Древноримска армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 75:
През [[2 век пр.н.е.]] Рим вече се е справил с най-страшните си врагове - [[Картаген]], [[Древна Сирия|Сирия]] и [[Древна Македония|Македония]]. Гай Марий преобразува римската армия от гражданска в редовна около [[100 г. пр.н.е.]], когато [[Средиземно море]] е на път да се превърне във вътрешно море за Рим. През [[1 век пр.н.е.]] започват римските завоевания на изток и в частност в [[Леванта]]. Тук римските легиони се сблъскват с [[култура]]та на [[Древен изток|Древния изток]] - на [[Древен Египет|Древния Египет]], [[Древна Месопотамия]] и [[Вавилония]], както и с тази на [[перси]]те, наследени към онзи момент от [[парти]]те, превърнали се в основен римски враг за няколко века напред. На изток в [[Левант]]а, Рим по пътя на завоеванията си се сблъсква цивилизационно, а впоследствие и [[асиметрична война|асиметрично]] с [[евреи]]те, народ с [[древна история]] и култура, времево превъзхождаща двойно [[Древен Рим|римската история]]. От времето на завоеванията на [[Александър Македонски]] [[еврейска диаспора|еврейската диаспора]] се е разселила навсякъде из огромната му [[държава]], като евреи пребивават и на запад по [[Северна Африка|североафриканското]] [[крайбрежие]] и през [[Херкулесови стълбове|Херкулесовите стълбове]] до [[Иберия]] още от времето на [[Финикия|финикийски]]те [[Тир]], [[Бибъл]], [[Сидон]], и [[Картаген]].
 
През 70-те години пр.н.е. римските легиони под камандването на [[Гней Помпей]] навлизат дълбоко в [[Азия]]. Помпей Велики е намесен в еврейските династични спорове {{факт|вследствие на което се оказва в [[Светая Светих]]|2016|5|26}}. По ред причини започват в началото на нашата ера юдейско-римски конфликти във връзка с управлението на [[Юдея]], преобразувана в римска провинция [[Юдея (римска провинция)|Юдея]]. С настъпването на новата ера конфликтите ескалират водейки до цяла серия юдейско-римски войни. По това време евреите с тяхната диаспора населяват почти цялата територия на [[Римска империя|Римската империя]]. Конфликтът взема сериозни жертви, щети и разрушения, излизайки от рамките на традиционното противопоставяне с възникването на [[секта]]та на [[зилоти]]те и крайните [[сикарии]]. [[Убийство|Убийства]]та извършени от зилотите и крайните сикарии, придобили размерите на масово бедствие прераснало в бунт в Юдея, бележат началото на [[тероризъм|терористичните движения]] разбирани като такива в съвременността - виж и [[списък на терористични атаки]].
 
В отговор на провокираното вътрешно напрежение и създаваните безредици в империята, държавното ръководство на Римската империя взема мерки за противодействие на дестабилизиращите я юдейски секти и движения, създавайки първоначално службата на [[фрументарии]]те. В хода на противопоставянето на [[ранно християнство|ранното християнство]] постепенно [[римски императори|римските императори]] подменят неефективните фрумантерии с доста по-ефикасна служба за противодействие на държавните [[заговор]]и - [[римска тайна полиция|римската тайна полиция]], като първоначално възникналото като юдейска секта [[християнство]], през [[4 век]] от [[Константин Велики]], е обявено за единна държавна религия в цялата все още нерзделена на [[Източна Римска империя|Източна]] и [[Западна Римска империя|Западна]], Римска империя.
Ред 81:
След 476 г., когато Западната Римска империя с център Рим престава да съществува, функциите на специални служби преминават инкогнито в ръцете на [[Католическа църква|Католическата църква]]. Цялата и дейност през [[средновековието]], белязана основно от борба с [[ерес]]ите, по съществото си представлява противодействие на антидържавните и антицърковни бунтовнически тенденции срещу господстващата [[теокрация|теократична]] [[доктрина]] на [[Папоцезаризъм|папоцезаризма]] - за разлика от [[Византия]].
 
{{факт|Във все по елинизиращата се след [[7 век]] Източна Римска империя се налага като [[форма на държавно управление]] т.нар. [[Цезаропапизъм|цезаропапистка]] [[концепция]]. Независимо от т.нар. [[Велика схизма]] от средата на [[11 век]], отношението и на изток и на запад към ересите, т.е. към антидържавните и антицърковни учения е еднозначно - те подлежат на изкореняване.|2016|6|16}}
 
{{факт|Особено развитие търпят някои вътрешноцърковни процеси, имащи характеристиките на дейност на [[тайни служби]], след направилото изключително сериозно впечатление и на изток и на запад [[превземане на Константинопол (1453)|превземане на Константинопол]] през [[1453]] година от [[османци|османските турци]]. В резултат от събитието на [[Иберийски полуостров|Иберийския полуостров]] е активизирана [[Светата инквизиция]], вследствие на което е постигнато и обединението на [[Испания]] през [[1492]] година, последвано от [[Велики географски открития|откриването на нови светове]] и в частност това на [[Америка]] от генуезеца на испанска служба [[Христофор Колумб]].|2016|6|16}}
 
{{факт|С настъплението на [[Реформация]]та, последвана от [[Контрареформация]]та, [[Просвещение]]то с последвалите го [[революция|революции]] (най-значимата от които е [[Френска революция|френска]]та), дейността на специалните служби, чийто [[архетип]] е изграден по римско време, придобиват нов съвременен, и [[религия|нерелигиозен]] [[ракурс]].|2016|6|16}}
 
== Източници ==