Уикипедия

Настъпление на Брусилов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м форматиране: 15x тире-числа, 9x нов ред, 8 интервала, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
'''Брусиловски пробив''' ({{lang-ru|Брусиловский прорыв}}), се нарича офанзива на руската армия от юни - – септември 1916 г. по време на [[Първата световна война]], проведена от генерал [[Алексей Брусилов]], командир на Югоизточния фронт на [[Руската империя]]. <ref name="LiddelHart">{{cite book |title= История на Първата световна война |last=Лидъл Харт |first= Базил|year= 2014|publisher= Труд|location= София|isbn=978-954-398-333-9 |pages=267- – 70 }}</ref>
Тя се оценява като най-успешната операция на [[Руската империя]] във войната и една от най-смъртоносните операции в световната история. Историкът Г. Тънстол я нарича най-голямата криза за Австро-Унгария за периода на войната за Австро-Унгария и най-голямата победа на Антантата, постигната с цената на огромен брой убити.<ref>{{cite journal |first= Graydon A. |last= Tunstall |title= Austria-Hungary and the Brusilov Offensive of 1916 |journal= The Historian |volume= 70 |issue= 1 |year= 2008 |pages= 30–5330 – 53 [p. 52] |doi= 10.1111/j.1540-6563.2008.00202.x }}</ref> Офанзивата е насочена срещу армиите на Централните сили на Източния фронт, започва на 4 юни 1916 г. и продължава до края на септември в района на днешна [[Украйна]], в близост до градовете [[Лвов]], [[Ковел]] и [[Луцк]].
 
Офанзивата е насочена срещу армиите на Централните сили на Източния фронт, стартира на 4 юни 1916и трае до края на септември. Проведена е в района на днешна [[Украйна]], в близост до градовете [[Лвов]], [[Ковел]] и [[Луцк]]. Начело е командирът на Югоизточния фронт на Руската империя генерал [[Алексей Брусилов]].
 
== Предпоставки ==
 
=== Стратегическа обстановка преди битката ===
 
Въпреки по-ограничените си ресурси, [[Централните сили]] постигат големи военни успехи през 1915 година. Сдържайки англо-френските войски в Северна Франция, през лятото германците [[Горлицки пробив|изтласкват руските армии]] от [[Галиция]] и [[Полско царство|Полша]], а [[България в Първата световна война|влизането на България]] във войната през октомври им помага [[Сръбска кампания (Първа световна война)|да окупират и Сърбия]]. Междувременно [[Кралство Италия|Италия]] също се включва във войната, но нейните армии са спрени от [[Австро-Унгария|австро-унгарските]] в [[Битки при Изонцо|сраженията на река Изонцо]] и не успяват да променят негативния за [[Съглашението]] ход на бойните действия. Един от факторите за постигнатите победи е способността на германското командване да прехвърля навреме подкрепления към по-слабите места от съглашенската отбрана.
 
=== Планове на противниците ===
За да противодействат на тази тактика, висши военни представители на съглашенците се договарят (на конференцията в [[Шантий]] в края на 1915) да предприемат през идното лято синхронни офанзиви на [[Западен фронт (Първа световна война)|Западния]], [[Италиански фронт (Първа световна война)|Италианския]] и [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]]. Намеренията им са осуетени през февруари, когато германските войски подемат [[Битка при Вердюн|щурм срещу френските позиции при Вердюн]], а през май [[Битка при Азиаго|австро-унгарските армии настъпват]] от [[Тирол]] към долината на река [[По]]. По молба на притиснатите си съюзници, през април 1916 година руското командване (Ставката на върховния главнокомандващ с началник-щаб генерал [[Михаил Алексеев]]) решава да ускори приготовленията за своята офанзива. Към този момент руските армии между [[Балтика]] и [[Кралство Румъния|Румъния]] са разпределени в три съединения („фронтове“) – Северен, Западен и Югозападен.<ref>{{cite book | last = Зайончковский | first = Андрей | authorlink = Андрей Зайончковски | title = Первая мировая война | location = Санкт Петербург | publisher = Полигон | year = 2002 | pages = 534- – 535 | isbn = 5-89173-174-6 | url = http://militera.lib.ru/h/zayonchkovsky1/index.html | accessdate = 10.06.2016}}</ref> За главния удар към [[Вилно]] е определен Западният фронт, но подготовката му (подвозът на хора и снаряди) закъснява, така че част от силите му са пренасочени към Югозападния фронт, който трябва да настъпи по-скоро срещу австро-унгарците във [[Волиния]] и Галиция и да ги принуди да отслабят натиска срещу Италия.{{hrf|Зайончковский|2002|537- – 538}}<ref>{{cite book | last = Нелипович | first = Сергей | title = Наступление русского Юго-Западного Фронта летом-осенью 1916 года: война на самоистощение? Във: Отечественная история, №3 | year = 1998 | pages = 41- – 42 | url = http://www.grwar.ru/library/Nelipovich-Exhaustion/NE_00.html | accessdate = 10.06.2016}}</ref>
 
=== Съотношение на силите ===
Към началото на юни командващият Югозападния фронт генерал [[Алексей Брусилов]] разполага с общо четири армии – 8-а, 11-а, 7-а и 9-а, разположени от [[Полесие]]то до румънската граница. Без резервите, те наброяват общо 603 000 пехота и 63 000 кавалерия с около 2 000 оръдия и близо 2 500 картечници.{{hrf|Нелипович|1998|42}} ▼
 
Противостоят им няколко формации: армейските групи на генералите Фат, Хауер и Линзинген, австроунгарските 1-а, 2-а и 7-а армия и германската Южна армия с общо 592 000 пехота, 30 000 кавалерия, 2 700 оръдия и 750 миномета.{{hrf|Нелипович|1998|42}} В навечерието на сражението австро-унгарските сили в Галиция и Волиния са отслабени заради решението на началника на генералния щаб генерал [[Конрад фон Хьотцендорф]] да прехвърли войски за офанзивата в [[Тренто (провинция)|Трентино]].<ref>Залесский, К. А. Кто был кто в Первой мировой войне. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-019670-9. с. 318</ref> ▼
▲Към началото на юни командващият Югозападния фронт генерал [[Алексей Брусилов]] разполага с общо четири армии – 8-а, 11-а, 7-а и 9-а, разположени от [[Полесие]]то до румънската граница. Без резервите, те наброяват общо 603 000 пехота и 63 000 кавалерия с около 2 000 оръдия и близо 2 500 картечници.{{hrf|Нелипович|1998|42}}
 
▲Противостоят им няколко формации: армейските групи на генералите Фат, Хауер и Линзинген, австроунгарските 1-а, 2-а и 7-а армия и германската Южна армия с общо 592 000 пехота, 30 000 кавалерия, 2 700 оръдия и 750 миномета.{{hrf|Нелипович|1998|42}} В навечерието на сражението австро-унгарските сили в Галиция и Волиния са отслабени заради решението на началника на генералния щаб генерал [[Конрад фон Хьотцендорф]] да прехвърли войски за офанзивата в [[Тренто (провинция)|Трентино]].<ref>Залесский, К. А. Кто был кто в Первой мировой войне. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-019670-9. с. 318</ref>
 
== Начало на битката (юни – юли 1916) ==
 
=== Пробив при Луцк ===
Четирите армии на Югозападния фронт настъпват по различно време между 3 и 5 юни (21- – 23 май по [[стар стил]]) в четири различни направления в периметър, широк повече от 400 km. Генерал Брусилов разчита, че по този начин ще дезориентира противника и ще повиши морала на собствените си войски, обезсърчени от пораженията и отстъплението в предходната година. Ефектът в участъците на централните 11-а и 7-а армия, действащи от [[Тернопол|Тарнопол]] и [[Язловец]] към [[Лвов]], е на първо време незначителен.{{hrf|Зайончковский|2002|543- – 544}} Едва през юли и август те успяват да отблъснат австро-унгарските сили, съответно, към [[Броди]] и [[Галич]], но не отиват по-далеч.<ref name="shefov631">Шефов, Николай. Битвы России. Москва, АСТ, 2006. ISBN 5-9713-1217-0. с. 631- – 632</ref> За разлика от тях войските на северното и южното крило постигат бързи и впечатляващи успехи при [[Луцк]] (във [[Волиния]]) и при [[Чернивци]] (в [[Буковина]]).▼
 
Струпаната около [[Ровно]] 8-а руска армия (170 000 бойци с 582 оръдия начело с генерал [[Алексей Каледин]]) се възползва от лошото планиране и недостига на снаряди на австро-унгарската 4-а армия (116 000 бойци с 548 оръдия начело с ерцхерцог [[Йосиф Фердинанд]]), за да ѝ нанесе тежко поражение. С помощта на значителната си артилерия руснаците разкъсват телените заграждения и сриват австрийските окопи. На 7 юни те завземат Луцк и форсират река [[Стир]], вклинявайки се на 30 km в позициите на противника.{{hrf|Зайончковский|2002|542- – 543}}{{hrf|Нелипович|1998|42- – 43}} В плен попадат десетки хиляди австро-унгарци<ref name="shefov631"/>, но и атакуващите търпят значителни загуби.{{hrf|Нелипович|1998|42- – 43}}▼
▲Четирите армии на Югозападния фронт настъпват по различно време между 3 и 5 юни (21-23 май по [[стар стил]]) в четири различни направления в периметър, широк повече от 400 km. Генерал Брусилов разчита, че по този начин ще дезориентира противника и ще повиши морала на собствените си войски, обезсърчени от пораженията и отстъплението в предходната година. Ефектът в участъците на централните 11-а и 7-а армия, действащи от [[Тернопол|Тарнопол]] и [[Язловец]] към [[Лвов]], е на първо време незначителен.{{hrf|Зайончковский|2002|543-544}} Едва през юли и август те успяват да отблъснат австро-унгарските сили, съответно, към [[Броди]] и [[Галич]], но не отиват по-далеч.<ref name="shefov631">Шефов, Николай. Битвы России. Москва, АСТ, 2006. ISBN 5-9713-1217-0. с. 631-632</ref> За разлика от тях войските на северното и южното крило постигат бързи и впечатляващи успехи при [[Луцк]] (във [[Волиния]]) и при [[Чернивци]] (в [[Буковина]]).
 
▲Струпаната около [[Ровно]] 8-а руска армия (170 000 бойци с 582 оръдия начело с генерал [[Алексей Каледин]]) се възползва от лошото планиране и недостига на снаряди на австро-унгарската 4-а армия (116 000 бойци с 548 оръдия начело с ерцхерцог [[Йосиф Фердинанд]]), за да ѝ нанесе тежко поражение. С помощта на значителната си артилерия руснаците разкъсват телените заграждения и сриват австрийските окопи. На 7 юни те завземат Луцк и форсират река [[Стир]], вклинявайки се на 30 km в позициите на противника.{{hrf|Зайончковский|2002|542-543}}{{hrf|Нелипович|1998|42-43}} В плен попадат десетки хиляди австро-унгарци<ref name="shefov631"/>, но и атакуващите търпят значителни загуби.{{hrf|Нелипович|1998|42-43}}
 
=== Боеве в Буковина ===
180-хилядната 9-та армия на генерал [[Платон Лечицки]] настъпва на 4 юни в междуречието на [[Днестър]] и [[Прут]] при [[Доброноуц]] и [[Чернивци]]. Въпреки двукратното превъзходство на противника в тежка артилерия, в последвалите 10-дневни боеве тя разкъсва отбраната на 7-а австро-унгарска армия (112 000 бойци, командвани от генерал [[Карл фон Пфланцер-Балтин]]), която губи повече от половината от състава си и допуска руснаците да напреднат с 50 km.{{hrf|Зайончковский|2002|545- – 548}} На 18 юни руснаците влизат в Чернивци, а пет дни по-късно овладяват [[Сучава]].<ref name="osjkin">Оськин, Максим. [http://mreadz.com/read78779/p1 Брусиловский прорыв (1916).] Москва, Эксмо, 2010. Посетен на 10.06.2016.</ref>▼
 
На 28 юни, след няколкодневно прекъсване, генерал Лечицки подновява офанзивата по протежение на и южно от Прут, в резултат на което руснаците напредват с още 70 km, овладяват Буковина и пленяват над 80 000 австро-унгарци и германци.{{hrf|Зайончковский|2002|561- – 562}} На 6 юли руските войски излизат в подножието на [[Карпатите]] (край [[Яблонец]]).{{hrf|Нелипович|1998|43}} ▼
▲180-хилядната 9-та армия на генерал [[Платон Лечицки]] настъпва на 4 юни в междуречието на [[Днестър]] и [[Прут]] при [[Доброноуц]] и [[Чернивци]]. Въпреки двукратното превъзходство на противника в тежка артилерия, в последвалите 10-дневни боеве тя разкъсва отбраната на 7-а австро-унгарска армия (112 000 бойци, командвани от генерал [[Карл фон Пфланцер-Балтин]]), която губи повече от половината от състава си и допуска руснаците да напреднат с 50 km.{{hrf|Зайончковский|2002|545-548}} На 18 юни руснаците влизат в Чернивци, а пет дни по-късно овладяват [[Сучава]].<ref name="osjkin">Оськин, Максим. [http://mreadz.com/read78779/p1 Брусиловский прорыв (1916).] Москва, Эксмо, 2010. Посетен на 10.06.2016.</ref>
 
▲На 28 юни, след няколкодневно прекъсване, генерал Лечицки подновява офанзивата по протежение на и южно от Прут, в резултат на което руснаците напредват с още 70 km, овладяват Буковина и пленяват над 80 000 австро-унгарци и германци.{{hrf|Зайончковский|2002|561-562}} На 6 юли руските войски излизат в подножието на [[Карпатите]] (край [[Яблонец]]).{{hrf|Нелипович|1998|43}}
 
== Развръзка (юли – октомври 1916) ==
 
=== Боеве за Ковел ===
Руското настъпление във Волиния спира в средата на юни за отдих и попълване на войските. Окуражена от успеха при Луцк, [[Ставка]]та бърза да усили Югозападния фронт с 3-а армия от съседния Западен фронт, а в средата на юли – и с гвардията и други части от общия резерв. Така, въпреки значителните загуби в боевете, към края на месеца войските на Брусилов надвишават 980 000 бойци с 3 200 оръдия.{{hrf|Нелипович|1998|44}} За цел на офанзивата е предпочетен важният железопътен възел [[Ковел]] на подстъпите към Полша. Междувременно германското командване струпва в района значителни подкрепления от Прибалтика и от Франция.<ref name="osjkin"/> ▼
 
В началото на юли 3-а и 8-а руска армия подновяват атаките, но са спрени на река [[Стоход]], източно и югоизточно от Ковел. Германските войски на левия бряг на реката, предвождани от генерал [[Александър фон Линзинген]], отблъскват два руски пристъпа в края на юли и през август, възползвайки се от значителното си превъзходство в артилерия и авиация.{{hrf|Зайончковский|2002|552- – 554, 560- – 561}}<ref name="osjkin"/> ▼
▲Руското настъпление във Волиния спира в средата на юни за отдих и попълване на войските. Окуражена от успеха при Луцк, [[Ставка]]та бърза да усили Югозападния фронт с 3-а армия от съседния Западен фронт, а в средата на юли – и с гвардията и други части от общия резерв. Така, въпреки значителните загуби в боевете, към края на месеца войските на Брусилов надвишават 980 000 бойци с 3 200 оръдия.{{hrf|Нелипович|1998|44}} За цел на офанзивата е предпочетен важният железопътен възел [[Ковел]] на подстъпите към Полша. Междувременно германското командване струпва в района значителни подкрепления от Прибалтика и от Франция.<ref name="osjkin"/>
 
През септември и октомври се състоят още четири сражения за Ковел, в които руснаците (командвани първо от [[Владимир Безобразов]], а по-късно от [[Василий Гурко]]) търпят огромни загуби, без да постигнат нов пробив.<ref name="osjkin"/> ▼
▲В началото на юли 3-а и 8-а руска армия подновяват атаките, но са спрени на река [[Стоход]], източно и югоизточно от Ковел. Германските войски на левия бряг на реката, предвождани от генерал [[Александър фон Линзинген]], отблъскват два руски пристъпа в края на юли и през август, възползвайки се от значителното си превъзходство в артилерия и авиация.{{hrf|Зайончковский|2002|552-554, 560-561}}<ref name="osjkin"/>
 
▲През септември и октомври се състоят още четири сражения за Ковел, в които руснаците (командвани първо от [[Владимир Безобразов]], а по-късно от [[Василий Гурко]]) търпят огромни загуби, без да постигнат нов пробив.<ref name="osjkin"/>
 
=== Сражения в Галиция и Карпатите ===
 
Под впечатление от неуспехите при Ковел, през август руското главно командване пренася основния натиск срещу австро-унгарските сили в [[Галиция]]. На 10 август части от руската 9-а армия завземат [[Ивано-Франкивск|Станиславов]], след като разбиват прехвърлената от италианския фронт 3-а австро-унгарска армия на генерал [[Херман Кьовес фон Кьовесхаза|Кьовес фон Кьовесхаза]]. В същото време руската 7-а армия разбива германската Южна армия и достига подстъпите на [[Галич]]. Руското настъпление е спряно, поради недостига на артилерия и контраатаките на противника откъм Буковина.<ref name="osjkin"/>
 
Line 50 ⟶ 39:
 
== Резултати ==
В боевете от май до края на 1916 година руските войски успяват да се придвижат с няколко десетки километра на запад, губейки 1 454 000 души (203 000 убити, 153 000 безследно изчезнали, 1 090 000 ранени).{{hrf|Нелипович|1998|46}}
 
Загубите на Германия в споменатия период са 140 000 души, а на Австро-Унгария – близо 640 000.{{hrf|Нелипович|1998|46}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Настъпление_на_Брусилов“.