Илинден статията „Впечатления и констатации от конгреса на Илинденци“, в която пише:

Илинденци, като стари борци за свободата и обединението на българския народ, си остават безрезервно на фронта на държавата, която са готови да защитават с последни сили. Техният девиз е: „Един народ, една държава, един Цар“. Родната и храбра българска армия, която в миналото води неколко кървави войни за обединението на българския народ и която в тия исторически моменти стои будна на своя пост, готова на всякакви жертви, за да запази правата на българския народ, също така беше на особена почит от илинденци. Когато се споменеше българската армия, или когато някои неин представител се явеше да говори на конгреса илинденци със ставане на крака и с „ура“ изказваха своите адмирации и своята признателност към българското войнство. В Смилево, Цапари и в Охрид първите представители на родната армия бяха носени на ръце от илинденци и от народа в знак на обич и признателност.[10]

Умира на 12 октомври 1975 година в София.[11]

РодословиеРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.14, 69
  2. а б Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 270.
  3. Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 139. ISBN 954-8187-10-8
  4. Минчев, Димитър. Партизанските чети на ВМОРО в Македония. Македонските и тракийските българи в Българската армия по време на войната. Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр. 351. ISBN 954-8187-32-9
  5. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.166, 212.
  6. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.218, 226.
  7. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.144.
  8. Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927-1934 г.). // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
  9. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
  10. Илюстрация Илинден, бр. 140, стр.6
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 173.