Разлика между версии на „Историческа школа в правото“

махам твърдения без източник; факт
(махам твърдения без източник; факт)
(махам твърдения без източник; факт)
[[Картинка:Moses dore.jpg|thumb|320px|'''[[Мойсей]] със [[скрижали]]те''' - [[гравюра]] от [[Гюстав Доре]]]]
''Това е статия за школата на мисълта в областта на [[право]]то. За [[икономическа]]та школа, виж [[историческа школа в икономиката]].''
 
'''Германската историческа школа''' или още и '''Историческата школа в правото''' e {{факт|интелектуално движение от [[19 век]] в изучаването на [[Германско право|германското право]]. Основата, произхода на тази школа е в [[Романтизма]] и тя набляга върху историческата ограниченост на правото, като е в [[опозиция]] на по-ранното движение на/за [[Естествено право|Естественото право]] (''Vernunftsrecht'').|2016|6|16}}
 
{{факт|Историческо-правната школа се заражда и утвърждава в германските земи след края на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] в началото на [[XIX век]]. Идейната ѝ основа е възникването на [[историзъм|историзма]] като философско направление и като начин на обяснение и осмисляне на реалния живот. Според школата, историята с нейните закономерности като обществено развитие е средството за постигане на това обяснение на социалната действителност, въз основа осмислянето на историческия опит.|2016|6|16}}
 
== Идеология ==
{{факт|Идеите на историческата школа са изложени от [[Йохан Хердер]], а сред последователите ѝ са цяла редица известни “хайделбергски” имена, т.е. възпитаници на [[Хайделбергски университет|Хайделбергския университет]] и представители на [[хайделбергска школа|хайделбергската школа]], като [[Братя Шлегел]], [[Братя Грим]] и др.|2016|4|9}}
 
{{факт|Изходната позиция на представителите ѝ е, че “настоящето е продължение на миналото”. Призивът им е “да се върнем назад към идеята, която ще даде ключ за обяснение на настоящето”. [[Идеология]]та им е, че движещата сила на идеята за правото не е някаква мистична същност, като субстанция на духа на индивида, а общността за индивида, т.е. човекът като социално животно със своя среда - [[общество]]то, прераснало в една по-висша форма на организация - [[цивилизация]]та. Школата е насочена срещу преекспонирането на индивидуализма и вярата в човешкия разум (това схващане се отстоява и от [[Школа на естественото право|естествено-правната школа]]). Тази позиция на поддръжниците на [[концепция]]та за историцизма, дава основание те да бъдат причислени към изразителите на политическата идеология на [[Консерватизъм|консерватизма]].|2016|4|9}}
 
== Същност на правото ==
{{факт|За да докаже тезата си за историческото начало и битие на правото, [[Карл Савини]] предприема изучаване на идеята на правото. Той достига до извода, че още в [[древност]]та правото е присъщо на всеки народ, както и неговите език, нрави и организация. Това се различни прояви на народния живот и те произтичат от едно общо убеждение на народа за необходимостта им. Затова Савини изключва възможността за случаен произход на всяка от тези форми и следователно и на правото. Правото е продукт на обективните условия на живот на всеки отделен народ. Истинското право трябва да се открие от историческата наука, защото то не се създава от законодателя. Савини приема, че действащото право има основание в историческото минало на народа и за да се опознае сегашното право, трябва да се изследва зародиша на идеята му. Тя води до [[обичаи]]те, следователно истинското право е [[обичайно право|обичайното право]].|2016|4|9}}
 
== Източници ==