Сръбски национализъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 6x тире, 3x нов ред, 2x кавички, 5 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor)
махам твърдения без източник; факт
Ред 31:
 
== Политически аспект ==
{{факт|Сърбошовинизмът вследствие от Великосръбската доктрина се превръща в държавна политика на [[Княжество Сърбия]] и [[Кралство Сърбия]].|2016|6|14}}
 
{{факт|През 1912 година са сключени редица двустранни международни договори между [[Балкани|Балканските]] държави, насочени срещу Османската империя, оформили т.нар. [[Балкански съюз]]. Същата година избухва Балканската война, като сръбската войска се насочва през [[Санджак (област)|Санджак]] и [[Косово]] в южно направление към Вардарска Македония и Албания, [[окупация|окупирайки]] ги впоследствие.|2016|6|14}}
 
{{факт|На [[14 октомври]] [[1912]] година на [[Каменния мост]] в [[Скопие]] сръбският престолонаследник [[Александър Караджорджевич]], който е начело на [[сръбска армия]], е посрещнат по традиция с цветя от деца от града. Сред тях е 7-годишната [[Васка Зойчева]]. На въпроса му „Каква си ти?“ ''(„Па шта си ти?“)'', детето отговаря „Българка!“. Шокиран от отговора, бъдещият държавен глава не се стърпява и зашлевява шамар на момиченцето. Случката бързо се разнася и извън границите на [[Кралство Сърбия]]. Общественото мнение в [[Царство България|България]] е възмутено от разигралата се срамна сцена. В недоволството се включва и „народния трибун“ [[Иван Вазов]].|2016|6|14}} В емоционален изблик на чувства, той пише стихотворението ''„Па шта си ти?“''<ref>{{cite book |last= Бобчев |first= Стефан |authorlink= Стефан Бобчев |title= Какво бълнуват сърбите |year= 1915 |publisher= София}}</ref>
 
{{цитат|
Ред 78:
</poem>
|април 1913 г.}}
 
{{факт|Случката повлиява за оформяне на българското обществено мнение в полза на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]].|2016|4|1}}
 
{{факт|Със създаването на Кралството на Сърбите, Хърватите и Словенците, преименувано по-късно в Кралство Югославия, сръбският шовинизъм намира отчасти реализация на своите стремежи. Концептуално на държавата се прехвърлят концентрирани идеалистични надежди за продължаване политиката за налагане на Великосръбската идея, и при новите условия, над останалите [[народ]]и влезли в новото кралство (впоследствие и [[федерация]]).|2016|4|1}}
 
{{факт|Тази политика, в съчетание с продължаващата сърбизация на [[население]]то и в новообразуваната [[държава]], е сред основните причини, довели до рухването на Кралство Югославия през [[Втора световна война|Втората световна война]], последвано от окончателния разпад на социалистическата федерация (1991 – 2006), с териториален крах за [[Сърбия]] (2008), независимо от водените войни на Сърбия с Хърватска и Косово. Сърбия не опитва чрез военни действия да попречи на Македония да обяви независимост през 1991 г., и да се отдели от „федерацията“.|2016|4|1}}
 
== Вижте също ==